Нови закони за радиото и телевизията, за авторските права и за киното ще пишат в бъдещо коалиционно правителство

Започнаха преговорите между "Продължаваме Промяната" /ПП/, БСП, "Има такъв народ" /ИТН/ и "Демократична България" /ДБ/ за сектор "Култура".

Това са поредните разговори, които провеждат четирите формации за политики в различните сфери.

НА ЖИВО: Преговорите за кабинет продължават в сферата на регионалното развитие

Целта е формиране на общи приоритети, на базата на които да се състави коалиционно споразумение.

Консултациите по тема "Култура" от страна на ПП се водят от Кирил Петков.

„Темата за културата е изключително важна, защото нация без култура изчезва“, заяви Петков.

„Предложенията ни са свързани с визията за култура. Културата у нас изглежда малък сектор, системно недофинансиран, но разделен на гилдии и корумпиран. Малките населени места са се превърнали в културни пустини. Връзките на образованието с културата са почти скъсани. Пандемията допълнително утежни тези ситуация и постави сектора в позиция на оцеляване“, коментира Александър Кьосев от ДБ.

Преобразуване на Закон за меценатството, ревизия на Закона за радиото и телевизията, нов закон за статута на артиста и твореца, включващ достойно заплащане, социална защита и справедлива пенсия искат от "Демократична България". От обединението  настояват за увеличаване на бюджета за култура на 1,5% от БВП.

"Има едно писмо, което е подписано от повечето творчески съюзи. Там се споменава достигане поне на 1% от БВП. Две от партиите тук заложиха това искане в своите предизборни кампании, а другите две единодушно го подкрепиха. Така че трябва да имаме минимум увеличение на 1%, но трябва да имаме и ясна стратегия как да се харчат тези пари. Моите наблюдения са, че много неща се написват на теория, но на практика нещата липсват", обясни Васил Гюров от ДБ, а от коалицията подчертаха, че в цяла Европа се е достигнал 1% от БВП на страната да е за култура.

Да се създаде информационна банка за събития и личности за култура. Културата участва във възпроизводството на човешкия капитал, посочват от ДБ.

Дискусията започна с близо два часа закъснение заради продължилите по-дълго преговори в сектор "Екология".

Спешна мярка, според коалицията, е създаване на фонд, постоянно действащ, за подпомагане на творци по време на извънредно положение.

"Искаме да увеличим средствата за култура, но и да реформираме културните институции. Важно е да превърнем всяка една от тях дали на местно или национално ниво, в работеща", обясни Бонка Василева, като тя посочи, че е нужна и дигитализация на сектора.

"Пандемията удари най-сериозно този сектор. Това са хора, които и без това трудно се справяха, пандемията тотално ги елиминира от пазара на труда. Изключително добро впечатление ми направи работата в последния парламент. Там бяха заровени всички политически пристрастия. До преди това се е създал т.нар. гилдиен егоизъм", коментира Стоян Михалев от ДБ.

Плашеща е тенденцията кадрово да имаме пропуски в цели групи инструменти що се отнася за музикалното изкуство. Облекчаване на процедурата за издаване на работни визи за попълване на кадрови визи и привличане на всички българи по света, включително и етническите българи. Сключване на междуинституционални и междуведомствени договори за сътрудничество, единна база данни за развитието на българската култура. Създаване на регионални съвети за опазване на културното наследство, задължителна стажантска програма за реализиране на новите кадри в сферата на музиката и изкуствата.

"Към всеки професионален културен институт да има студиа. Връзката образование и култура съществува, нека не я подценяваме", каза Георги Султанов.

Проф. Минеков поиска рязко вдигане на бюджета за култура, разкри "законна корупция" в министерството

От партията на Слави искат да се изготви програма за международен културен обмен, както и да се повиши ролята на българските културни институти зад граница. "Връзката между институциите в държавата са скъсани и това е видно. Ако се съберат всички общински бюджети. Необходимо е изграждането на културен календар. Ако в един град има два културни института, в един ден може да има 5-6 културни прояви. В момента културните институти в чужбина не работят добре, защото не са има дадени ясни цели", смятат от ИТН.

Те поискаха промени в Закона за авторското право и сродните му права и той да бъде разделен на части, да се защитава авторското съдържание онлайн, сродните да са в отделно законодателство.

"Нашият закон е на 25 г., може би единствено закона за наследството го бие по древност. Направени са 20 поправки, но те не правят нужното, за да се постигне нужната защита", изтъкват от ИТН.

Нов Закон за радиото и телевизията, нов Закон за авторките и сродните права и нов закон за филмовата индустрия са трите големи искания на "Има такъв народ". Закона за филмовата индустрия бе приет от 44-ото НС, като с него се отпускат 40 млн. лв. годишно за български филми. Според финансиста на ИТН Любомир Каримански е нужна ревизия на закона, защото е бил внесен и приет без обществено обсъждане. Освен това не е бил направен и анализ "Разходи-ползи".

