Екзакта: При избори днес - ГЕРБ взимат 23.7%, БСП - 20.1%, ДПС - 6.1%, ОП - 5.5%

  • 12 октомври 2018 11:53

  • 1391
  • 1
Екзакта: При избори днес - ГЕРБ взимат 23.7%, БСП - 20.1%, ДПС - 6.1%, ОП - 5.5%
© Булфото (архив)

В отговор на въпроса „Ако парламентарните избори бяха днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?”, 23.7% от българите посочват ГЕРБ, а 20.1% – БСП. Електоралното влияние на ДПС възлиза на 6.1%, а на ОП е 5.5%. За Демократична България биха гласували 2%. Воля, АБВ и РБ биха получили по 1%. За други партии биха гласували 5.1%, а 34.2% заявяват, че няма да гласуват.

Това показват данни от национално представително изследване на „Екзакта рисърч”. Делът на българите, които не желаят предсрочни избори възлиза на 50%. За нови избори се обявяват 31%. За последните месеци с 11% нараства делът на левите избиратели, които искат предсрочен вот – от 53% на 64%. Като избиратели на ГЕРБ най-често се самоопределят хора на възраст между 40 и 60 години, както и жители на градовете областни центрове. Няма промени в традиционния профил на избирателите на БСП и на тези на ОП. За нова партия през октомври биха гласували 39% от българите. Делът на интересуващите се от нова партия плавно нараства от началото на 2018 г. Вторичният анализ показва, че една нова партия засега има електорален ресурс главно сред симпатизантите на извънпарламентарните формации.

По време на Българското европредседателство кабинетът и парламентът фокусираха към себе си високи обществени очаквания. Понастоящем ефектите на европредседателството отзвучават и вътрешните проблеми и неблагополучия влияят съществено върху обществените нагласи. Политическото говорене и политическите действия на БСП радикализират левия електорат. Вече 91% от избирателите на БСП дават негативни оценки за работата на правителството. На другия полюс остават преценките на избирателите на ГЕРБ - 83% от тях одобряват работата на кабинета. В подобна среда на яростно противопоставяне все по-трудно може да си пробие път някакво добро политическо решение (от когото и да идва).

През октомври Българската православна църква е институцията с най-висок рейтинг сред българите – одобряват я 50%. Армията и полицията заемат следващите места по одобрение, съответно с обществена подкрепа от 44% за армията (ръст от 3 пункта за последните месеци) и 40% за полицията. Полицията има по-високо неодобрение от армията – 47% към 27%.

С 3% намалява одобрението към правителството за последните месеци. През октомври правителството е одобрявано от 30% от българите, а неодобрението му възлиза на 59%. В началото на октомври регистрираме спад от 7% на общественото доверие към работата на парламента. Българският парламент е одобряван от 18% от българите, а неодобрението му е по-високо от това на останалите държавни институции.

Понастоящем прокуратурата е одобрявана от 18%, а неодобряващите я са 60%, като за последните месеци с 4% спада неодобрението към тази институция.Съдът запазва без промени своя рейтинг от началото на годината – 14% одобрение и 65% неодобрение.

В настоящото изследване се регистрира спад на доверието към ръководителите на основните държавни институции. Президентът Румен РадевРумен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на, чийто рейтинг беше трайно висок, губи 9% одобрение през последните месеци и добавя 7% неодобрение. В началото на октомври 60% от българите одобряват президента, а 28% не го одобряват. Критични настроения към президента има сред хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти.

Председателят на Народното събрание Цвета КараянчеваЦвета Караянчева Цвета Вълчева Караянчева е български политик. Народен представител от парламентарната група на е одобрявана от 28% от българите, а негативни оценки за нея дават 45%. Подкрепата за работата й расте сред избирателите на ГЕРБ и през октомври достига до 73%, докато сред левите избиратели тя е ниска – едва 8%.

Най-одобряваните председатели на парламентарни групи остават Корнелия НиноваКорнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за и Цветан ЦветановЦветан ЦветановЦветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 г. в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа, макар че губят по 2 процента одобрение за работата си през последните месеци. Одобрението им през октомври възлиза на съответно 28% и 26%, а неодобрението им е съизмеримо – около 60%.

Работата на националния омбудсман Мая МаноловаМая МаноловаМая Божидарова Манолова е български политик, народен представител от парламентарната група на е одобрявана от 67% от българите (с 5% по-малко в сравнение с април 2018 г.).

През октомври за пореден път рейтингът на премиера Бойко БорисовБойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г е по-висок от този на правителството. Министър-председателят е одобряван от 38% от българите, а неодобрението към работата му възлиза на 52%. През последните месеци този дял нараства с 5 пункта.

Подкрепата за работата на повечето министри намалява през октомври спрямо края на Европредседателството. През октомври най-одобрявани са министрите: Томислав ДончевТомислав Дончев Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместник (с 37% одобрение), Красимир Карачанов (с 35% одобрение), Красен КралевКрасен Кралев Красен Кралев е министър на младежта и спорта. Роден е на 2 януари 1967 година във (с 33% одобрение), Лиляна ПавловаЛиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Родена (с 28% одобрение), Екатерина ЗахариеваЕкатерина Захариева Екатерина Захариева е заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на (с 28% одобрение) и Владислав ГорановВладислав Горанов Владислав Иванов Горанов е министър на финансите. Роден е на 30 април 1977 г. През 1999 г. завършва (с 27% одобрение). В същото време, именно спрямо някои от водещите имена в Министерски съвет регистрираме и най-висок спад на одобрение. Лиляна ПавловаЛиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Родена, Томислав ДончевТомислав Дончев Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместник и Красимир КаракачановКрасимир Каракачанов Красимир Дончев Каракачанов е заместник министър-председател по обществения ред и сигурността губят между 6% и 8% одобрение. Министърът, чието неодобрение расте най-много за последните месеци е Румен ПорожановРумен ПорожановРумен Порожанов е бивш министър на земеделието, храните и горите. Роден е на 17 август 1964 г. в – със 17%. Това се дължи най-вече на масовите преценки за несправяне с чумата по животните. Най-ниско одобрение регистрираме за министрите Емил КараниколовЕмил Караниколов Емил Караниколов е министър на икономиката. Роден е на 3 юни 1980 г. През 2001 г. завършва право в, Нено ДимовНено ДимовНено Димов е министър на околната среда и водите. На 10 януари 2020 година той подаде оставка, която бе и Румен ПорожановРумен ПорожановРумен Порожанов е бивш министър на земеделието, храните и горите. Роден е на 17 август 1964 г. в. Все още е рано да бъдат коментирани новите имена в кабинета.

Филип Епитропов
1391 1

Свързани новини

Коментари 1

Добави коментар
Умник Гюро

2018.10.12 | 16:02

1
Българският народ трябва незабавно да се отърве от терористичната партия БКП/БСП. Тази терористична антибългарска организация продължава и днес войната срещу независима България. Тази терористична клика е финансирана директно от руско-болшевишките тайни служби, както и от еврейско-масонските банки на Ротшилд, Варбург, Шиф, Сорос, Рокфелер. Комунистите извън закона - сега!

Добави коментар

Водещи новини