Ива Митева защити докторат, предлага смесена избирателна система

Бившият председател на 45-тото Народно събрание Ива МитеваИва Митева Йорданова-Рупчева е родена на 25 октомври 1972 г. в Разград. Завършила е висше защити докторска степен. Тя написа дисертация на тема „Смесени изборни системи за Народно събрание в Република България“. Защитата й се състоя във вторник и беше успешна. Неин научен ръководител бе проф. д-р Емилия Александрова Друмева, която е секретар по правни въпроси на президента.

В журито бяха проф. д-р Пламен Веселинов Киров, проф. д-р Екатерина Иванова Михайлова и проф. д-р Наталия Василева Киселова.

Десертацията на Ива МитеваИва Митева Йорданова-Рупчева е родена на 25 октомври 1972 г. в Разград. Завършила е висше буди интерес, защото освен че беше председател на миналия парламент, тя бе предложена от Има такъв народ"Има такъв народ" е политическа партия в България, създадена от българския телевизионен – партията, която инициира референдум за мажоритарна избирателна система. В 45-ия парламент тази идея беше обсъдена по настояване на ГЕРБ-СДС. Стана ясно обаче, че и ИТН не са готови да подкрепят изцяло мажоритарната система. Ива МитеваИва Митева Йорданова-Рупчева е родена на 25 октомври 1972 г. в Разград. Завършила е висше се аргументира, че най-вече е необходимо да се направи правилно райониране преди да се пристъпи към промяна на избирателната система.

В своята дисертация тя предлага функционално смесена система, при която 80 народни представители да се избрат на мажоритарен принцип в 80 едномандатни изборни района с абсолютно мнозинство на два тура. Останалите 160 народни представители да са избрани по пропорционален принцип с кандидатски листи в 8 регионални многомандатни изборни района с преференциално гласуване.

„Произведените след 1990 г. избори за Народно събрание налагат извода, че е време за нова изборна система, която да внесе повече истина и справедливост при избирането на народните представители“, пише Ива МитеваИва Митева Йорданова-Рупчева е родена на 25 октомври 1972 г. в Разград. Завършила е висше.

Депутатите приеха въвеждането на изцяло машинно гласуване и отхвърлиха мажоритарния вот

Тя отбелязва, че намаляването на избирателната активност в периода от 1990 г. до 2017 г., включително слабата избирателна активност на изборите през 2017 г. (гласували 3 682 151 избиратели в страната и 117 668 избиратели извън страната при 6 838 235 избиратели по основен избирателен списък), свидетелства за криза в изборната система и е индикатор за конфликт между интересите на избирателите и тези на политическия елит

„Смесената изборна система, по-конкретно функционално смесената изборна система, изглежда най-подходяща за избори за законодателен орган на Република България, тъй като позволява всеки избирател да избере един кандидат при мажоритарно гласуване и една партийна листа. Това е система, при която не се губят гласове, тежестта на мандатите би могла да бъде приблизително еднаква и се запазват 6 партийните интереси, въпреки силния intuitu personae избор”, развива тезата си Ива МитеваИва Митева Йорданова-Рупчева е родена на 25 октомври 1972 г. в Разград. Завършила е висше.

„Задача на предлаганата система е да запази пропорционалното представителство в парламента и политическия плурализъм, като създаде условия за живот на повече от две партии, насърчи териториалното представителство и даде възможност на помалките партии да бъдат представени”, пише още тя.

И в дисертацията си Ива МитеваИва Митева Йорданова-Рупчева е родена на 25 октомври 1972 г. в Разград. Завършила е висше застъпва тезата за важността на районирането.

„Районирането е първият и най-съществен елемент на смесената изборна система. При тази система се образуват едномандатни и многомандатни изборни райони, от чиято територия се избират народни представители. Едномандатните изборни райони благоприятстват личния подбор и спомагат за географското представителство. Многомандатните изборни райони са в полза на партиите и на политическото представителство“, обяснява бившият председател на парламента.

Пленарната зала "пламна": Депутатите се скараха за мажоритарния избор

И подчертава, че политическият консенсус по определянето на изборните райони трябва да е постигнат най-малко една година.

„Очертаването на изборните райони не трябва да преследва краткосрочни политически цели и да води до изкуствено определяне на границите в полза на определени партии”, обръща внимание още Митева.

Последвайте канала на