Парламентът прие на първо четене законопроект за концесиите

Парламентът прие на първо четене законопроект за концесиите. В подкрепа гласуваха 75 депутати, 38 бяха "против" и 27 се въздържаха.

От "БСП лява България", Патриотичния фронт, АБВ и "Атака" изразиха резерви срещу новия законопроект и декларираха, че няма да го подкрепят. Като аргументи срещу приемането му от опозицията посочиха, че законопроектът е писан от адвокатска фирма, както и че има опасност от "вечни концесии".

Законопроектът предлага две основните форми на концесии - публично-частното партньорство, с което публичен партньор (публичен орган) възлага строителство или услуги на икономически оператор, и концесията за ползване на обекти, собственост на държавата и на общините. Разширява се обхватът на концесиите, като в обхвата на концесиите за строителство и за услуги са включени и така наречените несамофинансиращи се концесии, несамофинансиращи се договори, които понастоящем са уредени в Закона за публично-частното партньорство. При тези концесии за предоставяните от концесионера услуги не се дължат преки плащания от страна на потребителите, поради което публичният партньор извършва плащания към концесионера.

Със законопроекта се въвежда понятието европейски праг. Това е сумата определена с регламент на Европейската комисия, която в момента е 5 220 000 евро. Като концесиите за строителство и услуги, които са над този праг са определени като концесии с трансграничен интерес. А тези, които са под прага, както и концесиите за ползване, са определени като концесии без трансграничен интерес.

Законопроектът предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и за общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.

Разширява се публичността чрез разширяване и надграждане на действащия национален концесионен регистър, в който освен данни за сключените концесии, ще трябва да се публикуват данни и за всяка една процедура.

Предвижда се разрешение от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок на концесията надвишава 50 години. По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е над 25 години, се предлага одобряването да стане с мнозинство 2/3 от общинските съветници, а когато срокът е над 50 години, освен разрешение от общинския съвет е необходимо и разрешение от Народното събрание.

Янаки Стоилов /"БСП лява България"/ коментира, че законопроектът допуска безсрочни концесии. По думите му българското правителство ни предлага нещо като Хонконг, Макао.

Искайте си обратно от адвокатската кантора парите, които сте дали, да ви напишат този законопроект, призова лидерът на "Атака" Волен Сидеров. По думите му това е не само недоносче, но е и вреден за България. Предлагат ни това, което е останало от България, да се раздаде под форма на концесии, коментира той.

В коя европейската държава правителството дава разработването на закони на концесия, попита Румен Гечев /"БСП лява България"/. Дали сте на концесия закона за концесиите, има жесток конфликт на интереси и условия за корупция, коментира той. Гечев отбеляза, че становище против законопроекта са изразили от Съюза на икономистите, икономическата и енергийната комисии в парламента. И американската камара в София също е против, отбеляза той.

Вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че има и други примери на закони, които не са разработени от експерти от държавната администрация. Добра практика е към експертите на администрацията да се добавят и външни експерти, лоша практика е, когато български закони, се пишат от други държави, отговори той на упреците на опозицията.

Законопроектът не дава нови възможности за отдаване на концесии в сравнение със стария, посочи Дончев. Относно сроковете той отбеляза, че има резервиращи механизми, че със срока няма да се злоупотребява. Дончев обясни, че срокът на концесията е критерии за възлагане. Ще спечели този, който предлага най-кратък срок, посочи той. Според Дончев законопроектът отваря нови възможности на публично-частното партньорство и може да доведе и до нови инвестиции особено в публична инфраструктура, които държавата не може да осигури.

Данаил Кирилов /ГЕРБ/ обясни, че задължително публичният съдружник ще има блокираща квота и ще може да блокира всички решения. Законопроектът е разработен в съответствие с изискванията за прилагане на европейски директиви, отбеляза той.

С новия законопроект се отменят старият Закон за концесиите и Законът за публично-частното партньорство, пише БТА.

Последвайте канала на