БГ политиката е хваната в капана на повтарящ се еднотипен сценарий

  • 18 април 2024 17:02

  • 1203
  • 0
БГ политиката е хваната в капана на повтарящ се еднотипен сценарий
© Getty Images/Novini.bg

БГ политиката е хваната в капана на повтарящ се еднотипен сценарий, в който публиката очаква няколко конкретни неща и „актьорите и продуцентите“ им дават именно тези няколко неща. Oтново и отново. 

Всяка изненада или разлика в сценария се приема с мръщене и плюене. 

Американският продуцент Мат Уилямс има една много поучителна история за това как е решил да сложи край на кариерата си в телевизията. Уилямс е създател на сериала „Розан“, който е един от най-успешните и гледаните в света. 

Но в един момент, работейки по друг проект, вече в края на кариерата си – десетилетия след първоначалния успех – е видял как филмовите студиа правят „продукт“ от филмовото изкуство. 

Обсъждайки поредния епизод от сериала, който е правел по онова време, казал, че героят и героинята ще се целунат в еди-кой си епизод от сезона и тогава, разказва Уилямс, някой си в заседателната зала се изцепил: „Не! Не може! В никакъв случай!

И това бил не някой друг продуцент или сценарист, не бил режисьор или главен актьор, а бил някой си търговец, който продава рекламно време за мрежата. Та търговецът, който няма никаква идея как се прави сериал, още по-малко как се развива история или се създават правдоподобни образи, заявил, че това не може да се случи, защото в неговите анализи на пазара пишело, че в не знам си кой си епизод на не знам си кой си сезон на еди-кое си шоу героят и героинята се целунали и аудиторията загубила интерес и спаднали рейтингите. 

И в този момент Уилямс, без да спори с никого, станал и си отишъл. Върнал се в собствения си офис и заявил на колегите: „Това е. Време е да затворя работилницата. Край с телевизията за мен, повече не мога и не искам“.

Коментар на Крег Фъргюсън, комик и бивш водещ на Късното Късно шоу (веднага след Летерман по онова време) по повод този разказ на Уилямс, обръщайки се към слушателите на подкаста му (‘Joy’): „Ако прекарвате часове да си изберете нещо за гледане по телевизията или по платформите и цъкате като луди, но всичко ви се струва тъпо и еднообразно, то това е защото телевизията вече се прави от хора, на които не им пука за вас. Не им пука и за самата телевизия и за качеството. Правят едно и също нещо отново и отново, защото са решили, че това е формулата за успех“. 

Сигурно сте забелязали, че вече дори плакатите и промо материалите за сериалите и филмите изглеждат еднакви. Предъвкват се едни и същи сюжетни линии, като само се сменят героите и, да речем, епохите и географията. Нищо повече и нищо по-малко. Същото важи за почти всички сфери на развлекателната индустрия, макар тя да е оригинално стъпила на раменете на различни изкуства. Сега единственото „изкуство“, което ѝ е останало, е „изкуството“ на печеленето на повече и повече пари. 

И то е усъвършенствано до такава степен, че разни търговци да казват на продуцентите и сценаристите какво и как да пишат. 

Същото нещо, за съжаление, се случва в БГ политиката. 

Никакви иновации не се допускат. 

Имаме един и същ тип играчи. Демократи с дълбоки корени в ДС и ЦК, евроатлантици, които строят руски тръби, етнически агенти, които са уж десиденти, ама едновременно с това са си агенти на ДС; разбира се и вечните образи на „патриота“ и „крайнодесния патриот“, които воюват силно с етническите агенти и демократите, защото уж са врагове. Както и преди съм писал, „Волен“ е само роля, която се играе от различни актьори. Последният в ролята е Копейкин; Слави се пробва, но не му се получи и се приюти в ролята на обикновения патриот. След Копейкин, крайнодясното кречетало ще е някой друг. При продуцентите е същото. Гоцев си отиде, раздавачите на роли – не. Един ще падне, друг ще го смени. 

