Меглена Кунева: Образованието не е ведомствен, а национален въпрос

Близо 4,5 % от БВП са били разходите за образование през 2009 г., докато през 2013 г. този процент ще е едва 3,5 %. В същото време, в европейските страни се харчат 5,5 % от БВП при много по-голяма база. Това каза Даниел Вълчев, член на Националния съвет на партията, на кръглата маса „Проблеми и перспективи в развитието на образованието в България" във Варна. Във форума участваха преподаватели, експерти, директори и мениджъри на учебни заведения, работодателски и неправителствени организации.

По думите му, ако не се отделят достатъчно пари за образование и това да е правило за всяко правителство, не може да се постигне напредък. Вълчев подчерта, че капиталовите разходи в средното образование са били 426 милиона лева преди, а сега - само 45 милиона. "Припомням ви, че това значи сграден фонд, компютърна и друга техника - всичко ще върви стръмно надолу", поясни Вълчев.

Той посочи, че 1 към 20 е разликата в същите разходи при висшето образование, което значи, че издръжката на висшите училища днес е 20 пъти по-малка. По думите на Даниел Вълчев, в момента няма средства за нови компютри, а преди години е имало 10 хиляди закупени конфигурации. "В момента няма купен един нов училищен автобус, а закритите училища са около 100. Аз оставих системата с 1000 училищни автобуса", отбеляза още Вълчев.

Той направи сравнение, че през 2009-та година приходите на ВУЗ-те са били в размер на 241 милиона лева, а през 2013 година те ще имат със 100 милиона повече приходи и поясни, че това се дължи на студентските такси. "В същото време студентските стипендии са били 33 милиона лева през 2009 г. и 31 милиона днес, т.е. те намаляват за сметка на растящата инфлация", отбеляза Даниел Вълчев. "Излиза, че в момента спират се ремонти, спират се подмяна на техника и оборудване, а се вземат от родителите 100 милиона лева да се компенсират липсите. Това не е добра политика. Може да няма за друго, но за образование трябва да има средства. Именно затова бюджетът е само инструмент за правене на политика и ние ще се стремим към увеличаване парите за образование", посочи членът на ръководството на партията.

Председателят на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева Меглена Кунева е български политик, първи европейски комисар от България. Кунева е родена на 22 каза, че образованието не е ведомствен, а национален въпрос и Движението гледа на сектора като на "абсолютен приоритет". "В професионалистите има безпокойство за това, което се случва в страната, а образованието и науката са основна надежда и изискване на хората по време на всичките ни срещи", допълни Кунева. Тя беше категорична, че България вече се състезава със света, което увеличава значението на образованието в икономиката, транспорта, земеделието, здравеопазването, технологиите, иновациите. Кунева каза, че експертите на Движението открояват три големи проблема на образователната система в момента: ранно отпадане на деца от училище, големи различия в качеството на образованието, влошаване качеството във всяка следваща образователна степен. Кунева посочи, че връзката на образованието с бизнеса също е важен въпрос, за решаването на който трябва необходимата среда.

Меглена Кунева Меглена Кунева е български политик, първи европейски комисар от България. Кунева е родена на 22 обясни, че политиката на движението за образование ще залага на принципа "ученикът - в центъра на образователната политика". Тя поясни, че такава реформа означава - "учители, родители, политици - всички - работят за българския ученик". По думите й, образованието е важен, силен и "затлачен" сектор, в който Движението ще направи реформа, основана на три принципа: прозрачност и предвидимост, конкуренция и ясни правила, отнасящи се за всички, както и повече свобода и отговорност в системата. Ние няма да измисляме системата, ние ще я подредим", коментира Кунева.

Последвайте канала на