Парламентът прие декларация по повод 150 години от създаването на Българската екзархия

28 февруари 2020 09:49
243
0

Единодушно със 177 гласа "за" парламентът прие декларация по повод 150 години от създаването на Българската екзархия. Текстът на декларацията е подкрепен от всички парламентарни групи в Народното събрание.

"Ние народните представители от 44-то Народно събрание, имайки предвид огромната роля и място на Екзархията в историята на българския народ, сме убедени, че 150-годишният юбилей заслужава особено внимание, защото раждането на тази свята духовна институция, възстанови мястото на България не само като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, но и като неотменим европейски цивилизационен фактор", се посочва в декларацията.

НС ще приеме проект на декларация по повод 150 години от създаването на Българската екзархия

Създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 г. и оповестена броени часове по-късно сред българите в Османската империя, Екзархията узаконява връх в борбите на българското църковно-просветно движение и устремленията на духовните му водители, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна църква, заявяват депутатите.

"От деня на подписването на фермана Екзархията се превръща в единствената легитимна институция, която представлява българския народ пред османското правителство и пред външния свят до създаването на българска държава през 1878 г.", се казва в декларацията. В нея се отбелязва още, че територията на Екзархията ясно очертава земите на българската народност.

Отбелязваме 150 години от създаването на Българската екзархия

"След появата на бленуваното от векове свободно Отечество, Екзархията още по-настойчиво подкрепя желанието на българите, останали извън пределите на Княжеството за духовно обединение.

Екзархийските духовни и просветни центрове се превръщат в ковачница на "строители" на българската държава - интелектуалци, държавници, политици, преподаватели, общественици, военни дейци и не на последно място - смели революционери.

Учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и други, самите те преки участници в българското националноосвободително движение, обучават хиляди деца не само на четмо и писмо, но и на беззаветна преданост и отдаденост към род и родина, език и вяра", се казва в декларацията на Народното събрание.