Горанов: Василев да ми беше продал БТК и „Дунарит” за 2 евро, щях да ги даря

Запорирането на активи на КТБ от НАП вероятно е трябвало да стане доста по-рано.

Това коментира министърът на финансите Владислав Горанов Владислав Иванов Горанов е министър на финансите. Роден е на 30 април 1977 г. През 1999 г. завършва е радио К2. Пред Илиана Беновска министърът коментира и проблемите на бюджета, събираемостта и други актуални въпроси. „Г-н Горанов, Вие сте в явно времево и съдържателно състезание с реформаторите на правосъдието. Вие, с Вашата пенсионна реформа, а те, с тяхната правосъдна реформа. Кой ще бъде пръв и кой ще бъде по-ефективен? Вашите шансове какви са?“, попита Беновска.

Министър Горанов призна, че не е разглеждал до сега този въпрос като някакво състезание и добави, че е в състояние да даде коментар и оценка единствено на реформата и дейностите, с които се е захванало Министерството на финансите. „Мисля, че сме в доста напреднала фаза. Знаете, че в края на март представихме някои акценти от това, което предлагаме да бъде променено в параметрите на пенсионното осигуряване“, каза Горанов.

Според него е съвсем реалистично да се смята, че до края на май ще има развитие по тези въпроси. Министърът на финансите изрази мнение, че задачата пред ведомството е значително по-лесна, тъй като концептуално реформите в пенсионното осигуряване са изчистени, поради което има възможност за по-бързи действия.

„Обаче работодателските организации Ви „влязоха остро“, когато представихте основите на пенсионната реформа и казаха следното: „Със съжаление констатираме отказ от програмните намерения на партиите в коалиционното правителство, прокламирани по време на последната изборна кампания, както и откровеното несъобразяване с многократно представените и аргументирани предложения на организацията на работодателите“. Оборете ги!“, подкани Беновска.

Горанов изрази надежда, че в хода на социалния диалог ще бъде намерено правилното решение, така че да бъдат отчетени становищата на всички страни. Според министърът не са правени отстъпления от страна на ГЕРБ и АБВ по отношение на пенсионната реформа и техните програмни намерения.

„Вярно ли е, че с промените в пенсионната система, както Ви упрекват работодателите, целите не цялостна структурна реформа, а единствено увеличаване на приходната част?“, попита Беновска.

Министър Горанов не се съгласи с тази теза и припомни казаното от министър Ивайло Калфин Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1983 година завършва 9-та Френска на пресконференцията на 31-ви март във връзка с това, около което са се обединили екипи от Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика.

„Ако внимателно проследите анонсираното от Калфин, ще видите, че предложеното увеличение на осигурителните вноски е по-ниско дори от това, което предвижда Кодекса за социално осигуряване“, каза Горанов. По думите му, това означава, че темповете на нарастване на осигурителните вноски изостават от първоначалните планове предвидени в действащия закон.

„Работодателите искаха от Вас първо, почистване на осигурителната система от всички социални плащания, които нямат нищо общо с осигурителния процес а са с характер на социално подпомагане“, каза Беновска.

„Разделянето на този вид плащания би могло да се осъществи и в рамките на НОИ, само че с подходящо представяне, така че да е ясно кои суми се финансират от осигурителни вноски и кои суми, които се плащат към населението, се финансират от данъци и не са характерни за осигурителната система“, коментира Горанов и допълни, че такива опити са правени и в предния мандат на ГЕРБ.

„Работодателите най-много ги боли за това какви пари трябва да отделят по отношение на увеличаването на осигурителните вноски, повдигнатия през миналата година праг за осигуряване. Това ще бъде ли ревизирано?“, попита Беновска.

„Това ще бъде параметризирано, а не ревизирано“, уточни Горанов и допълни, че има ясни параметри, по които ще се случи това през следващата година. Горанов даде пример с категоричната си позиция за това, че първите три дни от болничните трябва да продължат да се заплащат от работодателя, а увеличаването на осигурителните вноски ще бъде реализирано с по-бавни темпове, за да бъде защитен и интереса на работодателите по някакъв начин.

