Паметник за жертвите на Холокоста и в знак на признателност към българския народ за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта през 1943 г. бе открит днес в Ямбол.
„В Ямбол има много голямо присъствие от векове на еврейската общност. Ние винаги подчертаваме, че спасението е дело на обикновените хора, на тези които са помагали на своите съседи, близки, и е символ на едно приятелство“, коментира пред журналисти изпълнителният директор на Организацията на евреите в България „Шалом“ Максим Делчев.
„В българската история има много славни страници – има Цар Калоян, има Иван Асен II, има Шипка, величави победи. Всички те обаче са свързани с жертви. В нашата история обаче има едно събитие, в което жертви няма. Когато над Европа димят комините на лагерите на смъртта и газовите пещи, в България евреите са спасени. Когато в Европа има загинали 6 млн. евреи, населението на евреите в България след войната е по-голямо, отколкото преди нея“, каза журналистът Исак Гозес.
„В ден като днешния, не можем да не споменем духовните ценности на българския народ, тогава, когато съпричастността му към съдбата на еврейския народ е довела до спасяването на толкова много животи. Тези минали събития водят до това днес нашите две държави да са в прекрасни взаимоотношения и партньорство, тенденция, която смятам, че ще се запази и занапред“, отбеляза областният управител на Ямбол Биляна Кавалджиева – Димитрова.
„През 1943 г. по силата на спогодбата „Белев – Данекер“ от Ямбол е трябвало да бъдат изселени над 300 еврейски семейства от Ямбол, или около 1200 души от общо 20 000 в страната. На 9 март 1943 г. са арестувани евреите от Пловдив, Ямбол, Кюстендил и Дупница, които е трябвало да последват своите събратя от Беломорска Тракия. Около 40 дни те очакват своето депортиране към лагерите на смъртта. Междувременно много български семейства в Ямбол предлагат на евреите да осиновят техните деца, за да могат те да бъдат спасени“, допълни Бакърджиев, предава БТА.
„След Освобождението на България, град Ямбол се оказва с една от най-големите еврейски общности в страната. Ямболските евреи през 30-те години са почти 5 процента от населението на града и участват активно в обществено-политическия и икономическия живот“, припомни д-р Стефан Бакърджиев, директор на Регионалния исторически музей.
„Холокостът е един ужасен геноцид, който всички помним. Европа отбелязва този ден на 27 януари, а България – на 10 март отдава почит на жертвите на нацисткия режим в Германия“, каза при откриването директорът на Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол Петко Йорданов.
Мемориалната плоча е пред някогашната синагога в града, която днес е част от комплекса на Художествената галерия „Жорж Папазов“. Открита бе от Берта Джелдети – една от спасените някога, а днес най-възрастната представителка на местната еврейската общност.
На откриването присъстваха също народните представители Кристиан Вигенин (БСП) и Димитър Иванов (ГЕРБ) заместник-кметът на Ямбол Енчо Керязов, заместник-кметът на община Тунджа Стоян Петков, председателят на Общински съвет – Тунджа Атанас Христов, архиерейският наместник архимандрит Димитрий, председателят на Адвокатската колегия в Ямбол Атласка Данкова, стотици представители на еврейската общност и еврейски организации от цялата страна.
Откриването на паметника бе последвано от откриване на изложбата „Цветовете на моето детство“ на художничката Ривка Узиел – Криспин. Тя е родена през 1938 г. в Ямбол, но от 10-годишна живее в Израел. Преподавател е в Художествения факултет на университета „Макерере“ в Кампала (Уганда). Ривка Узиел – Криспин е международен художник и куратор. Има редица самостоятелни изложби и участва в групови изложби в Израел, Европа, САЩ и Африка.
Относно случващото се в момента в Израел Максим Делчев каза: „Не знаем за български евреи, които искат да се връщат, напротив през последните месеци има хора, които да се включат, ние подготвяме от нашата доброволческа група, която да отиде и да помага в Израел в земеделието и на места, където войниците са на фронта и някой трябва да помага.“
Според него темата за спасяването на българските евреи е изключително важна, но често се използва в контекста и като проводник на други исторически разкази – за комунизма, за царския период. „Спасяването на българските евреи трябва да бъде отделна тема – като постижение на българския народ, като урок за младите хора днес, а не да бъде вкарвана в целия контекст на войната и последвалите след нея събития“, подчерта той.
Той припомни, че според официалните данни на интернет на Изследователския център към Световния център за възпоменание на Холокоста „Яд Вашем“, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.
)