Даниел Митов: България е успяла и успява да опази своите граници, без да създава напрежение по тях

Кризите, които заобикалят Европа и особено миграционната криза, създават и възможности за повече политическа интеграция в рамките на ЕС.

Това каза министърът на външните работи Даниел МитовДаниел Митов е роден на 4 декември 1977 г. в град София. Завършва СУ „Климент Охридски“, днес по време на дискусия "Отражение на сирийската криза върху сигурността на Европейския съюз: регионални и глобални аспекти". Организатори са Дипломатическият институт и Информационното бюро на Европейския парламент в България. Митов посочи още, че понякога Европа, а и трансатлантическата общност биват обвинявани, че изнасят едва ли не културни специфики, но посочи, че в свободата на словото и прозрачността в управлението няма културна специфика, а става дума за универсални ценности, които дават възможност на хората да контролират собствените си правителства. Това не е износ на друго, освен на добри практики, отбеляза министърът. Според него Европа трябва да си даде сметка, че трябва да инвестира повече в институционалната рамка, която изнася подобен тип добри практики. В моменти на нестабилност около границите ни това е част от създаване на среда за сигурност и стабилност, смята Митов.

Министърът на външните работи коментира също, че България е успяла и успява да опази своите граници, без да създава напрежение по тях. Страната ни е от тези, които участват в европейския дебат не с отправяне на обвинения, а с предлагане на решения, отбеляза той. Митов припомни, че България вече е инициирала промени в европейската стратегия за борба с тероризма, била е първата, посочила аргументи защо квотният принцип за разпределение на бежанците не работи и е започнала разговори за механизмите не само за приемането, но и за връщане на хората, които не се нуждаят от международна закрила. Нашата страна разбира комплексния характер на бежанския поток и произтичащите от него рискове за европейската сигурност, коментира Митов и допълни, че ние настояваме за общи решения. Според него трябва ясно обвързване и едновременно развитие на политиките на граничен контрол с оперативното сътрудничество, интегрирането на информационните бази данни, системата за предоставяне на убежище.

Той обърна внимание и на необходимостта от изграждане на стратегически капацитет на ЕС, който да позволява своевременен анализ, политически решения и институционални мерки. Заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева отбеляза, че Сирия генерира най-много бежанци през последните години и това "бавно движещо се цунами" е стигнало и до Европа. Последните няколко месеца са показател за това, че колкото и да е трудно, ние в Европа можем да намираме пътя за общи решения, коментира тя. Обединихме се около това, че не е възможно в свят, в който бежанците стават все повече, ние да имаме 28 различни системи да се справяме с тях, да ги регистрираме и настаняваме, отбеляза тя. Георгиева посочи, че два фактора - екстремизмът и климатичните промени, ще водят до това броят на бежанците да става все по-голям.

Ние говорим за милион и осемстотин хиляди души, които дойдоха в Европа, това наистина е огромно число, но много малко говорим за 58-те милиона бежанци, които не са дошли в Европа и какво можем да направим за тях, каза още Кристалина Георгиева.
Тук по думите й е голямата сила на Европа. Ние сме най-щедрият донор за страните, които се нуждаят от помощ, коментира тя и цитира данни, според които най-много помага Европа - 68 милиарда евро помощ за развиващите се страни, за страните, пострадали от криза, което е 15 процента повече от 2014 г.

Третото, което правим, е да се борим с трафика на хора, каза още тя. Не можем да решим сами този проблем, но можем да търсим сътрудничество в международен план и това, което се споразумяхме с Турция, е стъпка към пресичане на пипалата на тази престъпна сила, отбеляза Георгиева. Ние в Европа разбираме много добре, че хората, дошли тук, могат да са плюс или да са бреме в зависимост от това какви мерки предприемаме, за да бъдат интегрирани в нашите страни, отбеляза тя и допълни, че има и добри, и много лоши примери на интеграция. Не можем в днешния свят да се справим с потребностите на нашия пазар на труда, ако няма движение на хора, коментира Кристалина Георгиева.

Последвайте канала на