Горанов изрази надежда, че в хода на социалния диалог ще бъде възможно да се намери решение, което да бъде в интерес на всички страни, участващи в процеса.

„Ройтерс излезе с една публикация, че обезлюдена България се затруднява с парите за пенсии и Вие сигурно няма да сте съгласен с цифрите, защото аз също мисля, че не са много точни, но се казва, че вследствие на обезлюдяването след 1989 г., днес българската пенсионна система поглъща 37,5% от бюджета на правителството, а за сравнение през 2003 г. процентите са били 12,8%“, каза Беновска.

„Не съм сигурен, че са чак толкова резки промените между 2003 г. и сега, но демографската картина влияе негативно на пенсионния модел“, смята Горанов. Според него ако не се обърне внимание на сериозния проблем с демографския срив, решаването на проблемите с ниските пенсии ще става все по-трудно. Все пак, министърът увери, че към момента се взимат адекватни мерки по въпроса.

„Синдикатите още не са се изказали по предложенията за пенсионната реформа публично? Кога планирате Националния съвет за тристранно сътрудничество да се събере по тази тема?“, попита Беновска.

Според Горанов след анонсираните на 31 март планове, предстои до няколко дни да бъдат представени и законодателни решения. По думите му е необходимо първо да бъдат обсъдени решенията в подкомисиите на НСТС и едва след това да се пристъпи към официално обсъждане във формата на Национален съвет за тристранно сътрудничество.

„Вие ли сте финансов министър или министър-председателят изпълнява тази роля напоследък? Той е носителят на новините – миналата седмица съобщи, че планираните данъчни приходи за тримесечието надхвърлят с 820 милиона събраното за същия период от предходната година.“, попита Беновска.

„Не е важно кой съобщава добрите новини, важното е те да се случват“, каза Горанов. Той разкри, че до края на месец март, за първи път от много години има излишък с натрупване в размер на над 250 милиона лева.

„Това означава ли, че държавата ще изпълни планирания за 2015 г. от 1 млрд. лв. ръст на данъчно-осигурителните приходи до края на април, а до края на годината парите да бъдат повече с 1,5-1,6 млрд. лв.?“, попита Беновска.

Според Горанов все още е твърде рано да се прави подобна екстраполация, но изрази надежда всичко до края на годината да върви така, както до сега, за да има в крайна сметка добри фискални резултати.

„Това показва, че с повече усилия може да се раздвижи стопанството и хората да усетят рано или късно, че в България се случват и хубави неща“, каза Горанов.

„Скритият ми въпрос бе дали премиерът не се опитва да подготви общественото мнение за актуализация на бюджета“, попита Беновска. „Скритият отговор е, че ако има достатъчно предпоставки за това, може всичко да се случи, но за сега няма причина“, коментира Горанов.

„Това, че може всичко да се случи, да не е като изненадващото емитиране на дълг от 16 млрд. външен дълг?“, попита Беновска. По думите на Горанов в този дълг няма нищо скрито, защото 3-годишната програма за рамково споразумение с банки и партньори е достатъчно ясно и дава възможност за гъвкавост на следващите правителства.

„Задавам Ви този въпрос, защото миналата седмица Сергей Станишев заяви, че ГЕРБ е партия на лъжата, защото ако по време на предизборната си кампания сте заявили, че ще теглите дълг от 16 млрд., никой е нямало да гласува за вас. Аз го контрирах, като му казах, че ако той беше казал, че ще ходи в Европейския парламент, а не отричаше като на разстрел, никой нямаше да гласува за него и за БСП. Вашият коментар?“, попита Беновска.

Според Горанов и едното, и другото твърдение означава дребнотемие и е изключително маловажно за хората. „Щом има дефицит, ще има и дълг. Нормално е“, смята той.

„НАП запорира активно активите на КТБ. Помня, че Ви питах в самото начало на Вашия мандат дали не се бавите с тези действия. Каква е финансовата равносметка?“, попита Беновска. Министър Горанов призна, че може би е трябвало това да бъде направено много по-рано. Според него Върховния административен съд ще реши делото доста бързо, защото то вече е много по-лесно. „Загуби се доста време по затварянето на банката от лятото на миналата година до сега.“, отчете Горанов и допълни: „Няма да спрем да полагаме усилия докато и последния лев, който не е откраднат, не се върне в банката“, увери Горанов.

