Театър Азарян отваря вратите си с ''Чайка'' на Чехов | Новини.бг

Театър Азарян отваря вратите си с ''Чайка'' на Чехов | Новини.бг

“Ще има театър – той ще се казва Азарян и ще отвори врати на 26 октомври (понеделник) от 19:30 ч. със спектакъла “Чайка”. С тези думи директорът на Националния дворец на културата (НДК) Мирослав Боршош се обърна към журналистите в препълнената зала на ПРЕСКЛУБ–НДК.

“Ако трябва да бъда честен, би било достатъчно да изчета думите на Яна Борисова за театър Азарян и след това думите на Явор Гърдев за театъра, защото сякаш те двамата са изчерпали всичко, което има да се кажe. Но ще изкажа и огромното си уважение към целия екип, който работи в Двореца и който направи възможен театър Азарян”, каза Боршош.

“Да отгледаш театър е като да имаш много чувствително, ранимо дете със слаба имунна система. И за подобно създание трябва да се грижиш с много любов и внимание, с цялата си отдаденост”, категоричен беше директорът на Двореца. “Всеки грозен шум, всяка ругатня, обида или незачитане на театъра може да го прекърши. За нас театърът не е само билетчета и левчета. Той е състояние на духа - на Двореца и на хората, които работят тук”. Боршош изрази надежда, че отсега нататък всеки ще нарича театър Азарян - "моят театър”.

“Преди около половин година, когато с Мирослав Боршош започнахме да говорим за тази идея, предвкусвахме сложността и се надявахме, че ще е много приятно и смислено. Сега, пред финала, знаем колко по-трудно и приятно се случва това, което сме си представяли”, каза сценографът Никола Тороманов - Фичо. Той подчерта, че добрият екип, който се e сформирал, дава предпоставка за благоприятен творчески процес и устойчивост във времето.

“Много съм развълнуван, защото, покрай премиерата на представлението “Чайка”, се случва нещо значително по-голямо, на което рядко съм ставал свидетел в моя живот – откриването на нов театър в България. Всички ние тук се чувстваме съдбовно свързани с театъра и затова, когато се отваря едно ново място, събитието е двойно по-голямо”, бяха първите думи на режисьора Явор Гърдев. Той подчерта, че изборът на “Чайка” не е случаен, тъй като това е постановка, достойна да бъде изиграна първа в един нов театър. Той благодари на целия екип, който е замесен в реализацията на проекта, като не скри огромната отговорност на предизвикателството, което представлява поставянето на сцена на пиесата “Чайка”. Не само поради адаптирането й и разполагането й в българския контекст, а заради събирането на такава звездна плеяда от актьори, сред които са: Снежина Петрова, Владимир Пенев, Ованес Торосян, Елена Телбис, Захари Бахаров и др. Актьорите са съавтори в голяма степен. Всяко едно от нещата се проверява през тях в развитие на характера, променя се. Това е един колективен проект и той изисква съучастничество”, завърши Гърдев.

Дебютът на режисьора Явор Гърдев в необятната вселена на Антон Павлович Чехов – “Чайка” ще превърне бившата Зала 2 на НДК в най-новото театрално пространство у нас. Със спектакъла, който беше любим на Крикор Азарян, ще се открие на 26 и 27 октомври от 19:30 ч. амфитеатралната сцена, която носи името на големия режисьор.

Костюмите са дело на Свила Величкова, а сценографията - на Никола Тороманов.

1. Бъди в мир със себе си;

2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш;

3. Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност;

4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа;

5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Кoлкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи;

6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи;

7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист;

8. Не ти си важен, важно е това, което правиш;

9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията;

10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: “Това и аз го мога”.