Съдът отказа регистрация на ДОСТ, защото абревиатурата на турски означава "приятел" (обнов

Съдът отказа регистрация на ДОСТ.

Решението е на съдия Лилия Илиева. То не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.

Софийският градски съд е отказал регистрация на новата партия на Лютви Местан, заради абревиатурата ДОСТ, която означава "приятел" на турски език и предполага, че партията ще бъде етническа, съобщиха от пресцентъра на СГС. В мотивите на СГС се посочва, че официалното наименование на партията е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, от което се получава абревиатурата „ДОСТ“. Dost на турски означава „приятел“, което поражда въпроса нарушава ли ПП „ДОСТ“ чл. 6 от Закона за политическите партии, който предвижда тези субекти да провеждат своите публични прояви, отправят обръщения и съставят документите си на български език. Според СГС от фактите по делото се налага изводът, че молителят напълно съзнателно е искал съкращението от наименованието на политическата партия да образува точно тази дума. Вероятно мотивът му е, че в българския език има много чуждици и използването на една само чужда дума няма да се възприеме като нарушение на закона. В решението на СГС се посочва, че партията се афишира именно чрез своята абревиатура и това вече се случило в общественото пространство. От там дават пример, че на митинг, където абревиатурата на партията се скандира многократно от нейните привърженици, ще е налице публична проява на чужд език, тъй като емоционалният заряд ще се изразява с чужда дума - турска дума. Затова съдът намира, че е налице нарушение на чл. 6 от Закона за политическите партии.
По отношение на това етническа партия ли е ДОСТ, от СГС посочват, че преобладаващият брой учредители са с турски имена, а чл. 11 от Конституцията забранява образуването на партии на етническа, расова или верска основа. Целта на Конституцията не е да забрани създаването на партии от категории лица, отличаващи се по етнически, расов и верски признак, а да не се допусне създаването и функционирането на партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски принцип поставят, затворени за лица, които не носят този признак, изградили са програмните си цели и задачи върху ценностите, идеите и интересите на „своя" кръг от членове. Преценката такъв ли е конкретният случай, следва да се извърши въз основа на устава на ПП „ДОСТ". На пръв поглед целите, заложени в устава - укрепване на българския парламентаризъм, ускоряване на евроатлантическото развитие на РБ, реализирането на всеобхватни реформи в съдебната власт, подобряване на бизнесклимата и пр., не целят да капсулират никого и по никакъв начин не нарушават Конституцията. Отделни формулировки обаче са неправилни. В устава на ПП „ДОСТ" не се съдържа и намек, че това ще е партия на етническа, расова или верска основа, но съдейки по „заиграването" с абревиатурата, най-вероятно партията ще действа, ако не на верска или расова, то поне на етническа основа. Освен това, запитан от съда как ще гарантира независимостта на българските медии от олигархични обръчи, молителят дословно е преписал средствата, посочени в устава (участие в законодателната и изпълнителната власт на различни нива, формулиране на ефективни управленски политики, сътрудничество с международни организации), без да посочва нищо конкретно. Това подсказва най-малкото неуважително отношение към институцията съд. След като втори път е запитан как ще се гарантира независимостта на българските медии, молителят е направил искане за отвод на съдията и категорично е отказал да даде конкретен отговор, мотивирайки се, че такъв отговор означавал „развитие на политически платформи". Освен това изпълването на уставната цел с конкретност било равнозначно на това да се подмени волята на учредителите. Молителят е отказал да даде пример за „решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за решително противодействие на задкулисието". От съдя отбелязват, че молителят е постигнал единствено това да убеди съда, че има цели, различни от официално декларираните - възможно е те да нарушават чл. 11 от Конституцията. От СГС посочват, че съдът е изправен пред казус, който не се отличава с голяма правна сложност, но който пък за сметка на това е свързан с проблеми от морален характер, изискващи преди всичко изострено чувство за справедливост и житейски опит, за да се отсъди правилно „В името но народа". В производството по регистрация на политическа партия молителят следва да убеди съда, че фактите, които желае да се впишат, са действително настъпили.Той не стори това, въпреки положеното от съда усилие да изясни действителната воля на учредителите в тази насока. Съгласно чл. 10 от ГПК съдът съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. С оглед изложеното не може да се приеме за доказано, че новоучредената политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност" си е поставила тези цели, които са записани в устава ѝ и има яснота как да ги постигне. Не е ясно дали личната воля за членство се отнася за записаните на хартия цели, или за някаква друга цел.
Всичко изложено се явява пречка да се допусне исканото вписване.

"Решението на СГС е лоша новина не за Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ), а за България, за демократичния и евро-атлантически образ на страната ни", заявиха в официална позиция от партията на Лютви Местан.

