И тези хора са решили да ни четат лекции на нас в Европа…? Интересно

Така Калас, бивш премиер на Естония, отбеляза, че родната ѝ страна заема второ място в Световния индекс за медийна свобода на „Репортери без граници“. САЩ са на 58-о място…

Хубаво е също и че в Европа има хора като естонците, за да балансират „цвитъ на нацята“, дето никне като гъби след дъжд навсякъде, където някой неуморен фашист е решил да цвъкне малко мозъчна тор.

…

_________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

„Интересно“.

Това беше думата, която Кая Калас избра, за да определи „лекциите“ на Америка по отношение на Европа.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността изслуша словесното упражнение на Рубио, в което той, като лоша имитация на Джей Ди Ванс, още веднъж заклейми Европа като разпадаща се и откраднала свободата на словото на крайнодесните.

След това Калас каза: „Критикуването на Европа е станало мода в определени политически кръгове[…] Аз идвам от държава, класирана на второ място в света по свобода на словото. Да слушам лекции за свободата на словото от държава, класирана на 58-о място, е… интересно“.

…

В изказването си в последния ден на Конференцията по сигурността в Мюнхен Калас посочи, че европейците се радват на отличен стандарт на живот, който е предмет на завист за хората по целия свят.

Тя посочи и още нещо: проучване, според което около 40% от канадците биха искали да се присъединят към Европейския съюз.

ХА!

За справка: Тръмп си мечтае да анексира Канада, а гледай какво нещо… почти никой от канадците не иска САЩ, а почти половината са съгласни да станат част от ЕС. Мисля, че изразът тук е: „газ пикае“.

Висши представители на администрацията на Тръмп обвиниха европейските правителства, че заглушават различните мнения, ОСОБЕНО ОТ ДЕСНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СПЕКТЪР. Вижте за кого са се загрижили.

Няма изненадани.

Това е философска концепция, която предполага, че, ако едно общество проявява толерантност към нетолерантните, рискува да позволи на нетолерантността да надделее и така да подкопае самия принцип на толерантността.

Тоест, ако демокрацията казва: трябва да дадем на фашистите също свободно да говорят, то фашистите започват да сеят лъжи, да плашат хората с измислици, да ги печелят на своя страна. Като дойдат избори, фалшиво уплашените хора гласуват за фашистите. Фашистите идват на власт и слагат край на толерантността.

Това се нарича „Парадокс на толерантността“.

И фашистите МНОГО добре го знаят. Те са чували за него. Изучили са го много добре. И започват да си подготвят почвата: „вие сте нетолерантни пък!“ врякат, правейки се на жертва. Знаем какво искат. Вижте копейките в България: не спират да заплашват, да обиждат, да „пращат в Белене“, да насъскват лумпени последователи да проявяват агресия, но когато някой дори само им се подиграе с меме или виц, плачат и плашат със съд, пращат „службите“ да проверяват IP-то на сатирични Фейсбук страници и т.н.

Те са еднакви навсякъде по света. От един калъп са.

Но добре, че в Европа освен Путино-тръмписти като Орбан, Фицо и някои наши зелени чорапи и обикновени копейки с изтекъл срок, имаме все пак и политици като Калас.

Че Тръмп и миньоните му работят в интерес на Путин е ясно за всички. Че някои се правят на ударени, е друг въпрос.

И Европа има правото на самозащита. Защото относно „Парадокса на толерантността“ има и едно важно уточнение:

Този парадокс е формулиран от философа Карл Попър през 1945 г. Той изтъква, че ЕДНО НАИСТИНА ТОЛЕРАНТНО ОБЩЕСТВО ТРЯБВА ДА ЗАПАЗИ ПРАВОТО СИ ДА ОТКАЗВА ТОЛЕРАНТНОСТ НА ОНЕЗИ, КОИТО ПРОПОВЯДВАТ НЕТОЛЕРАНТНОСТ.

Попър твърди, че ако на нетолерантните идеологии се позволи свободно изразяване без контрол, те могат да се възползват от ценностите на отвореното общество, за да разрушат или премахнат самата толерантност чрез авторитарни или репресивни практики.

Да повторим: „толерантното общество трябва да запази правото си да отказва толерантност на онези, които проповядват нетолерантност“.

Толерантност за толерантност. Нетолерантност за нетолерантност.

Самозащита.

Американската „свобода“ от 58-о място, и тяхната демокрация, дето убива протестиращи по улиците…

… са неща, които МНОГО им се иска да изнесат и насам, докато все още са в позиция да изнасят каквото и да било, защото тяхната власт се пропуква.

Както обикновено, крайно налудничавите идеологии се крепят за кратко в почвата, където е имало истинска демокрация. В САЩ имаха истинска демокрация и там рефлексите за защитата ѝ са силни и работещи.

Стратегията на Тръмп е стратегия (от Средновековието), престанала да бъде релевантна още през 19 и първата половина на 20 век – вярност към краля и НЕГОВОТО МНЕНИЕ!—на всяка цена.

Стратегия, изградена не върху разширяване на подкрепата, а върху консолидиране на лоялността. Не върху убеждаване, а върху филтриране на „верните“ на режима и „враговете на народа“ (разбирай – онези, които Тръмп не харесва или те не го харесват).

Джей Ди, Марко, Левит… Кандидати, подбирани не толкова заради професионализъм и можене, колкото заради готовността им да отразяват едно-единствено мнение – Тръмповото.

Те нямат нищо против да се излагат публично и да застанат пред целия свят… и от своето 58-о място да четат лекции на втория в класацията.

Това не е необичайно в политиката. Където има персонализация на властта, има и такива yes-мени, вярно повтарящи ‘yes‘ на всичко, което господарят поиска. Като в Русия. А персонализацията на властта е стара колкото самата политика. За щастие, в Европа не е така разпространена. Само в бивши съветски сателити, по ясни причини.

Проблемът е, че накрая кралят се дави в дезинформация, защото yes-мените ги е страх да му кажат когато бърка. А грешките на краля са мащабни, нали?

Когато политическата машина започне да оптимизира лоялността за сметка на компетентността, тя става все по-тясна. В нея влизат САМО други yes-мени. И се дави в некомпетентност. Това е. Много просто. Затова Европа я е загърбила.

А колкото до лъсналата привързаност към кремълския режим – да, възприятието за Тръмп като „приятелски настроен към Путин“ продължава да съществува. Заради натрупване на сигнали, които, взети заедно, започват да сочат в една и съща посока.

„Тръмп бави гласуването в Сената за санкции срещу Русия“.

Иначе много се възмущава, че Европа не прави достатъчно, за да санкционира Русия, но когато дойде до реални действия, имаме ТОВА:

„Блументал отбеляза, че настоящите санкции на САЩ и Европа вече са започнали да ограничават добива на петрол в Русия, но това не е достатъчно. Той добави, че лидерът на републиканското мнозинство в Сената, Джон Тюн, е обещал да внесе документа за гласуване преди края на настоящата сесия на Конгреса.

Според сенатора единственото препятствие остава позицията на президента Доналд Тръмп.

„Чакаме зелена светлина, а той толкова често променя позицията си, че на наблюдаващите вече им се завива свят“, заяви Блументал“.

И тези хора са решили да ни четат лекции на нас в Европа…?

Интересно.