Появи се обобщеният доклад за резултатите от ревизиите на министерствата

От правителствената пресслужба разпространиха доклада, поискан от служебния премиер Огнян Герджиков Огнян Стефанов Герджиков е български юрист и политик, служебен премиер, председател на 39-то по повод състоянието на министерствата и дейността по провеждане на обществени поръчки.

Ето го и него:

І. Представени данни за състоянието на министерствата
В докладите се съдържа информация за състоянието на административния капацитет на министерствата (обща численост на персонала към февруари 2017 г.) и за изпълнението на функциите, свързани със секторните политики, ръководени от съответния министър.

Според представените данни, министерствата са структурирани съгласно Закона за администрацията, като промяната в числения състав е извършвана при спазване изискванията на 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията.

В докладите на министрите не се съдържат данни през проверявания период да са допуснати съществени нарушения при функционирането на министерствата, но е представена информация за възникнали проблеми при реализирането на конкретни секторни политики и програми (напр. от Министерството на образованието и науката отчитат възникнали проблеми при управлението на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.“, както и забавяне при подготовката и приемането на част от подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование).

ІІ. Представени данни за проверените обществени поръчки
Според представената в Министерския съвет информация, обект на проверки са обществени поръчки, проведени през последните две години. От обхвата на докладите са изключени обществените поръчки, проверявани от Агенцията за държавна финансова инспекция и Прокуратурата на Р България.

Данните, съдържащи се в докладите на министрите показват:
В част от министерствата не са установени нарушения при провеждането на обществените поръчки. Отчетени са единични случаи на допуснати административни и технически пропуски, които не са от такова естество, че да доведат до отмяна на решенията на възложителя (напр. непълно комплектувани досиета за проведени обществени поръчки, неспазване на срока за сключване на договора, неспазване на срока за изпращане в АОП и публикуване в профила на купувача на информация за сключени и изпълнени договори и др.).

Това са Министерството на финансите, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на младежта и спорта, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на туризма, Министерството на енергетиката, Министерството на културата, Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи.

В някои от техническите задания или документациите за обществени поръчки са включени условия и изисквания към кандидатите, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки.

Такива са обществените поръчки, проведени от:
2.1. Агенция „Пътна инфраструктура“, а именно:
Обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за поддържане на автомагистрален участък от АМ „Хемус“ от км. 0+000 до км. 78+554 и пътна връзка „Прелок“ от км. 0+000 до км. 3+024, включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане осветлението на тунели „Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“ и „Правешки хан“ с обслужващите ги подстанции и далекопроводи, охрана на пътните съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ – София и ОПУ – Ловеч, стопанисвани от АПИ“ (проведена през 2015 г.);
Обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за поддържане на автомагистрален участък от АМ “Тракия“ от км. 0+000 до км. 208+181 и пътна връзка „Марица“ с дължина 2,250 км., включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане осветлението на тунел „Траянови врата“ с обслужващите го подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ – София, ОПУ – Пазарджик, ОПУ – Пловдив и ОПУ – Стара Загора, стопанисвани от АПИ“ (проведена през 2015 г.).

2.2. Министерство на икономиката – докладвани нарушения по ЗОП, изразяващи се в залагане на дискриминационни условия в техническите спецификации (процедури за определяне на изпълнител по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“).

2.3. Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия – обществена поръчка с предмет: „Надграждане и разширяване на уеб базирана информационна система за обслужване и вътрешна комуникация между българските служби по търговско-икономически въпроси в чужбина и ИАНМСП“ (с прогнозна стойност: 625 000 лв., без ДДС), проведена през 2016 г. Процедурата е проведена при липса на конкуренция (становище на АОП за незаконосъобразност на така обявената процедура. За извършеното нарушение са сезирани АДФИ и Сметната палата).

2.4. Агенция по заетостта – обществена поръчка с предмет „Осигуряване на комплексна услуга за извънгаранционна поддръжка и ремонт на служебните автомобил“ на централна администрация на Агенцията по заетостта.

Забавяне в стартирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Докладвани са случаи на забавяне при стартирането на обществени поръчки от:

3.1. Министерството на земеделието и храните – обществена поръчка за изготвяне на последваща оценка (ex-post) на Програмата за развитие на селските районен 2007 – 2013 г. (според информацията от МЗХ неизпълнението на този ангажимент ще доведе до риск от спиране на средствата по ПРСР от Европейската комисия).

3.2. Министерството на здравеопазването – обществени поръчки за застраховане на санитарните автомобили на центровете за спешна медицинска помощ и центровете по трансфузионна хематология (след подаден сигнал в КЗК от комисията е установено, че обществената поръчка не отговаря на изискванията на ЗОП) и обществена поръчка за охрана на сградите на министерството.