"Още в понеделник ще обжалваме това решение пред ВКС. Партия ДОСТ е учредена в пълно съответствие не само с Конституцията на РБългария, но и със Закона за политическите партии. Имаме силно очакване ВКС да вземе предвид този факт, който дефинитивно се съдържа и в заключението на българската прокуратура.
Припомняме, че на откритото заседание, проведено на 27.06.2016 г., прокурорът заяви, че учредителните актове на ДОСТ са в пълно съответствие и с Конституцията, и със Закона за политическите партии, и на това основание призова съда да регистрира партията. Припомняме също така, че ние поискахме отзоваването на съдията от СГС, определен да гледа фирменото дело за регистрацията на ДОСТ, именно защото с разпорежданията си за тълкуване на определени думи и изрази с пределно ясно значение тя породи у нас основателни съмнения в своята обективност и безпристрастност. Мотивите, с които отказва регистрация на партия ДОСТ, вече превръщат тези съмнения в убеденост, че съдията е пристрастна и необективна. Към вече известните мотиви от разпорежданията й тя е добавила нови два абсолютно несъстоятелни мотива. Първият – абревиатурата на партията ДОСТ е била турска дума и за да докаже тази теза, се позовава на „Български тълковен речник“. Апропо, точно с това свое действие тя отрича собствената си теза, защото се позовава не на турския тълковен речник, а на българския тълковен речник. В лексикалната система на българския книжовен език има много думи от чужд произход, като демокрация, парламент, институция, политика, министър и прочие. И ДОСТ е една от тях, при това в нашия случай е абревиатура, която не е лексема в класическото разбиране като останалите. Нека все пак да обърнем внимание, че името на партията ни е Демократи за отговорност, свобода и толерантност. Така или иначе фактът, че думата е налична в „Български тълковен речник“, доказва, че тя е част от лексикалната система именно на българския книжовен език. По логиката на съдията обаче следва да заключим, че ако една партия избере да се нарече демокрация, би трябвало да не получи регистрация, както и всички други партии, в чието наименование се съдържа чуждата дума демокрация, да бъдат забранени. Така например наименованието – абревиатура на управляващата партия ГЕРБ не е българска дума. Думата `герб` в българския език идва от немската дума `erbe` (наследство). Това двоен стандарт ли е при регистрацията на политически партии в България?!...
Вторият мотив е още по-несъстоятелен. Повечето членове на ДОСТ са били етнически турци и затова партията е била етническа. Няма да коментираме оспоримостта на тезата за съответствие между име и етническа принадлежност. Подчертаваме обаче, че не членският състав, а политическите цели определят дадена партия като етническа или неетническа. Като цели ДОСТ несъмнено е национална либерална партия. По логиката на съдията обаче и другите български партии би следвало да бъдат определени като етнически, респективно забранени, защото в тях преобладаващата им членска маса така или иначе е от един етнос. Това дискриминация на етноси ли е?!... Освен това субект на конституционното право на сдружаване е гражданинът, без значение на етническата му и на религиозната му принадлежност.
Що се отнася до другите мотиви, свързани с тезата ни, че председателят на партия ДОСТ не може еднолично да подменя волята на учредителната конференция и да представи променен Устав, припомняме, че не ни е известно председателят на която и да е партия да може да променя еднолично Устава. Това е правомощие на съответния висш ръководен орган – Конференция, Общо събрание, Конгрес и прочие. Това уставно ограничение не дискредитира статута на представляващ партията на който и да е председател. По отношение на другите мотиви, свързани с тълкуването на думи от уставните цели на партия ДОСТ, прави впечатление избирателното позоваване на съдията на „Български тълковен речник“, защото, ако съдията беше принципно последователна в този си подход, тя не би поставила въпроса за установявам и утвърждавам. Точно този „Български тълковен речник“ установява и утвърждава едновременно пряката семантична връзка между двете лексеми.
Имаме силни очаквания ВКС да бъде обективен и безпристрастен, защото продължаваме да вярваме, че в РБългария демократичните правила, процедури и принципи са еднакво приложими за всички. Вярваме също така, че в България – член на НАТО и ЕС, не е възможно ограничаването на правото и свободата за политическа дейност. Конституционното право на свободно сдружаване на българските граждани стои по-високо от интересите на олигархията, от крайно националистическите страсти и от интересите на антинатовските и антиевропейските сили в българското общество.
Призоваваме над 15 000 членове на ДОСТ и още десетките хиляди готови да се влеят в редовете на новата партия към още по-голяма решимост, защото тази партия се учредява в името на една голяма кауза – истински демократична, антиолигархична, евро-атлантическа България. Препятствията, пред които сме изправени, само подчертават стойността и значимостта на партията ни.
Нашата партия вече е факт. Очакваме и формалната регистрация да бъде факт, защото обратното ще означава само едно – нарушено конституционно право на политическо сдружаване и победа на ретроградните сили в България.
Вярваме, че в крайна сметка ще възтържествува конституционната демокрация", заявиха от ДОСТ.

Последвайте канала на