Започна преброяването на зимуващите водолюбиви птици

Средата на януари е времето, когато се проследяват зимуващите водолюбиви птици. 

Традиционното среднозимно преброяване се прави в цяла Европа, Африка и Близкия Изток. У нас от 11 до 14 януари десетки екипи ще обиколят общо над 200 водоема. На ледено зимно сафари тръгна и наш екип.Колко са в дивата природа на България? 

В топлите месеци язовир Горни Дъбник е известен като Плевенското море. По извитите му брегове гъмжи от плажуващи хора, опънали палатки край водата. Зиме обаче студът рязко сковава водоема и го оставя изцяло на дивата фауна.

В един от най-студените януарски дни екип на NOVA поема със специалисти по птиците на експедиция около ледения рай. Природата може да е сурова за хората, но за водолюбивите пернати язовирът е дом и укритие.

"В момента птиците зимуват и това е един от трудните за тях периоди. Това е времето, точно преди началото на гнездовия сезон, който започва обикновено през април, май, за някои видове и началото на юни", заяви Свилен Чешмеджиев, Българско дружество за защита на птиците. 

Около язовира наистина е пълно с живот. Чапли, корморани, гъски, патици, лебеди и какво ли още не. За голяма част от тях България е временен дом. Мигрират тук от още по-студените зими на север.

"Видове, които гнездят много на север – в тундрите, по Скандинавския полуостров, в Русия. По време на застудяване се движат в Европа на Юг чак до Балканския полуостров", каза проф. Росен Цонев, катедра „Екология и опазване на околната среда”, СУ „Климент Охридски”. 

"Имаме късмета да живеем в страна с доста запазена природа с много видове. По територията на страната преминават два миграционни потока, които допълнително спомагат за това", добави Чешмеджиев. 

Екипът на NOVA се опита да приближи до ято големи корморани. Стотици от тях са се спотаили в един закътан залив. Приближаването трябва да бъде внимателно, защото всяко движение в храсталака за тях е аларма за опасност. Те свързват всяко човешко присъствие с ловците, които обикновено ги дебнат от брега на язовира. 

В случая по-важното е ятото да бъде отбелязано в статистиката на експертите от Българското дружество за защита на птиците и Изпълнителната агенция по околна среда. Всеки студен сезон зимуващите у нас водолюбиви птици се преброяват, а данните са безценна научна база за анализ.

"На територията на РИОСВ-Плевен, която обхваща областите Ловеч и Плевен посещаваме над 40 точки за наблюдение – по поречията на реките Вит, Искър, Осъм, Дунав, както и големи язовири като Горни Дъбник, Телиш. Посещаваме по-малки водоеми, рибарници, блата", каза Габриела Георгиева, гл.експерт в РИОСВ-Плевен.

Преброителните екипи са над 40 и за няколко дни обхождат около 200 влажни зони. През погледа им минава цялото зимно птиче разнообразие – от хилядите фламинги по Черноморието до цветната палитра от гъски и патици в блата, язовири, канали и реки.

"Целта е да съберем данни за популациите на зимуващите водолюбиви птици.За съжаление голяма част от тях са защитени и застрашени видове в национален и световен мащаб. Ако видим, че даден вид намалява рязко, можем да предприемем природозащитни мерки, за да го опазим", уточни Чешмеджиев.

И немите лебеди вече са отбелязани в общата статистика. Технологията на вписването е проиграна и в рамките на няколко дни ще даде резултат. Глобалните тенденции обаче са ясни – една от тях ясно очертава последиците от глобалното затопляне на климата.

"В годините, в които съм доброволец, наблюдаваме, че като цяло водолюбивите птици намаляват. Причините могат да са най-различни. Дори това, че зимите стават по-топли и тези птици си остават в Централна и Северна Европа, и не се придвижват на Юг", обясни Цонев. 

"В миналото сме имало около 400-500 хиляди зимуващи. Сега имаме обикновено около 200-220 хиляди", потвърди Чешмеджиев. 

Въпреки това България е сред водещите държави на континента по видово разнообразие. Сред първите сме и по брой влажни зони, разположени на нашата скромна спрямо други страни територия.

"И през зимата, и през лятото е наслаждение да наблюдаваш живия свят – скалите, минералите, растенията, животните", твърди Цонев.

Именно това мотивира стотиците експерти, природозащитници и доброволци да преодолеят несгодите на студеното време и да обикалят с биноклите в търсене на живот из дивата пустош.

Последвайте канала на