3.3. Министерство на вътрешните работи – забавеното провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, свързано с изпълнение на РМС от 02.11.2016 г., с което се възлага на МВР да координира, контролира и разходва допълнително отпуснатите средства за спешно подпомагане в рамките на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“.

За изразходване на средствата по тези фондове се предвижда откриване на около 94 броя обществени поръчки с обща стойност над 178 млн. лв. без ДДС. Процесите по откриването на поръчките е забавен, което поставя в риск изпълнението и усвояването на заложените средства (периодът на финансирането е 30.09.2016 – 30.09.2017 г.). В тази връзка съществува и риск от образуване на наказателна процедура от страна на ЕК, поради неспазване на поетите от България ангажименти, в качеството й на държава, в процес на присъединяване към Шенгенското пространство.

3.4. Министерство на отбраната – късното утвърждаване на годишния План за обществени поръчки и многократното коригиране на Единния поименен списък на обектите за строителство и строителни услуги са станали причина за забавеното стартиране на някои обществени поръчки в МО. Пример – обществена поръчка с предмет „Доставка на хранителни продукти и напитки“ е стартирала през м. август 2015 г. след като срокът за изпълнение на предишния договор е бил вече изтекъл преди това - през м. юни същата година.

3.5. Агенция по вписванията – обществена поръчка с предмет „Разширяване капацитета на масивите за съхраняване на данни и за изграждане на нова система за генериране на резервни копия на Имотния регистър, Търговския регистър, Регистър БУЛСТАТ и РИОС“. От Комисията за защита на конкуренцията е наложена мярка „спиране изпълнението“ на процедурата до произнасяне по съществото на жалбата, поради което се генерира голямо забавяне, което може да доведе до сериозни последици за функционирането на посочените регистри.

Закъснение при сключването на договори и рамкови споразумения за някои обществени поръчки, поради обжалване на решенията на възложителя.

4.1. Министерство на околната среда и водите – обществена поръчка с предмет: „Надграждане на геоинформационната система за управление на водите и докладване“, обществена поръчка с предмет: „Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие в България“ и обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за извършване на анализи и проучвания на видовете и природните местообитания в България“.

4.2. Агенция „Пътна инфраструктура“ – обществена поръчка с предмет: „Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т. (тол) и на база време леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. (електронни винетки). Към датата на проверката обществената поръчка е обжалвана многократно с искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“.

Неспазване на законово определени срокове за произнасяне по жалби от страна на Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд (по данни на МФ) – Процесите на обжалване и спиране на провеждането на обществени поръчки, водят до значителни закъснения във възлагането, и непреодолими затруднения за публичните институции за осигуряване на необходимите им стоки и услуги;

Зачестили случаи, при които има индикации за картелни споразумения (по данни на МФ) – специфичен риск в областта на централизираното възлагане на обществени поръчки са съгласуваните действия/практики от страна на търговци в определен сектор. Те увреждат реалната конкуренция и водят до неизгодни финансови условия за публичната администрация. Независимо от възможността в подобни случаи да бъде сезиран антимонополния орган, случаите на картел се доказват трудно, а делата продължават години, поради което не е налице реален ефект.

ІІІ. Предложени мерки за преодоляване на пропуските при възлагане на обществени поръчки.
За да се ограничат случаите, в които се допускат нарушения при прилагането на Закона за обществените поръчки от министрите са предложени конкретни мерки, като:

Повишаване на административния и експертния капацитет на служителите от звената за обществени поръчки чрез увеличаване на числения им състав (в институциите, където са определени един или двама служители) и организиране на специализирани обучения и семинари за прилагане на Закона за обществените поръчки и правилника за неговото прилагане (ППЗОП);
Изграждане и въвеждане в експлоатация на централизирана уеб-базирана платформа за възлагане на електронни обществени поръчки (към момента се подготвя техническа спецификация и документация за възлагане на поръчката в съответствие с последните изменения на Закона за електронното управление и предстои откриване на процедурата в срок до края на февруари 2017 г.);

Да се обмислят възможности за изменение на Закона за обществените поръчки и правилника за прилагането му (ППЗОП), както и на Закона за защита на конкуренцията за оптимизиране на изискванията за участие в процедурите по възлагане на обществени поръчки, и за обжалване на решенията на възложителите.

Заключение
Данните, съдържащи се в докладите на министрите очертават, наред с позитивите в общото състояние и функциониране на министерствата, също така и някои повтарящи се през годините недостатъци в чувствителната област на обществените поръчки, касаещи тяхното планиране, подготовката на документацията и провеждането на процедурите. Очакванията за тяхното преодоляване са насочени към последователни действия за повишаване административния капацитет на държавните служители и осъществяване на промени от организационен и законодателен характер.

Последвайте канала на