НС прие докладите за дейността на Прокуратурата за 2016 и 2017 г.

Депутатите приеха Доклади за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г. и 2017 г.

В докладите се посочва, че през 2017 г. има увеличение на престъпленията с 2.8 процента спрямо 2016 г. и намаление с 1.1 процента спрямо 2015 г. Общият брой на регистрирани престъпления в страната през 2017 г. са 106 659, през 2016 г. - 103 773, а през 2015 г. - 107 870. Разкритите престъпления през 2017 г. са 46 650, през 2016 г. - 49 460, а през 2015 г. - 45 281. През 2017 г. разкриваемостта на престъпленията е 43.7 процента, което е с 3.9 процента по-малко спрямо 2016 г. и с 1.8 процента повече спрямо 2015 г. И през 2017 г. преобладават престъпленията против собствеността, следвани от общоопасните, икономическите и престъпленията против личността. В отчета се посочва, че основните криминогенни фактори, определящи нивото на престъпността, са свързани с обезлюдяването на малките населени места и нивото на бедност в тях, интензивната миграция към големите градове и ниското ниво на образование на голяма част от лицата, най-вече в младежка възраст.

През 2017 г. прокурорите в страната са работили общо по 295 763 преписки и по 211 045 досъдебни производства, респективно по 305 602 преписки и по 211 079 досъдебни производства през 2016 г. Големият брой откази за образуване на досъдебно производство потвърждава извода, че Прокуратурата е сезирана с въпроси извън нейната компетентност - гражданскоправни спорове, административни нарушения, битови и междуличностни проблеми. Висок е делът на приключените в срок разследвания, който за 2017 г. е 97.79 процента, при 99.97 процента през 2016 г. и 99.91 процента през 2015 г. Налице е намаляване на спрените досъдебни производства с 11.5 процента спрямо 2016 г. и с 18.3 процента спрямо 2015 г. Прекратените по давност дела през 2017 г. са 39 067, при 36 612 през 2016 г.

Внесените през 2017 г. прокурорски акта, в това число - обвинителни актове, предложения за споразумения и постановления с предложения за освобождаване от наказателна отговорност, са 33 452, а през 2016 г. - 34 482, като се констатира намаление спрямо предходната година с 2.7 процента.

Предадените на съд лица през 2017 г. са 37 087, през 2016 г. - 38 469, а през 2015 г. - 38 861. Отчита се трайно висок дял на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила акт спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт, като за последните три години този дял е над 97 процента. Лицата с влезли в сила осъдителни съдебни решения за 2017 г. са 33 778, за 2016 г. - 34 454, а за 2015 г. - 34521, като процентът на оправдателните присъди за 2017 г. е 2,7 процента при 2,5 процента за 2016 г.

Филип Попов от БСП заяви, че докладите очертават няколко тежки проблема. "Демографска криза, бедност, необразованост - тази формула е пагубна за криминогенната обстановка в България. Проблемът ще се реши с промяна на модела, наложен от ГЕРБ, вследствие на който се запазва криминогенната обстановка в България. Очевидно е, че ГЕРБ не искат да променят този модел на управление", категоричен беше той.

От страна на ГЕРБ Данаил Кирилов заяви: "Изказването на колегат Попов е некоректно и целящо да постигне политически актив. По-важният въпрос е дали в парламента можем да постигнем консенсус за нова наказателна политика", отговори Кирилов.

Последвайте канала на