Плевнелиев наложи ново вето, върна Закона на насърчаване на инвестициите

06 декември 2012 11:35
2708
1

Президентът Росен Плевнелиев Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и бивш министър на регионалното ще върне за ново обсъждане текстове от преходните и заключителните разпоредби на Закона на насърчаване на инвестициите, с които са приети промени в Закона за чужденците в Република България и в Закона за българското гражданство.

Промените в Закона за насърчаване на инвестициите предстои да бъдат разгледани и от Правния съвет към президента, който да направи обстоен преглед на целия закон и да подготви мотивите, които ще бъдат обявени следващата седмица. Промените са мотивирани с желанието да се насърчат инвестициите в страната. Президентът счита, че промените, внесени между първо и второ четене, не постигат тази цел, а напротив, новите условия, приети в Закона за чужденците, създават една допълнителна пречка пред чуждестранните инвеститори, въвеждайки ненужно завишени изисквания за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване (да са внесли в капитала на българско търговско дружество най-малко 4 милиона лева като съдружници или акционери с поименни акции, притежаващи 50 % от капитала на дружеството, в резултат на което да са извършени инвестиции в размер не по-малък от 4 милиона лева и са разкрити най-малко 50 работни места за български граждани).

Анализът на подобни разпоредби в страните-членки на ЕС, показва, че те са несравнимо по-облекчени по отношение на изисквания, при които се получава право на пребиваване (дългосрочно или постоянно) – Ирландия и Гърция – 300 хил. евро; Естония – 63 900 евро; Германия – 250 хил. евро и създадени 5 работни места и т. н. Нещо повече, световната практика показва, че този инструмент се използва за стимулиране на инвестициите в по-бедни райони и такива с по-висока безработица. В България са трите най-бедни региони в ЕС.
Според държавния глава новото изискване е във вътрешно противоречие с някои от останалите текстове на закона. Като пример може да се посочи фактът, че от една страна, законът предвижда възможност да се даде разрешение за постоянно пребиваване при вложени 1 млн. лева в българска кредитна институция по договор за доверително управление, а за реална инвестиция се изискват 4 милиона лева и 50 работни места.

Президентът Росен Плевнелиев счита, че създаването на допълнителни изисквания и завишаването на критериите пред инвеститорите за получаване на разрешение за постоянно пребиваване не кореспондират с интересите на страната и с обявените от него и правителството приоритети в тази област.

От друга страна, в Закона за гражданството се създава чл.14а, който предвижда възможност за придобиване на гражданство по натурализация при по-облекчен режим след една година постоянно пребиваване и вложени допълнително не по-малко от 1 млн. лева в капитала на българско търговско дружество, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите.
Според президента този подход не отчита същността на гражданството като политическа и правна връзка на лицето с държавата. Тази връзка има траен и устойчив характер и от нея произтичат редица права и задължения, а българското гражданство вече означава и гражданство на ЕС. Преценката за това дали да се даде гражданство или не, не може да почива на финансови аргументи. Това е различен институт, той не е свързан по своята природа с правото да посетиш или да пребиваваш в една държава и спрямо него е погрешно да се прилага същият модел като при пребиваването.
И сега в чл. 16 от Закона за българското гражданство съществува възможност при особени заслуги към Република България в икономическата сфера лицето да получи гражданство при облекчен режим. Това дава достатъчно гаранции, че този инструмент може също да послужи за насърчаване и на инвеститори, но дава и възможност за конкретна преценка на ползата за държавата, без да я обвързва с количествени показатели.
По тази причина президентът Росен Плевнелиев Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и бивш министър на регионалното счита, че тези промени е добре да се върнат за допълнително обсъждане в Народното събрание.