Тежка вина носи и цялото общество, защото то категорично отказва да приеме новости в пиесата. Всичко е заспало на без коз и на всички им е добре, нищо, че мрънкането е национален спорт. 

Ако им беше зле, все имаха време да направят нещо по въпроса – 35 години не са малко. 

Но сега си кютат в кочинката, намират си странична далаверка, по-важното е, че никой не ги юрка много, не работят като германците (нищо, че се оплакват, че нямат германски заплати), нямат много отговорности, животът си тече с хапване, пийване и чалга, а законите са дупка до дупка – и си карат като джигити, и си краднат, когато сварят, и си хвърлят боклука, където сварят, и си думкат пиратки, кючеци и купони, когато им е кеф, и се скатават от работа, и никой копче не им казва, и си строят незаконно и си взимат от общото, когато им е кеф. 

Иначе е лошо, иначе е скука и е тежко – правила и работа. 

Е, ако можеше да валят германските заплати, докато си пият ракията, най-добре щеше да е, ама те и сега си намират начин да се справят с тая „неправда“ – мрънкането е велик антидот. Нали?

И затова ги е страх, че може да дойде някой, който да сложи ред и дисциплина. Те искат дисциплина, АМА ЗА ДРУГИТЕ. Искат ред да се спазва, АМА ОТ ДРУГИТЕ. Искат законите да важат, АМА ЗА ДРУГИТЕ. 

И затова внимават да не гласуват за някого, който ще им донесе истинска промяна, защото „да не стане по-зле“ – като във вица за българите, дето ги водят към ешафода. 

И обичат да се подиграват на всеки, който застраши статуквото. Нападат го яростно и с плам. Изпитват истинско удоволствие да го удрят както успеят – с подигравки, със смях, с нападки; помните песента за Лена, помните парапетите и помните как да си учил в Харвард стана повод да ти се смеят хора, които и родния си български говорят зле. Намекваха ѝ, че е лека жена хора, които са сменили по няколко господаря последните десетилетия. Така си върви животът тук. Весело е, шарено е и отвсякъде се чува музика. 

След като направиха половинчатите конституционни промени, външният натиск намаля, а може би и спря. Трябваше да се направи – като беше оригиналното предложение да няма служебни кабинети, а действащият да стане все едно служебен – демек, същият кабинет, който е в оставка, но с орязани функции и правомощия – докато не изберат нов и не заработи той. 

Казаха партньорите „не“ и йок!—направиха половинчатото: да орежат възможността на президента да избира който си иска. Сега може да избира от няколко конкретно посочени. Те всичките са партийно зависими. Тоест, „служебното“ правителство си е партийно. 

Но президентските правомощия да се прави на изпълнителна власт са орязани, напрежението отвън е свалено и повече промени – няма. Идеята беше да се намали кремълското влияние, само дето „външните фактори“ не са си написали домашното по отношение на това кой е кремълско влияние. 

И сега с тази „публика“, която иска да гледа едно и също шоу, ще имаме едни и същи изборни резултати и невъзможност от съставяне на кабинет или коалиция. Управляващите с маскираното „служебно“ правителство до дупка ще се съпротивляват да правят редовен кабинет, при положение, че служебният е техен, а и не носят отговорност за него. 

Съвсем изключихме от скорост и оттук насетне ни чака само още от същото. И вероятно някакъв регрес. Безнаказаност и за корупцията, и за пътните карти, и за митниците, и за партийните куфари, и за откраднатите бизнеси. Реформи – през крив макарон. 

Да ви е честито новото безвремие. 

А, междувременно можете да се насладите на таблицата два реда по-долу, която показва, че българите са на последно място по желание да гласуват на предстоящите избори. Жалко, че няма таблица с изследване за желанието да мрънкат – там не могат да ни стигнат. 

 

__________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на

Александър Томов
1203 0

Водещи новини