Кръщават улица в София на актрисата Катя Паскалева

Слушай новината

Улица в столичния район Витоша ще носи името на голямата българска актриса Катя Паскалева. Това решиха днес общинските съветници в София, съобщават от столичния общински съвет.

Паскалева е сред първите дами на българските кино и театър, прави забележителни роли във филмите „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“. Емблематичната й роля остава обаче тази на Мария в „Козият рог“.

Катя Паскалева си отива от този свят през 2002-а година.

Столичният общински съвет прие и други именувания на пространства в столични райони: улица в квартал Изток ще бъде кръстена на архитект Александър Баров; безименна улица в район Младост ще се казва „Цветна поляна“; две безименни улици в район Студентски вече ще носят имената – „Арх. Димитър Цолов“ и „Любен Бозев – Силач“; две улици в район Овча купел ще бъдат именувани - „Тученица“ и „Цветина“.

Искат да прекръстят улици в София с имена на юристи и журналисти

Съветниците гласуваха и удостояване със званието „Почетен гражданин на Столична община“ да бъдат отличени проф. Станислав Памукчиев и Георти Константинов. 

Проф. Станислав Памукчиев е съвременен български художник с впечатляващо и многопластово творчество, чиито величини и посоки на развитие през годините могат да бъдат осъзнати и проследени с множеството му представяния в едни от най-известните художествени галерии в страната и с редицата му уникални по характер самостоятелни изложби.

В продължение вече на няколко десетилетия той работи активно в сферата на изобразителното и съвременните визуални изкуства, изненадва, интригува и завладява публиката, а името му се нарежда сред онези отличаващи се с таланта си български творци, чиито изключителни постижения и заслуги се превръщат в незаменима ценност, в безспорен принос и за културното развитие на столицата.

Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология в 1967 година. Работи като редактор в Българска телевизия (1967 - 1971). заместник-главен редактор на вестник ..Народна младеж" (1972 - 1973). главен редактор на списание „Родна реч" (1973 - 1983). Главен редактор на списание „Пламък" (от 1983 до сега), което списание тази година навършва 100 г. Народен представител е в Седмото велико народно събрание (1990 - 1991). Бил е литературен редактор в Българска Телевизия (1967-1971), а през 1973 г. е бил главен редактор на литературното списание за ученици "Родна реч". Главен секретар е на Съюза на българските писатели (1997).

Автор е на около 30 стихосбирки, сред които "Една усмивка ми е столица" (1967) - посветена на София, "Лично време", "Неграмотно сърце", "Общителен самотник", "Обичам те дотук", "Балада за низшите чинове", “Дърво и птица", "Аспиринов сняг", “Моят рецитал", "60 страници поезия", "Любовно разписание“. Директор е на списание "Пламък".

Последвайте канала на