"Загубихме една година без киноиндустря и аз се срамувам от това. В предишното НС заедно с актуализацията на бюджета искахме да дадем пари за културата, а министерството не искаше да си ги вземе", каза Любомир Каримански и предложи да се сформира работна група за изготвяне на законопроект.

Законът за авторското право и сродните му права да бъде ремонтиран из основи, като бъде разделен на 4. В една от частите си да защитава авторското съдържание онлайн. Сродните права пък да са в отделно законодателство. "Нашият закон е на 25 г., може би единствено закона за наследството го бие по древност. Направени са 20 поправки в последните години, но те не правят нужното, за да се постигне правилната защита", обясни Пламен Николов, който бе предложен от Слави Трифонов за премиер в 46-ото НС.

Облекчаване на процедурата за издаване на работни визи за попълване на кадрови визи и привличане на всички българи по света, включително и етническите българи към страната; сключване на междуинституционални и междуведомствени договори за сътрудничество; единна база данни за развитието на българската култура; създаване на регионални съвети за опазване на културното наследство; задължителна стажантска програма за реализиране на новите кадри в сферата на музиката и изкуствата, бяха още сред предложенията на ИТН за културата.

"Към всеки професионален културен институт да има студиа. Съществува връзката "образование и култура", нека не я подценяваме", каза Георги Султанов. От партията на Слави искат да се създаде програма за регионална и културна политика, определяне на съотношението за минимална работна заплата в сектора, определяне на минимални цени за входните такси за културни събития по региони и пререгистрация на частните колекции с археологически артефакти.

1% от БВП да отива за култура е голямата цел за БСП. "Това е минимумът, който трябва да си поставим като цел, защото всички други идеи иначе ще отпаднат. Това е свързано и с прозрачност как да се отпускат парите", обясни социалистът Александър Симов. Той поиска и изработване на национална културна стратегия, като посочи, че партиите трябва да си поставят краен срок, в който да бъде направена тя.

Изцяло нов закон за радиото и телевизията трябва, посочиха от левицата. Да се изработят общовалидни критерии за финансиране на медиите, защото държавата е подчинила медиите в последните години и България е на 111 място по свобода на словото именно заради това, каза Симов. "Горещо подкрепям "Културен чек". Тя беше отхвърлена, защото видите ли децата щели да го вземат този чек и да отидат на чалга концерти. Няма да е така. Младежта трябва да има възможност да получава култура", каза още Александър Симов.

Осъвременяване на Закона за културното наследство, Закон за сценичните изкуства и коренна промяна в методиката на финансиране на тези изкуства, законодателно регламентиране на меценатството, увеличаване на заплатите на читалищните и музейните работници са още сред исканията на БСП. По една минимална работна заплата за самоосигуряващите се творци настоя Симов по време на извънредното положение и поисика 9% ДДС за книгите да продължи. От левицата имали и готов законопроект за старопрестолните столици на България - отделен бюджет за Плиска, Преслав.

"Съгласен съм, че трябва да увеличим бюджета за култура. Две мнения няма. Той трябва да се покачи. Другото е как го харчим. Огромни средства в момента се разпределят през т.нар. политически културни дейци. От тук нататък кой коя партията познава не трябва да е от значение. Парите трябва да следват качеството. Бил съм свидетел и в Брюксел и в Торонто как цялата зала става като Теодосий Спасов свири. Това е качествен, дори експортен продукт за България", обясни съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков.

Министерството на културата иска допълнителни 18 000 000 лв. от МС

"И мен ме боли за културното ни наследство. Като видя всяка стара къща да е заменена от лъскава сграда, ме боли. Трябва да си запазим културното наследство. Това трябва да е част от културната ни стратегия", каза още той и добави, че културата не трябва да е изцяло финансирана от държавата.

"Предприемачеството в културата не трябва да е табу. Не може цялата ни култура да е единствено базирана на държавата. Имах възможност да си поговоря с Кристо след лекция в моя университет. Той каза, че единственият начин да бъде свободен творец е, че е абсолютно независим от финансирането. Каза: "Мога да кажа не Ню Йорк, да кажа не на Париж и т.н.". Изучавахме го като бизнес модел", разказа Кирил Петков.

Ицо Хазарта обясни, че е респектиран от програмата на ДБ и се съгласи с идеята на ИТН за културен календар. "Едни от най-истинските носители на култура са държавните симфонични оркестри. Вярваме, че на тях трябва да им бъде помогнато. Това са уникални музиканти. В оркестъра на БНР заплатата на един музикант е около 650 лв.", каза той.

От ПП предлагат още фонд на принципа на програма "Мобилност" за театралните трупи; общо брандиране на културните ни институти в чужбина; регистър на свободните творци; дефиниция за "свободен творец"

Последвайте канала на