Защо по другите соц държави има музеи на социалистическия терор, а в България – на социалистическото „изкуство“?

Да, защо? Терорът тук „изкуство“ ли е бил?

Във варшавския музей на съпротивата има секция за годините след Втората световна и комунистическия режим. 

В Унгария, в Будапеща има музей, наречен „Къщата на терора (или ужаса)“ – House of Terror. Посветен е на ужасите на двата режима – нацисткия и комунистическия. 

В Прага, Чехия има музей на социалистическия терор. 

В България има музей на социалистическото… изкуство. 

Коя държава едно време наричаха най-верния съюзник на ссср? Коя държава беше най-верният домашен любимец на ватенките? А, да, сетих се. 

Тия социалистически „изкуства“ – без обяснението какво представлява режимът и каква месомелачка е – за младите представляват артефакти за възхищение, нещо като древноримските или старогръцките артефакти по музеите. А на Рим и Атина ние се възхищаваме като на древни цивилизации, бащи на демокрацията и правото, нали? 

Музей-->древни-->възхищение. Схващате ли?

Нещо, което трябва да бъде „Музей на комунистическите престъпления“ е окичено с „… на социалистическото ИЗКУСТВО“. Човек ще си каже, че пребитите в мазето на Московска, изтръгнатите нокти, рязането и систематичният побой по време на „разпит“ е било изкуство. 

Да сложиш нещо в музей, без обяснение, е равностойно на това да го възвеличиш. 

И хич не си въобразявайте, че това е случайно тук. 

Казва се пропаганда. И отново смърди на сельодка, самогон и непрани ватенки. 

Както казахме, в Чехия има музей на социалистическия терор. Там ясно се показват историите на жертвите и защо социализмът е зъл и опасен. 

Помирисвате ли разликата?

Музеят е място с обяснения. Обясненията дават контекст. Контекстът е образование. У нас „образованието“ на всички нива ни докара дотам, че тълпи от правоверни комсомолци са си въобразили, че пазенето на МОЧА им е цел в живота и че въпросният МОЧА е част от истинската им история, а не от пренаписаната ѝ фалшификация, скалъпена по мазетата на кгб. 

Музей? Добре. Но, според мен, вътре – на това „изкуство“ – трябва да има табелки, които обясняват как Художникът Х е бил принуден да прави ТОВА пропагандно нещо, наречено „социалистически реализъм“, а не каквото е искал. Друга табелка да информира посетителя, че Художникът Y и Скулпторът Z са били „наши хора“, близки на политбюро и са им тикали „изкуството“ в очите на хората насила и че другите художници са били забранявани и изтиквани, за да могат Y и Z да пробиват нагоре. 

Информативна стойност. 

Също и обяснението, че дори студенти по (да речем) химия са били принуждавани да учат „История на бкп“, пишели са им оценки, та отлични химици са били късани по „История на бкп“ и с кариерите им е било свършено. Докато слагачите и „наште хора“ са изкласявали пред и над всички. 

Информативна стойност. 

Как „децата на активни борци“ са летели по социалната стълбица, докато си бъркат в носа, а можещите и знаещите са работили в жалки предприятия, мини, ученически столове, репове, фабрики… 

В Германия учат „Моята борба“ на хитлер, но по определен начин – с редакторски бележки в книгата и с учителски обяснения. „Моята борба“ не е разрешена за продажба в оригиналния си вид, защото се счита за нацистка пропаганда. Продава се само образователното копие – онова с разяснителните бележки от редактор, които внимателно подчертават ЗАЩО написаното е грешно и опасно. 

Разбира се, в България сега путинистите и обикновените фашисти са се възпалили по темата за „свободата на словото“ и „другата гледна точка“ (докато рекламират режим, който иска да забрани и двете и докато те самите не са прочели и един ред „друга гледна точка“), та си мисля, че, ако ги питаме, те ще кажат, че цензурираната версия на „Моята борба“ е кощунство спрямо „свободата на словото“. Но тях си ги знаем. Затова все по-рядко ги питаме каквото и да било или въобще контактуваме с тях…

Но да се върнем на „Моята борба“ и Германия. За да не се чудите за успехите на двете ери – сложете Германия от днес и последните 5 десетилетия и до нея сложете Германия на хитлер. 

Така… ако сте се убедили коя от двете е по-добра и успешна, може би разбирате защо трябва да се доверите на решението на германците да преподават „Моята борба“ с редакторски бележки. 

Контекст, уважаеми зрители… контекст. Той е съществената разлика в предаването и приемането на информацията от незнаещите и тепърва попиващите информацията, която чакаме да обработят в мозъчетата си, та да нямаме повече било Бухенвалд, било Белене. 

Но ние имаме социалистическо ИЗКУСТВО, имаме соц носталгици, имаме собственици на западни коли, препичащи се на гръцки плажове, пишейки как при бай тошо било по-добре, докато се наливат с узо на мраморните пясъци, до които едно време се стигаше само в мечтите или с риск 1:10 за куршум в тила – на границата. Един стигне, десетима ги закопаят. 

