Стефан Стамболов: Политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост

И понеже Стефан Стамболов го е казал, започваме с корицата на списание LE PETIT PARISIEN, посветена на убийството на Ст. Стамболов, 1895 г.

Правилно сте разбрали, че това са минутките за исторически справки, защото, откакто руснята ни открадна архивите, не е спряла да ни пренаписва историята, че да ни кара да сме ѝ благодарни, че ни е окупирала и ограбила. И когато искаме да си върнем истинската история, руснята и местните ѝ копейки започват да вият: „не пипайте историята!“ и после се подсмихват мазно.

Когато Стамболов е убит в България, по това време има наша делегация, чакаща в Петербург за среща с Николай II. Всеки ден – за подигравка – на българите им се отказва да влязат под абсурдни предлози, за да им натриват носа. В момента, в който в България посичат Стамболов и… о!чудо! … веднага се намира време Николай да ги приеме. 

Целта на аудиенцията била Фердинанд да получел най-после признаването му за княз от Русия.

За целта обаче първо трябвало да се освободи от русофоба Стамболов. 

А, да – и физическите извършители на убийството също са от русофилските среди. 

Затова лично на мен ми стана малко неприятно, когато наскоро вицето се упражняваше по красноречие баш на годишнината на Стамболов, мà нейсе. Това са тревоги за друго време. 

Да се върнем на историята. 

„За чиста и свята република!“, казал Левски.

„Ъхъ…“, казали българите и след Освобождението веднага отишли да си търсят цар. 

„Всяко тържество на българите е смърт за Русия“, написал Аксаков през декември 1885 г. във вестник „Русь“. 

„Чудесно!“, казали българите, „ще кръстим улици на негово име!“

Аксаков, между другото, е предлаган за княз на България през 1879 г. Каква ли щеше да е историята ни тогава…

Добре, че е имало поне един трезвен от опиянението на онова „Освобождение“ – Захари Стоянов, който отговаря на Аксаков: „В своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да се погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а после вземате за себе си и самия мост“.

Колко от тези неща са били изучавани в училище в България? Колко хора ги знаят?

Какво всъщност отбелязваме на 3 март? 

Окупираната територия се нарича „Руско-Дунавска област“ или „Задунайская губерния“, а не България. 

Когато идва време за Съединението, Русия се противопоставя и царят настоява султанът да влезе с войска в Източна Румелия и да си я върне. До ден днешен руснаци използват изрази като: „трябва да върнем тези неблагодарни българи на турците!“, все едно са ни собственици и само трябва да предадат каишката на турците. 

Русия насъсква Сърбия да ни нападне в гръб и така започва Българо-сръбската война. 

Руснаците започват и финансират преврат, с който свалят княза и насила го откарват в Русия. 

Отравят Захари Стоянов, убиват Стефан Стамболов.

А помните ли това…? Помните ли: „България ще бъде изцяло купена от Русия“? Не?

Да ви припомня. 

„Депутатът Пьотр Толстой от управляващата „Единна Русия“ беше попитан по българска телевизия дали страната му ще продължи с благосклонната си политика към България, ако партията му спечели провелите се малко преди това избори (септември 2021 г.).

„Разбира се“, каза Толстой и допълни, „Ние просто ще я изкупим цялата. Половината от крайбрежието ѝ вече сме го купили“. Депутатът каза още, че ЕС трябва да спре да се разширява за сметка на държави в „зоната на национален интерес на Русия“.

Какво, по дяволите, означава „зоната на национален интерес на Русия“? 

Ние държава ли сме, народ ли сме или „зона на национален интерес на Русия“?

Но да се върнем към „шегата“, че ще купуват България. 

В двете измислени „републики“ Донецк и Луганск преди две години живееха около 800 000 жители с руски паспорти. 

Преди пет години руският посланик говореше за 300 000 руснаци, притежаващи имоти у нас – в България, но това е цифра, която сериозно се разминава с информацията на Генералното консулство на Русия в България през 2016 г., когато се говори за 500 000.

Усещате ли накъде отивам с това? Колко му е да решат, че трябва да „защитят рускоезичното малцинство“ у нас и че Черноморието е руска територия?

Да се върнем ли към 1944 г.? Защо го правим това ли? Е, нали трябвало да пазим и тачим историята. Това правим. Само че някои са забравили, че историята ни вече са я пренаписали съветските ватенки и като плачат за съветските лъжи и митове, те плачат СРЕЩУ истинската си история. И като защитават МОЧА, защитават една лъжа. 

Та… връщаме се на 1944 г. 

„Не преставам да се учудвам как може да има все още някакво съмнение, когато абсолютно всички документи – публични и достъпни за всеки човек, говорят толкова ясно, че ние сме окупирани. 

Даже и нотата, с която Съветският съюз обявява война на България, говори това. 

Окупирани сме в продължение на три години – от септември 1944 г. до декември 1947 г. Издръжката, която плащаме на Червената армия, е над 133 млрд. лева. Т.е. близо 3/4 от националния доход на България отива за поддръжката и изхранването на окупационната армия“.

Това каза пред БНР историкът проф. Евелина Келбечева, университетски преподавател и сценарист на документалния филм „Второто освобождение“.

По думите ѝ има „огромна падина“ между това, което се знае като исторически достоверна картина на миналото, и отказа на обществото да види фактите:

„Това продължава да трови българското общество. Пропагандата, направила цялата тази фалшификация с „освободителите", продължава и до днес, тя не беше само 45 години. Има хора, които агресивно отричат и не признават това, което е вече безспорна истина за българо-съветските и българо-руските отношения".

Според проф. Келбечева сблъсъците пред Паметника на Съветската армия са само един „връх на айсберга, който е пълното изкривяване на българската история по отношение на ролята на Руската империя и на СССР в нашата история".

„Няма нищо добро, което да е дошло от изток, за нас!", категорична беше тя“.
…

МОЧА е символ на историческа лъжа, която ни показва ден след ден кой ни е господар; и ни кара да не забравяме, че сме крепостни. Местните копейки го бранят и наричат „история“. Местните копейки същевременно нямат проблем с това, че паметниците на Левски са по-малки от съветските и не плачат за нито една светиня от ето този списък:

Кратък списък с паметници, разрушени от комунистите

1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.

Открит е на 28 октомври 1934 г. от цар Борис III. Състоял се е от три големи мраморни стени, разположени във формата на буквата „П“, на които са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен.

2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.

Построен е през 1927 г. по проект на шуменския архитект Кирил Рачев и e открит на 6 май. На основните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 войници, подофицери и офицери, служили в полка и загинали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на БКП.

3. Паметник на Ботев във Враца.

Изработен по проект на австрийския скулптор Густав Еберлайн, автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. Открит през 1890г на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година след като подразнил Вълко Червенков.

И още…

Кратък списък с паметници, разрушени от комунистите

И да се върнем към онова, с което започнахме. Стефан Стамболов. И един негов цитат. 

„Мнозина у нас живяха до скоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква добро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра доколко тя е била искрено (расположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна. От този знаменит ден 6 септемврий се забележва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност“. 

~Стефан Стамболов, вестник „Свобода“, септември 1886 г.

_________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на