Такса „компютър“, такса „Добър ден“, такса на таксата. При такова прекрасно здравеопазване – с удоволствие да ги дадеш

  • 16 април 2024 16:04

  • 5683
  • 0
Такса „компютър“, такса „Добър ден“, такса на таксата. При такова прекрасно здравеопазване – с удоволствие да ги дадеш
© Pixabay/Novini.bg

Да започнем с това, че плащаме здравни осигуровки, нали… 

Освен тях, по някаква факирска причина, плащаме и потребителска такса. Потребителските такси се мултиплицират, ако ви трябват консултации с комисия. 

А здравните осигуровки? 

Е и тях си ги плащаме. 

Болен—здрав, няма значение, плащаш осигуровки. После плащаш и такси. А, да – замалко да забравим, любимата на всички реплика: „Свършиха ми направленията, другия месец“. Ама, ако ти трябва за тоя месец, за сега, за веднага? Защото травмите не питат. Ами, не може – ще трябва да си платиш. Например 300 лв. за скенер. Какво ми мигаш на парцали – триста лева скенер! Ако щеш!

А здравните осигуровки?

И тях ще ги плащаш, не ми се ослушвай! 

И сега четем, че…

Пациентите скочиха: Такса „компютър“ за електронна рецепта

„Пациенти се оплакват, че някои общо-практикуващи лекари в страната са въвели т.нар. нова такса „компютър“ за издаване на електронни рецепти. Като така вместо по 2,90 лева, са принудени да плащат повече“. 

И това – при положение, че лекарите МАСОВО са такива прекрасни професионалисти; никога не искат пари под масата; винаги са професионално подковани, четат всеки ден, интересуват се от нововъведенията в професията си, никога не изостават, знаят какво ново има в начините за подобряване живота на пациента, никога не си позволяват да зарежат медицинската литература и научните журнали с нововъведенията в сферата; винаги са добронамерени; никога не обиждат пациента; никога не се възползват от слабостта му. 

Направо с кеф да ги дадеш всичките такси, които са ти набримчили върху здравните осигуровки… които плащаш всеки месец, дори и да не си виждал болница отвътре. И веднъж като ти се наложи да видиш системата отвътре – да видиш къде отиват парите ти от осигуровките – мед ти капе на сърцето. 

По принцип, когато една система се компютъризира и автоматизира, крайният продукт/услуга стават в пъти по-евтини.

В България някак си са измислили начин да оскъпят системата, когато я компютъризират. Но това вероятно е от любов към пациента, не от друго. Държат го в бойна готовност, да не се откъсва от реалността и да не губи форма. Защото загубата на форма води до атрофия. А тя има пагубни последствия. 

Ето например, един ден, преди десетилетие, ми се наложи да посетя спешно отделение в Лондон, заради травма. Скучна работа – приеха ме, записаха ме, питаха ме разни неща, прегледа ме медицинска сестра, после ме изпрати и при лекарката и тя ме прегледа. Викам си: край, сà ми изтекоха парите за цялата екскурзия, отивам си в България още утре, че няма да има кво да ям.

Лекарката ми изписа лекарство и ме пита искам ли да ми го донесе лично от аптеката на болницата (вместо да ми остави удоволствието да обикалям да търся сам!). Казах, че нямам нищо против, жената отиде някъде, връща се след малко, носи. Край, викам си, тва е, сигурно и колата ще трябва да продам. С треперещи колене ставам, питам колко ще струва, жената казва: „Безплатно е“.

Замалко да падна. Само каза, че лекарството струвало седем паунда. Дадох ги и си отидох, докато не е размислила. 

Като се прибрах, проверих колко струва в България. И, разбира се, както подобава на една богата страна, в България се оказа седемдесет и няколко лева. Има-няма четири пъти по-скъпо. Ама това е щото българите са къде-къде по-богати от англичаните, имаме стандарт. 

Един приятел след години, пак в Лондон, си счупи крака. Тия, от здравните им власти, NHS, ходеха до тях да го взимат с линейка – за изследвания – и после го връщаха до тях си. Пак с линейката. Щото си плащаше здравните осигуровки. Забравих да го питам дали е имало такса „компютър“. 

Но там хората са станали… едни такива… лениви, неможещи. Счупят си крака и веднага седят да чакат някой да им помага, да ги лекува. Нямат хъс за борба. Друго е да са във форма, да се качат на градския транспорт със счупения крак, да се ръгат, да постоят малко прави в патериците, да се поръгат още малко, после да прекарат 3-4 часа пред кабинета на доктора, докато оня вътре пие кафе и реди лични схеми с разни схемаджии източвачи на болнични. 

После да влезе вътре и да се окаже, че е забравил да плати потребителската такса на рецепцията и да го върнат, че да постои още час-два. Върже социални контакти, па се скара с някой, па вдигне кръвното – раздвижи сърцето и кръвообращението, стане подготвен за тоя живот човек, а не някакъв си там плазмодий – разболее се и хоп!—веднага чака да го лекуват. Аз ви казвам, загубени са тия англичани и другите западняци, дето не им събират такса „компютър“ и нямат такива грижовни лекари като нашите. 

А ние с кеф трябва да си плащаме осигуровките и всичките такси и даже за още да питаме. 

__________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на

Александър Томов
5683 0

Водещи новини