България отбелязва 139 години от Съединението

България отбелязва 139 години от Съединението. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Денят се отбелязва с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г., сочат данни на отдел „Справочна“ на БТА.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.

По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.

Премиерът Главчев ще участва в честването по повод 139-та годишнина от Съединението на България

На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Съединението ще бъде отбелязано с различни мероприятия в страната

Кулминацията е тържествената проверка (заря) тази вечер на площад „Съединение“ в Пловдив.

Президентът Румен Радев ще посети Пловдив, където ще участва в тържествената проверка-заря и ще приеме почетния строй, съобщи прессекретариатът на държавния глава. В 20:45 часа президентът Радев ще произнесе слово. В честването на Съединението в Пловдив ще участва и служебният премиер Димитър Главчев, съобщиха от правителствената пресслужба. 

139-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия ще бъде отбелязана тържествено с участието на представителни военни подразделения, съобщи пресцентърът на Министерството на отбраната. В София Съединението ще бъде отбелязано пред мавзолея - костница на княз Александър Батенберг с участието на представително военно подразделение от Националната гвардейска част. Ще бъдат поднесени венци от името на министъра на отбраната и началника на отбраната.

Радев ще участва в тържественото отбелязване на 139 години от Съединението

Националният военноисторически музей (НВИМ) ще работи с обичайното си работно време и входни такси и специално за своята публика Музеят ще покаже знамето, под чиито дипли на 6 септември 1885 г. майор Данаил Николаев повежда подчинените му войски към центъра на Пловдив. То е трибагреник с лъв, приготвено е за Източнорумелийската милиция, но не е използвано заради статута на Областта. Именно това знаме войниците на майор Николаев целуват, преди да тръгнат, а думите върху него „Съединение или смърт“ ни пренасят в онези героични дни, когато общественият и човешкият живот се осмислят с категориите на националните идеали. 

Последвайте канала на