Проф. Андрей Пантев пред novini.bg: Надеждата ми за бъдещето ни е за външния свят да сме народ, който има своя физиономия и собствен облик

В знак на почит и уважение към добрите традиции, часове преди настъпващата Нова 2025 година избрах да разговарям с проф. Андрей Пантев. "Мъдрецът от Дунава" е един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Самоопределя се като "обикновен човек, възпитан да обича книгата, която пък е възпитала у него много ценности като добротата и др." Той е член-академик на Световната академия „Платон“, бивш преподавател и народен представител, за когото единодушно критиците твърдят, че е сред най-блестящите оратори, говорили от трибуната на Народното събрание.

- Проф. Пантев, накъде, според Вас, тръгна този свят – войни, скандали, разделения, несигурност, липса на силни политически лидери?

- Върви към едно безмозъчно стълкновение, което е предшествано от локални войни, от преклонение към удоволствията. Днешният свят за разлика от всички преди това, няма морални авторитети, няма етични абсолюти. Несъмнено сегашният формат на развитие на света ще бъде провален и променен, но засега не знаем в каква посока.

- Геополитическият анализатор проф. Иво ХристовИво Христов е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул в семейството на Христо Петков Христов и Любка неотдавна предрече, че България загива. Вие какво мислите по този въпрос?

- Познавам този много ерудиран млад човек. Никой няма да жали, че българите ще изчезнат, но и светът е в самоубийствено състояние, което е критично. Днес всички пороци се представят за добродетели, всякаква агресия – за отбрана, всякаква идея за преустройство на света се приема за глупост, така че  разбирам опасенията на проф. Христов и изцяло споделям тревогите му. Същевременно почти всяка епоха живее с подобни страхове и изразът „О, времена, о, нрави” е характерен за всички времена назад. 

Сега фалшът прекалено натрапчиво се представя за позитив. 

Липсват културните абсолюти от времената на Достоевски, Хемунгуей, Ерих Мария Ремарк и мн.др. Днес публичността се занимава с дребнотемия като това кой какъв шампоан употребява и коя звезда  с каква марка паста си мие зъбите.

- Следите ли обществено политическият живот у нас и навън и отразяването му в медиите и какво мислите за това?

- Прецизното следене на обществено политическия живот в България е самообида. Всичко е толкова униформено, сиво и еднакво, че няма нищо, което да предизвиква интереса. Виждаме, че хора, които имат особен, решителен характер като унгарския премиер Виктор ОрбанВиктор Орбан (на унгарски: Orbán Viktor) е настоящият министър-председател на Унгария, например и др., които виждат развитието на света по различен начин, биват етикирани като "диктатори". 

Вече нормалното се дефинира като ненормално и обратно. 

Онези, които говорят много за агресия, често пъти са нейни носители.

- Отмират ли партиите като формации, които да представляват избирателите?

- Аз се отнасям скептично към понятието „партии”, тъй като повечето нямат идейна и идеологическа основа. Тези организации са роднински, приятелски, корпоративни групировки. Фактически партии в класическия смисъл на думата няма. Както вече няма ляво и дясно. Всички са за пазарна икономика, всички са за интеграция и европеизъм. Същевременно се получава точно обратното в поведението им  - противоположност, противоречие и постоянни скандали за всичко.

- Като ляв човек как оценявате развитието на БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е и по точно това, че от 2014 г. насам за първи път левите имат председател на парламента? Също така, не е ли парадоксално най-бедната държава в ЕС да няма силна лява партия?

- Лявото беше силно компроментирано от позорното рухване на комунизма. Какво означава да си ляв! Означава, че когато например по тв рекламират чер хайвер, ти, ако си ляв, ще се сещаш за бедната пенсионерка, която вечеря хляб и кисело мляко. Вижте, България не е толкова бедна страна като наблюдаваш и съдеш от автомобилните колони, които пътуват за почивка в Гърция, Турция или пълните ресторанти. 

Тук трагедията ни е в огромните неравенства и социални контрасти. 

Историческият аналог сочи, че революциите избухват не в бедните страни, а там, където има силни неравенства и социални пропасти. А ние сме първенци в ЕС и по неравенства. Също така искам да припомня, че една социална и политическа позиция е значима тогава, когато не е възнаградена с постове и кресла впоследствие. Не може да водиш 10 души на митинг и да бъдеш облаготелестван с властови пост заради това. 

Заплатеният героизъм загубва своето очарование и смисъл. 

Не бива да викаш по площадите само и само за да станеш някакъв началник. Угнетяваща е тази зависимост – който се развика на властта, после става неин носител.

- Като историк как се отнасяте към новото пренаписване на учебниците по история?

- Това, което е било потисническо в историята ни, трябва да бъде отречено. Но е глупаво и лицемерно да се твърди, че сме прескачали трупове, отивайки на работа сутрин. Има страдалци, към които отдаваме своята почит, но не може да се твърди, че всичко е било черно и кално, защото просто не е вярно.

- Произволно ли се употребяват понятия като „фашизъм” и „комунизъм”?

- Трудността на хуманитарните науки е в това, че не подлежат на точни дефиниции. Фашизъм е имало в определени страни по различен начин. Забраната на второ мнение, спирането на медии, цензурата в тях, игнорирането на определени автори и творби – всичко това са приети определения за фашизма. За съжаление властите навред не проумяват, че колкото повече забраняват нещо, толкова повече хората имат интерес към него.

- Ако стилът определя човека, то накъде върви човекът в последните години?

- Това е израз на Андре Стил. Смисълът на човешкото съществуване е, че дадена политическа динамика, трябва да дава добро на отделния човек. Демокрацията не е самоцел. Тя трябва да влезе във всеки дом и да е емоционално усещане за човека, а ако носи добрини на хората, то тя е жизнена. Иначе превъзнасянето на изоставени и забравени идеи, обрича всяко общество.

- След часове посрещаме Новата 2025 година, какви са вашите надежди за бъдещето?

- Календарното летоброене е условно. Ние, българите, сме преживявали и по-тежки времена в историята ни назад. Надявам се, че онзи живец, който живее в нашите внуци, носи и генът на нашите деди. Има тъканна и емоционална природа, която ще ни спаси от обезличаване. Няма да сме велики, няма да сме солта на земята и център на вселената. Но, когато някой отвън идва тук да вижда един народ, който има своя физиономия и собствен облик.

Последвайте канала на