Вчера сами си гласувахме заплатите, шефът беше против, ама… (или „Ако фирмите бяха като парламента“)

Чета днес: „Депутатите дискутират промени в свикването на референдуми, целта – да ни доближат до Швейцария“ (не се смейте!) и гледам на водещата снимка един, дето баш към Швейцария ще ни води…

… и си викам: тая работа – с Швейцария – струва ми се, че по-лесно и ефективно ще ни приближат до Швейцария, ако гласуват закон да слагаме дупки по сиренето. Повече успех и „приближаване“ до Швейцария ще има тогава, а и едно такова гласуване ще изглежда малко по-адекватно в парламента от повечето им работа. Просто ще им се смеят по-малко. 

А, както казах, и повече успех в „приближаването“ ще имаме. 

И се замислих за работата в парламента и ми стана смешно. После ми стана тъжно. 

И започнах да си го представям, да си го представям, представям… 

Представих си какво е да ходиш на работа в България – в парламента, а също и на истинска работа. И си представих как ще изглежда един миш-маш (постарах се да избегна думата „кросоувър“, да) между двете. Демек, ако им сменим местата и си го представим как в една частна фирма се работи все едно е парламентът. 

Значи: частна фирма в ролята на парламента; шефът в ролята на народа (защото, нали знаете – по оригиналната идея е народът да е работодател на депутатите… по принцип, нали…); служителите в ролята на депутатите. Ето как си го представям като дневник на служителя:

Понеделник – днеска не дойдох на работа, че имах една среща с „експерти“ между 14.00 и 14.30 ч., ама така – по средата на деня, целият ти отива на кино, нѝ да подхванеш работа, нѝ да подхванеш почивка – направо си го писах неприсъствен. След срещата обядвах – от 14.30 ч. до 18.00 ч. После отидох на вечеря с други експерти, но по личен въпрос, нищо, че платих със служебните пари от фонд „представителни“. Ядох омари, хранени със злато и масажирани със зехтин. Кво да ви кажа… средна работа, мусаката на жена ми е по-хубава. 

Вторник – днеска не отидох на работа, че се изморих от срещата в понеделник и трябваше да си почина. 

Сряда – днеска с колегите си гласувахме нови заплати. Много хубаво ни се получи, новите заплати са много хубави. Шефът беше против, собствениците на фирмата – и те, много викаха, много роптаха, вайкаха се, казаха, че ще фалират, молиха се, плакаха, ние си гласувахме заплатите и отидохме да обядваме, че се изморихме от гласуването. Показах на колегите в менюто омарите, хранени със злато и масажирани със зехтин. Казаха, че им харесват, писахме ги на служебната сметка. Шефовете минаха покрай нас на път за баничарницата. Смяхме им се. Това винаги ни разтоварва. 

Четвъртък – шефът дойде да пита ква я вършим; вика, че от месеци никой нищо не работи в тая фирма и тръгна да иска да проверява резултатите и да търси къде са парите от фонд „представителни“. Б*си наглостта! Казахме, че е тайна и извикахме охраната да го изгони. Той после заплаши, че ще протестира заедно със собствениците пред офиса, ама изпратихме полиция и се разотидоха. Един го арестуваха, колкото да го пореспектират малко, да си знаят за другия път. 

Петък – днеска не отидох на работа, че трябваше да давам пресконференция, в която надлежно обясних как колегите от другия отдел са предатели на фирмата и как заради тях ще фалираме, и как са агенти на чужда фирма, и още няколко неща, ама ги забравих вече, пиарите ми ги бяха написали много добре, не ми трябва да ги помня повече. 

За другата седмица… мѝ, планирам да си я пиша цялата в „срещи“, че не се издържа вече това напрежение и претоварване; и аз съм човек, и аз заслужавам почивка. За пò другата седмица ще ми се наложи да дойда пак, че тогава ще гласуваме отпуските. Не знам как ще се справя с това напрежение… И направо не знам защо се претрупвам с толкова работа. Само едната утеха ми остана – че гласувах всички поръчки за канцеларски материали да минават през фирмата на жена ми, а тези за ремонтите – през фирмата на сина ми. 
___________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на