Странно племе – всичко си има, но не може да се научи да го използва; все супата с вилица яде

Според мен на последните няколко избори има за кого да се гласува, но хората избират да си гласуват за старите муцуни, все едно не ги знаят какви са. Вижте как добронамерено написах „муцуни“, а не „мутри“, нали…

Но как все успяват да го придумат пак да им се доверят? Това прилича на една от ония връзки, дето мъжът бие жената всяка седмица и тя, като тръгне да си ходи, той я спира и почва да ѝ се моли и да ѝ обещава, че ще се промени. Тя остава и на следващия ден пак е пребита. И другите я гледат и ѝ се чудят що го търпи, а тя лъже, че ѝ е добре.

Това е цикълът „избори—доверие—след избори“. 

Странно, защото това е същият народ, който – като види новина за домашно насилие – вика: „сама си е виновна, що го е търпяла“. А ти, народе, защо ги търпиш????

Има демократични партии, които могат да сложат България на масата на европейското семейство, но те са винаги оставени с някакъв санитарен минимум от гласове, така че да не могат да управляват самостоятелно, а да трябва да се коалират с метастазите на старото БКП. 

Има шанс, има за кого да се гласува, но се налива вода в старата мелница, защото „тия не ме кефят, много са умнокрасиви и жълтопаветни“. А де…? Дойде златната рибка, да ги пита какво искат, а те я изядоха. И пак, и пак. На следващите избори, след има-няма половин година, ще е същото. 

За каква златна рибка става дума ли…? 

Ами…

Седим си ние на брега на реката и си мрънкаме (това го можем). Мрънкаме си, че мостът е много далеч, а и не е в цвят, който искаме, а и ту ни е жега, ту ни е студено, а и какво пà толкова има от другата страна, че да се пънем да ходим там, въобще… мрънкаме си. 

И изведнъж идва златната рибка и ни пита какво искаме, че да ни изпълни три желания. И ние викаме: „Ква е тая бе! Златни люспи… сигурно има пари. Откъде ги има? Кой ти плаща на тебе ма! Посолството ли ма?“ 

И я изяждаме. Вместо да ни изпълни желания, я хапваме с биричка. 

И пак сядаме на брега и си подкарваме с мрънкането. Е-е-ех… Да имаше някой да дойде и да ни спаси… 

Бойко Станкушев: Промяната тръгва от негласуващите

Странно племе – всичко си има, но не може да се научи да го използва, супата с вилица все се опитва да яде; и като не успее, търси „спасители“ да му помагат, вместо да хване лъжицата. Всичко си имаме – природа, условия за земеделие, някакви залежи, условия за индустрия, идеално стратегическо разположение (от геополитическа гледна точка), влязохме в най-силния военен съюз и имаме сигурност, влязохме в най-богатия съюз и ни предлагат да станем част от единната валута, но ние се дърпаме, че и за „излизане“ заговорихме. 

Всичко наопаки правим, но после някой друг ни е виновен. 

Може би нещо не ни е съвсем наред, а?

А между негласуващите е пълно с демократи и „демократи“. Чакащи напълно съвършения кандидат, за когото да гласуват. И все не идва рицарят с белите доспехи, и те все не гласуват, а междувременно руското прокси и копейките пълзят все по-нагоре. А вие си стоите у вас и тропайте с краче, че демократите не са перфектни, кремълопитеците и първи ще станат, и за Белене ще се размечтаят. 

____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на