Увеличение с 10% на заплатите в бюджетния сектор и ръст на пенсиите с 6,7% се очаква през 2020 г.

Увеличение с 10 на сто на средствата за заплати в бюджетния сектор, предвижда проектът на Закон за държавния бюджет за 2020 г., както и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.

От 1 януари 2020 г. минималната заплата ще стане 610 лв., а от 1 януари 2021 г. - 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г. От 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., се увеличават с 6,7 процента според проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 година. От същата дата минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 219, 43 лв. на 234,13 лв. /увеличение с 6,7 на сто/.

Проектът на бюджет на НЗОК предвижда за следващата година абсолютният ръст за здравноосигурителни плащания да е с близо 400 млн.лв., като с над 10 на сто е увеличението за лекарства и за болнична помощ, а средно между 5 и 8 на сто - за първична извънболнична медицинска помощ и за медицински изделия. За медицински изделия в бюджета на НЗОК за 2020 г. са предвидени 38 млн.лв. Средствата за лечение в чужбина ще бъдат 70 млн.лв., предвижда се още в проектобюджета. Възможно е да има и допълнително финансиране, ако се наложи, което ще бъде от трансфери от държавния бюджет, както и от резерва на НЗОК, който е в размер на 137 млн.лв. Няма да бъдат намалявани средствата за лечение в чужбина. Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди днес проектите на трите документа.

За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно в размер на 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 г. Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. се запазват, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. - 610 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3 000 лв. Таванът на пенсиите остава 1200 лева.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - 380 лева. Запазва се и режимът за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност.

Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2020 година се предвижда да достигне 412, 28 лева, като номиналното нарастване е 8 на сто при очакван среден размер за 2019 година - 381,74 лева /в Закона за бюджета на ДОО за 2019 година е заложено - 386,27 лв./ Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 5,8 на сто през 2020 година при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2020 година от 2,1 на сто. Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" от 2019 година, запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените.

Общият размер на разходите за пенсии, краткосрочни обезщетения, службите по социално осигуряване и предоставените трансфери за 2020 година е 12, 5 милиарда лева. Планираните разходи за пенсии за 2020 година са 10, 576 млрд. лева. Разходът за пенсии през 2020 година се очаква да бъде около 8,3 на сто от прогнозния БВП за същата година. Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 година ниво от 1,2 на сто.

Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се запазват, съответно - 9 лева и 74, 29 лв. Запазва се еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лева. Определя се максимален размер на гарантираните вземания - 1525 лева. В средносрочната бюджетна прогноза се запазва целта за достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването й през следващите години.

Растежът на БВП ще достигне 3,3 на сто през 2020 г., движен от вътрешното търсене, и ще достигне 126 769 млн. лева, смятат в МФ. Икономическият растеж ще се запази на ниво от 3,3 на сто в периода 2021-2022 г. и в края на 2022 година БВП ще достигне 143 355 млн. лв. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите, пише в средносрочната прогноза.

Очакванията на Министерството на финансите е да се запази тенденцията към намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6 на сто към края на 2019 г. до 17,0 на сто - в края на 2022 г. Нивото на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" се очаква да продължи да спада, движейки се между 25,1-26,1 млрд. лева. Изразени като процент от БВП, и при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г. се наблюдава тенденция на спад от 36,9 на сто до 35 на сто, а в номинален размер параметрите на тези показатели се увеличават, като от 46 826,5 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50 142,9 млн. лв. през 2022 г. При отчетено положително салдо на сектор "Държавно управление" (на начислена основа) за 2018 г., през 2019 г. се очаква бюджетното салдо също да бъде положително в размер на 0,05 на сто от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит за 2020 г. в размер на 0,1 на сто от БВП и излишък съответно от 0,5 на сто и 0,1 на сто от БВП за 2021 г. и 2022 г., се посочва в средносрочната бюджетна програма.

Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз специфична препоръка към България за подобряването на събираемостта на данъците. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица.

През 2020-2022 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване на привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители и за насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система.

Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система. Ще продължи реализирането на мерки по оптимизиране на структурата на разходите за различните видове медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия на базата на договаряните обеми и стойности. Изграждането на Национална здравна информационна система посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване е сред приоритетите, с които се цели подобряване на качеството и ефективността на процесите в системата на здравеопазването.

През периода 2020-2022 г. политиката, провеждана от правителството в областта на отбраната, продължава да е приоритетна. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО. Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС нр. 3/04.01.2018 г., като освен за увеличение на средствата за персонал са предвидени и допълнителни средства за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (транспорт и застраховки) и за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет.

Пенсионната политика в периода 2020-2022 г. предвижда от 1 януари на всяка календарна година да продължи увеличаването на възрастта за придобиване на право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец - за мъжете, както и на необходимия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. Тежестта по чл. 70, ал. 1 от КСО за всяка една година осигурителен стаж, която ще се прилага при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии, се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1.2 пункта.

Последвайте канала на