Защо си припомняме всичко това? 

Защото наследниците на червената чума и червените принцове са изпълзели пак от дупките си, за да ни подсещат колко хубаво се живеело тогава, а другите чумави използват вълнàта, за да ни обяснят как русията ни чака в прегръдката си и че всеки друг избор би бил смъртоносен за нас. 

И народът кълве като шаран на бастун. Мàни, че е без стръв, ами то и кукичка няма; на гол бастун кълват. Забравили печатите, стригането, забравили кои хора изкопаха първите тунели на метрото, забравили Ловеч и Белене, забравили Скравена, забравили какво можеше да се купи с келявата заплата от онова време, забравили как живеят в момента и неспособни да направят елементарно сравнение…

… те кълват като шаран на бастун. 

И сега разни „политици“ плашат с война с русия и ни карат, живеейки в страх от „асвабадителите“ да се навеждаме пак и да бъдем истински Троянски кон в ЕС и НАТО. 

Ще се самоцитирам от ето този текст:

Губернаторката ходи, отключва—заключва български църкви, викат: американското посолство ни управлява

„Знаете ли го тоя виц за Манчестър Сити: 

какво нямаше преди 15 години? Spotify, TikTok, Instagram, фенове на Ман Сити.

Идеята на шегата е, че Сити си беше средняшки отбор винаги и завинаги, ама се наляха едни пари преди (не много) време и станаха шампиони и пак, и пак. И… хоп!—изведнъж започнаха да се появяват „фенове на Ман Сити“. 

Знаете ли какво нямаше преди трийсетина години? Русофили. 

Падна Желязната завеса и всички искаха американски дънки, американски дъвки, холивудски филми (на нелегални вехаески, разбира се), немски коли, японски телевизори, никой не говореше за широката руска душевност и необятната дрън-дрън не-знам-си-какво на руската духовност. Никой не ламтеше за Лада (то и сега не ламти)“.

После – 2000 г. – дойде „цар“ путин и започна да налива пари в про-руска пропаганда из бившите сателити. Оттогава, лека-полека, се започна със „спомените“ колко хубаво било едно време, започна да се говори как Западът (митичният ОБЩ запад) е нефелен, гнил, зъл, страшен, тогава започна с пропагандата за великия солдат. Тогава – в България – ни докараха един турист да ни управлява и оттогава в политиката започнаха да насаждат популисти, да връщат преклонението пред музейния селянин с потурите, да напомнят за величието на работническата класа vs. интелигенцията. Така – лека-полека…"

…

И не знам защо, но сетих за нещо от края на миналата година. По-точно от 20 декември. Спомен за едно събитие, което провокира у мен три въпроса.

Събитието е честването на 80 години от подвига на героя капитан Димитър Списаревски. 

На честването присъства Радев. Радев каза: „Списаревски продължава да провокира равнодушните и да стряска всеки, който търгува с политическия суверенитет и достойнството на България“.

Честването се проведе в крайния квартал на София – ж.к. Дружба 1. 

Присъства и военният министър Тодор Тагарев. Той каза нещо, което президентът не каза (подозирам, че никога не би казал, а именно): „Ценим подвига на всеки български воин, отдал живота си за България. Капитан Димитър Списаревски е отличен пример за това. ИМЕТО МУ БЕ ЗАБРАВЕНО ПО ВРЕМЕ НА КОМУНИЗМА. Неговата история и подвиг ни дават самочувствие да се гордеем, че сме българи и можем да се сравняваме с най-добрите военновъздушни сили“.

Да…

Та ето ги и трите въпроса, които това събитие и онова говорене породиха у мен:

1. харесва ли ни да чуваме името на героят Капитан Димитър Списаревски от устата на Радев?

2. Радев каза: „Списаревски стряска всеки, който търгува с политическия суверенитет и достойнството на България“. Способен ли е да повтори това пред огледалото? 

3. защо паметникът на героя се намира в крайния квартал на София, докато най-високо в столицата и на най-централно място се издига паметник на съветските войници, които дори не са се сражавали на територията на България? 

А знаете как последователите на говорилия там бясно защитават чуждия паметник, докато се преструват, че милеят за българските герои.

Понеже, за себе си, знам отговорите и на трите въпроса, ще препоръчам на всеки, който иска да запази здравия разум и любовта към истината и България у децата си, сам да ги учи на история, а не да чака на училище и институции, защото там най-много да научат за социалистическото „изкуство“ и колко по-добре е било по времето на тошо тиквата, Ловеч, Скравена, Белене, братушките и червените принцове от политбюро, за които можеше и имаше всичко, докато българи убиваха българи по границата на България. 

...

Нинова: Изпращането на български войници в Украйна ще ни въвлече във война

Президентът Радев: Изпращането на войски на НАТО в Украйна означава глобален сблъсък

____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на