Кабинетът наложи промени в състава на Надзорния съвет на НОИ

  • 11 август 2022 15:32

  • 1907
  • 5
Кабинетът наложи промени в състава на Надзорния съвет на НОИ
© Булфото

Правителството прие Постановление относно процеса по присъединяване на България към ОИСР

Министерският съвет прие Постановление за организация и координация на процеса на разговори за присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

На 25 януари 2022 г. Съветът на ОИСР взе решение за откриване на разговори за присъединяване към Организацията с 6-те страни кандидатки, между които е и България, която официално прие отправената покана за започване на разговори за членство. В рамките на срещата на Съвета на ОИСР на ниво министър на 9-10 юни 2022 г. бе приета Пътна карта за присъединяване на България към ОИСР, която съдържа параметрите на започващия процес на разговори, в т.ч. условията на задълбочени технически прегледи. С получаването на Пътната карта на практика стартира процесът на присъединяване. Темпът на този процес до голяма степен зависи от добрата и ефективна междуведомствена координация.

Вицепремиерът Пеканов с подробности за евромилиардите по Плана за възстановяване

С Постановлението на Министерския съвет се доразвива и укрепва съществуващия координационен механизъм, като се предвижда създаване на организация и координация за разпределение на отговорностите и на начина на взаимодействие между институциите, с цел осигуряване на максимална ефективност в процеса на разговори за присъединяване. То регламентира правомощията на МС, на министъра на външните работи в качеството му на Председател на Междуведомствения координационен механизъм /МКМ/, структурата и функциите на МКМ, както и начина на вземане на решения.

Постановлението на МС определя функциите на Междуведомствения координационен механизъм и начините на взаимодействието му с Министерския съвет с цел провеждане на единна национална политика на България по въпросите, свързани с процеса на присъединяване към ОИСР.

 

„Булгаргаз“ ЕАД получава 800 млн. лева заем от държавата за закупуване на природен газ

Правителството прие постановление, съгласно което „Булгаргаз“ ЕАД ще получи заем в размер на 800 млн. лв. от държавата за закупуване на природен газ. Средствата са необходими, за да се осигури непрекъснатост на доставките на природен газ за нормалното функциониране на икономиката и отоплението на домакинствата в страната, както и за изпълнение на ангажиментите на България като държава член на ЕС за гарантиране сигурността на енергийните доставки, в контекста на настоящата усложнена международна обстановка.

Министерски съвет отпуска 800 млн. лв. заем на "Булгаргаз"

С приетото Постановление на Министерския съвет се осигуряват условия за реализиране на държавната политика за гарантиране сигурността на доставките на природен газ за страната през зимата на 2022-2023 г. при условията на военен конфликт между Русия и Украйна.

С Постановлението се одобряват допълнителни плащания по бюджета на Министерството на енергетиката за 2022 г., които ще бъдат предоставени на „Булгаргаз“ ЕАД. Впоследствие средствата ще бъдат възстановени от „Булгаргаз“ ЕАД, съгласно условията на сключен договор между дружеството и Министерството на енергетиката.

 

Вицепремиерът Лазар Лазаров е определен за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси

Правителството определи Лазар Лазаров - заместник министър-председател по социалните политики и министър на труда и социалната политика, за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет.

Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси е координиращ и консултативен орган. Той подпомага кабинета в разработването и провеждането на държавната политика по етническите и интеграционните въпроси, на основата на сътрудничество между държавните органи и сдруженията на български граждани, принадлежащи към етнически малцинства, и други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят в областта на междуетническите отношения и защитата правата на човека.

 

Вицепремиерът Иван Демерджиев е определен за председател на Националната комисия за борба с трафика на хора и за председател на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните

Правителството прие решение, с което определи заместник министър-председателя по обществения ред и сигурност и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев за председател на Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет.

С друго правителствено решение вицепремиерът Иван Демерджиев е определен за председател на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет.

Двете решения на кабинета са взети във връзка с новата структура на Министерския съвет.

 

Министерският съвет прие промени в състава на Надзорния съвет на НОИ

Правителството определи нови членове на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. По закон надзорът се състои от по един представител на всяка от национално представителните организации на работодателите и синдикатите и равен на тях брой членове, определени от правителството, един от които задължително е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

Във връзка с указа на президента за назначаване на служебно правителство от 2 август 2022 г., се налага освобождаване на представители на правителството в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и определяне на нови членове.

