160 души са подслушвани от службите на ден

Само през миналата година службите са подслушвали по 21 души на ден.

Четири пъти повече – или 58 хил. пъти – са поискали достъп до мобилни разговори и интернет комуникация на разследвани от тях, тоест по 160 на ден. 99% от тези искания са били одобрени от съда, показват данните. Магистратите отказали нищожните 0,8% от исканията за следене. Тези цифри провокираха бурни политически дебати и породиха основателни притеснения, съобщи БТВ.

Правозащитниците от Българския хелзинкски комитет изпратиха остра декларация до председателите на съдилищата, в която ги призовават да се замислят и определят този отличен синхрон и единомислие между службите и призваните да ги контролират съдии като „порочна съдебна практика”.

„Тези съдии казват „Да” на полицията без да се замислят. Това е навлизане в личната сфера, не може в толкова много случаи - 99% от тях, да имат основание. Ние сме крайно притеснени, защото това не е просто произвол на полицията, който не е някаква новина, притеснително е, че съдът узаконява тази злоупотреба,” казва правният директор на БХК Маргарита Илиева.

Анелия Щерева е ръководител на наказателното отделение в най-големия съд у нас - Софийски районен съд. На ден тя разглежда десетки искания за следене от службите. Най-често на бюрото й са оперативни разработки на ГДБОП, Националната полиция, Вътрешна сигурност, ДАНС. Казва, че не са рядкост разследванията срещу служители на МВР и магистрати. Доста искания за следене разписала и на ДАНС, които разследват терористичния акт в Бургас. Останалите били за организирани престъпни групи.

Миналата година Софийският районен съд е одобрил 7 500 пъти достъп до т.нар. трафични данни – мобилна и интернет комуникация на разследвани. Отказали са едва 10% от исканията на служби. Съдия Щерева признава, че просто нямат законово основание да откажат.

„Ние нямаме достъп до данните, с които разполагат службите. Те пишат "искаме достъп до трафичните данни на еди-кого си, защото имаме подозрения, че е свързан с еди-какво си престъпление". Разчитаме на тяхната добросъвестност,” признава съдийката.

Така службите получават достъп до телефонните разговори, SMS –те и местоположението на разследвания по време на комуникацията, също така и до активността му в интернет. Максималният период на тази проверка е година назад, срок, в който мобилните оператори съхраняват тази информация. Тези искания обаче се разписват от съдиите, само когато разследването е на фаза „оперативна разработка”. При вече образувано дело, разследващите имат законовото право директно да изискат данните от мобилните оператори и интернет доставчиците. Без подпис от съдия. На практика, от всички 58 хиляди проследявания на трафични данни, магистратите са имали думата при едва една трета от тях. В другите случаи, вече е било образувано дело.

Правозащитните организации са притеснени от използваните специални разузнавателни средства. Близо 8 хил. души са били най-общо казано подслушвани. Рекордьори са службите на МВР, които са поискали разрешение на „закачат” разследвани с 30% повече в сравнение с предходната година.

„Това е голям ръст за една година. Не може да се твърди, че съдиите разрешили това са се убедили, че само със СРС е невъзможно да се постигнат целите,” коментира адвокат Илиева.

Голяма част от разрешените подслушвания са издадени от Софийския градски съд. От справка на съда става ясно, че от началото на годината, градските съдии са одобрили всички 4 400 искания на службите на подслушване. Не са сметнали за неоснователно нито едно от тях. Миналата година пък са отхвърлили едва две искания и са разрешили да се подслушват 6 008 души.

Това отлично сътрудничество между службите и съда в някои случаи би било похвално, ако даваше резултат. Резултатът обаче показва, че едва 5% от информацията, добита с подслушване, влиза в съда като доказателство по делата.

Последвайте канала на