За цените на храните - нищо, ама от сърце

Това, което имаме като управление, на всички равнища всекидневно ни показва, че грижата за хората му е последна грижа. След като цените на храните паднаха в много европейски държави, включително в северната ни съседка Румъния с 50 на сто, нашите тук се напънаха да направят нещо от кумова срама по въпроса, а то излезе огромно нищо, ама от сърце. Така си оставаме държавата, в която поданиците имат най-ниски заплати, но плащат най-скъпо за храни и услуги – основно перо в разходите на всеки българин.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря инициатива на Министерството на икономиката "Достъпно за вас", свързана с цените на 9 основни групи храни от малката потребителска кошница в търговската мрежа, която трябваше да стартира на 1 ноември.

КЗК пише, че : "включването в инициативата на търговци на дребно на хранителни стоки ще доведе до ограничаване на ценовата конкуренция между тези търговци".

Подобна формулировка не е изненада в държава, в която грижата на всички държавни и общински институции, които издържаме с нашите данъци, е за „честния частник”, а не за потърпевшия потребител. На същия принцип са подваластни и от икономическото министерство, предвид нескопосното им предложение за някакви калпави списъци с храни, в които търговците винаги могат да набутат всевъзможни боклуци, с които и без това ни заливат.

Тъжната истина е, че големите търговски вериги, а не само те, и досега цакат както си искат българските купувачи и очевидно няма кой да ни защити. Защото по веригата всеки се възползва както може от възможности за лично обогатяване.

Не направиха нищо през годините назад за родните производители, които един след друг поетапно фалират своите дейности.

Защото веригите отказват да им изкупуват продукцията, а по европравилата внасяме чужди, които са далеч, много далеч от вкусовите качества на нашите. Примерите в това отношение са премного. За този нерешен, отворен и жизнено важен проблем няма да се уморя да припомням непрекъснато. Защото никой не е по-голям от хляба си, а и на всеки му се налага всеки ден да яде.

Най-болно ми е за онези от производителите, които от над три  десетилетия се борят с гламави политически решения, довели до затриването на селското ни стопанство, до изкореняването на хиляди декари с прекрасни български плодове и зеленчуци.

Вместо правителствата ни да се борят за привилегията сами да си отглеждаме храната, те тъпо и упорито работеха и продължават да работят до пълното унищожение на всичко вкусно, българско, родно. Стигна се до там, че да внасяме лук и череши от Австралия, Аржентина, ябълки от Полша и т.н. и т.н..

Кой и защо има интерес от това?

Мисля, че всеки ден трябва да задаваме този простичък въпрос, ако сме отговорни към себе си и своето потомство, а не сме заети само със собственото си съществуване и добруване.

Може пък някой ден и това, което имаме като управление, да прозре, че радостното  рапортуване пред чуждите води само до унижения и обезличаване. Ето, днес например прочетох, че заводът за електромобили щял да се строи … в Северна Македония, а не у нас, както до неотдавна ни уверяваха? Дано да е лоша шега, ама надали!

Никой не уважава и цени раболепно и мазно поведение на хора, винаги готови да рапортуват и да са „С чужди - драг, вкъщи - враг”.

Толкова ли е трудно за разумяване!?

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg

Последвайте канала на