От състава на Надзорния съвет са освободени: Георги Гьоков, Любомир Бакаливанов и Димитър Маргаритов.

За нови членове на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт правителството определи: Лазар Лазаров - заместник министър-председател по социалните политики и министър на труда и социалната политика; Димитър Данчев - заместник-министър на икономиката и индустрията и Тома Томов - заместник- министър на здравеопазването.

 

Одобрен е докладът за касовото изпълнение на държавния бюджет за първото полугодие на годината

Със свое решение правителството одобри Доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет, включително на централния бюджет, и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2022 г., в т. ч. и за разходите по чл. 110 от ЗДБРБ за 2022 г., и Информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели по КФП за първото полугодие на 2022 г. Документите са изготвени в изпълнение на чл. 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и чл. 135 от Закона за публичните финанси.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към юни 2022 г. е положително в размер на 1 179,6 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 832,6 млн. лв. и по европейските средства в размер на 347,0 млн. лева. На месечна база за юни превишението на приходите над разходите е в размер на 574,5 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция за месеца се дължи основно на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2021 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративен данък, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия и на данък върху дейността от опериране на кораби. Положително влияние върху ръста на приходите оказват и постъпленията от косвени данъци, помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) и други.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2022 г. са в размер на 28 247,5 млн. лв. или 47,3 % от актуализираните годишни разчети*. Постъпленията нарастват с 3 486,4 млн. лв. (14,1 %) спрямо отчетените към юни 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3 319,7 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече със 166,7 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 22 238,7 млн. лв., което представлява 48,2 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 992,3 млн. лв. (15,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,7% от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 4 311,2 млн. лв. или 47,6 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10 549,9 млн. лв. (47,4 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 7 548,2 млн. лв. (47,1 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 758,0 млн. лв. (47,4 % от разчета), а тези от мита са в размер на 218,5 млн. лв. (57,5 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 914,1 млн. лв. или 65,2 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 6 463,6 млн. лв., което представлява 48,3 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 4 591,7 млн. лв. и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 417,1 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2022 г. възлизат на 27 067,8 млн. лв., което е 41,1 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юни 2021 г. бяха в размер на 24 645,0 млн. лева.

Нелихвените разходи са в размер на 25 866,4 млн. лв., което представлява 41,0 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 24 354,7 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 498,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 13,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 388,7 млн. лв. (58,5 % от планираните за 2022 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 812,8 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2022 г. е 9,5 млрд. лв., в т.ч. 9,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

*Разчети към ЗДБРБ за 2022 г. (ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., изм. и доп. ДВ., бр. 52 от 05.07.2022 г.).

 

Приет е Консолидираният годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2021 г.

Правителството прие Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2021 г. В него е направен анализ на данните за състоянието на финансовото управление и контрол и на вътрешния одит в публичния сектор, предоставена е и информация за дейността, свързана с координацията и хармонизацията на вътрешния контрол в публичния сектор от специализираното звено в Министерството на финансите през 2021 г.

Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор предвижда ръководителите на организации от публичния сектор, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, всяка година да представят на министъра на финансите информация за функционирането, адекватността, ефикасността и ефективността на системите за финансово управление и контрол.

За отчетната 2021 г. 58 % от организациите са си определили с „много добра“ оценка системите за финансово управление и контрол , а „добра“ оценка е определена от 40 % от докладвалите организации.

И през отчетната 2021 г. търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала и търговските дружества, чийто капитал е изцяло собственост на търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала, както и държавните предприятия, докладваха по определения систематизиран ред за функционирането, адекватността, ефективността и ефикасността на своите системи за вътрешен контрол.

 

Кабинетът одобри допълнителни разходи от 4 862 000 лв. за увеличения щат на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието за 2022 г. в размер на 4 862 000 лв. за осигуряване на част от финансовите средства във връзка с увеличената обща численост на персонала на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, определена на 4 588 щатни бройки.

Утвърдената численост на персонала преди увеличението със 134 щ. бр. е била 4 454 бройки. Към 01.07.2022 г. заетите щатни бройки от допълнително отпуснатите щатни бройки са 128.

 

Утвърдени са разходите за командировки в страната за първото тримесечие на 2022 г.

Правителството утвърди разходите за командировки в страната за първото тримесечие на 2022 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.

За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 3046,65 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 1187,91 лв., за командировки на областни управители – 2772 лв. За командировки на председатели и членове на държавни комисии и за командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията не са извършени разходи.