„Ще излезете ли и кога е възможно с ясен финансов резултат, до каква финансова загуба на активи на КТБ доведоха действията на ВАС по отношение на КТБ, ерго и забавянето на НАП да запорира активите превантивно?“, попита Беновска. „НАП не е прокуратура, не е някакъв наказателен орган, за да запорира активите на КТБ“, разясни Горанов. Той допълни, че НАП има право да запорира имущество на длъжници към държавата, но не и да запорира КТБ, просто защото така иска обществото.

„Дали не трябваше по-рано да се приеме извънредно законодателство, с което да се променят разпоредбите, за да може НАП без да посяга, да възбранява и запорира активи?“, попита Беновска. „Нали живеем в правова държава, в която всички закони са написани отдавна“, каза Горанов и допълни, че все пак едно такова дело като това за КТБ, което е предизвикало широк обществен интерес, е трябвало да се разреши с по-голяма скорост.

„Казахте преди известно време, че БНБ ще има нов управител? Започнаха в публичното пространство да се делят лобитата – кой, или кои скрити фигури ще управляват БНБ. Какво мислите?“, попита Беновска
„Пази Боже партиите да решават кой ще управлява БНБ“, каза Горанов като все пак отчете, че крайното решение се взима в парламента. Според Горанов решението за нов управител на БНБ трябва да бъде изцяло професионално. Министърът на финансите разкри, че вече има подходящи варианти за поста, но все още е рано да бъдат обявени.

„Ще има ли публично обсъждане и конкурс или Ви е страх от това, защото през последните години сме свидетели на това какво се случваше с хора, които се явяваха за ключови постове в различни области?“, попита Беновска. „Ще има състезание, но то няма да е конкурс, а просто подбор между най-добрите“, каза Горанов.

„Кой ще избира?“, попита Беновска. „Хора, които разбират от тази работа, а крайният избор ще се извърши в НС“, лаконичен бе Горанов.

„Като финансов министър, Вие знаете ли колко струва издръжката на БНБ за една година?“, попита Беновска. След като Горанов призна, че не е сигурен за точната цифра, Беновска му каза, че става дума за 50 млн. лв., което по думите на водещата е изключително много и може би е добре да се помисли върху редукция на числения състав на работещите в БНБ и преразглеждане на техните длъжностни характеристики.
Според Горанов проблемите на БНБ не са свързани нито с прекалено големия числен състав на работещите там, нито с липса на експертиза. По думите на министър Горанов са извършени грешки на много високо ниво в управленската йерархия на банката по отношение на казуса КТБ.

„Как се отнасяте към това, че в реформата на съдебната система се спряга фигурата на финансовия министър, който да получи повече извънредни правомощия за прекъсване на корупционни сделки, вместо с това да се занимава главния прокурор?“, попита Беновска. „Финансовият министър и сега има това правомощие – до три дни да спира сделки, за които има съмнение, че са свързани с пране на пари“, категоричен бе Горанов. По думите му обаче, не е от компетенцията на финансовия министър да прецени дали има основание да прекъсне една търговска сделка. Горанов смята, че подобни казуси е по-редно и има повече логика да се разрешават от съдебната, а не от изпълнителната власт.

„Миналата седмица Цветан Василев продаде за 1 евро стратегически активи на България, сред които БТК, „Дунарит“ и др. Вие как можете да спрете превода на 1 евро? Казвам го с известна ирония. Как можете да спрете тази сделка?“, попита Беновска. „Единственото, за което съжалявам е, че ако е имало такава сделка, не са ми предложили на мен за 2 евро, пък аз после щях да го даря на държавата, но очевидно състезанието не е било честно“, коментира Горанов.

„Какво да очакваме от другата седмица, преди Великденските празници? Предстоят срещи с работодатели, синдикати, партии за пенсионната реформа, така ли?“, попита Беновска. „Както обичам да се шегувам – най-доброто предстои“, завърши Горанов.

Последвайте канала на