 

Вицепремиерът по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията ще осъществява държавната политика в областта на пощенските услуги и ще упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи” ЕАД

Министерският съвет взе решение заместник министър-председателят по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията да осъществява държавната политика в областта на пощенските услуги. Като министър на транспорта той ще упражнява и правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи” ЕАД.

Промяната е необходима, за да може компетентните органи в пощенския сектор, включително и за управление на дружеството, да се приведат в съответствие със структурата на служебното правителство. Законът за пощенските услуги изисква Министерският съвет да определи конкретен заместник министър-председател, отговорен за пощенските услуги. Освен това от края на 2021 г. функциите на принципал на „Български пощи” се изпълняват от заместник министър-председателя по ефективно управление. В служебното правителство не е включен заместник министър-председател с такива функции и затова те се възлагат на министъра на транспорта и съобщенията.

Управлението на пощенския сектор и упражняването на правомощията на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи” ЕАД традиционно спадат в отрасловата компетентност на министъра на транспорта и съобщенията. Администрацията на министерството разполага с опит и експертен капацитет за осъществяването на тези дейности.

 

Сменени са представителите на държавата в Надзорния съвет на НЗОК

Министерският съвет прие решение за промяна на представителите на държавата в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

За представители на държавата са определени Александър Златанов, Людмила Петкова, Мария Беломорова и Борис Михайлов, на мястото съответно на Васил Пандов, Виолета Лорер, Естел Василева -Тодорова и Румен Спецов.

Александър Златанов е лекар по образование. Понастоящем е заместник-министър на здравеопазването. Този пост е заемал и в периода май - декември 2021 г. В периода май 2021 г. - януари 2022 г. е бил председател на Надзорния съвет на НЗОК. Има дългогодишен стаж в системата на здравеопазването, в т.ч. като директор на Регионална здравна инспекция – София област и Регионална здравна инспекция Перник, и заместник-директор на Център за спешна медицинска помощ София-област.

Людмила Петкова понастоящем е заместник-министър на финансите. Поста заместник-министър на финансите Петкова е заемала и в периода юни 2013 г. -август 2014 г. и септември - декември 2021 г. Притежава голям опит в областта на бюджетната дейност – заемала е редица длъжности, в т.ч. ръководни, в Министерство на финансите и Националната агенция за приходите. В периода юни 2013 г. - август 2014 г. е била председател на Надзорния съвет на НЗОК, а в периода октомври 2021 г. - януари 2022 г. - негов член.

Мария Беломорова е дългогодишен служител в системата на здравеопазването. Понастоящем е директор на Дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на здравеопазването. Ръководила е финансови звена и в НЗОК и Военномедицинска академия. От 2018 г. до май 2021 г. е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, а от май 2021 г. до януари 2022 г. - член на Надзорния съвет на НЗОК.

Борис Михайлов е настоящият изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. Той е магистър по икономика и право. В периода юни 2021 г. - март 2022 г. е изпълнителен директор на Държавен фонд ,,Земеделие“. Заемал е различни длъжности в Министерство на финансите и в данъчната администрация. Притежава опит като адвокат по данъчно и наказателно право.

За председател на Надзорния съвет на НЗОК е определен Александър Златанов.

Владимир Василев
1907 5

Свързани новини

Коментари 5

Добави коментар

2022.08.11 | 18:39

5
ПРОРУСКИ КОМУНИСТИ В КРАЯ НА ЖИВОТА СИ
Слава на РУСИЯ!!!

2022.08.11 | 18:23

4
Работа на служе6ното правителство не е повсеместен административен произвол, а организиране на избори.
Умник Гюро

2022.08.11 | 17:06

3
Значи това правителство отпуска държавен заем на частното търговско дружество "Булгаргаз", за да го спаси от фалит. Т.е. с парите на българските данъкоплатци се помага на частни интереси. Ако това не е корупция и мафия, то какво друго е?

2022.08.11 | 16:49

2
Тия педали освен да сменят хора друго нещо работят ли??? Комунисти изтрещели....
!!!

2022.08.11 | 16:32

1
Проскубаният Гълъб е национален предател от най-висока класа! Това противно ЗаКаПеЧе вече е подложило кирливия си задник на кремълското чудовище и продължава да изпълнява разпорежданията на главния лакей на чудовището - (п)резидента на Решетников! Срам и позор бе, ЗаКаПеЧе-то! Срам и резил бе, безроднико!

Добави коментар

Водещи новини