В мътни води: прилики между българската политика и серийните убийства

Според изследвания на профайлърите на ФБР, събития като масови стрелби пораждат имитатори и, освен всичко останало, са опасни от още една гледна точка: създават вълна от подражатели или иначе казано – вълна от още потенциални убийства. 

Една масова стрелба изправя косите на полицаите в САЩ, които знаят, че следват нови. Всеки път. Получава се нещо като клъстер от случаи на насилие. 

Същото важи и за появата на нов сериен убиец, който печели медийно внимание – от Тед Бънди до Сина на Сам – все са имали имитатори, че дори и „последователи“. 

Явлението е обстойно изследвано и многократно описвано. Това е и една от причините медиите да бъдат държани (колкото е възможно) настрани от местопрестъплениията и да бъдат съветвани да не публикуват снимки и видеа. Защото с това провокират интерес и възхищение у неуравновесените индивиди. 

Факт е, че хората с психически разстройства са така или иначе нестабилни, но също така е факт и че някои крайни черти от поведението им се „отключват“. Ако си останат „неотключени“, някои трагедии могат да бъдат спестени. 

Дълго време мечталият да избие съучениците си, вижда, че някой го е направил току що и се самонадъхва, че е дошло времето да действа. Допълнително има неуравновесени хора, които го правят, за да печелят внимание (според показанията: Майк Чапмън, който уби Джон Ленън).

В Белград първата трагедия с осем убити беше последвана от втора стрелба с жертви. 

„Според сръбските медии, бащата на заподозрения за нападението е военен. Местни хора споделиха, че момчето е известно като проблемно“.

След стрелбите, тийнейджърка в Сърбия нападна с нож съученик и преподавателка. 

След това друга сръбска тийнейджърка наръга приятелка с нож в гърба.

Сръбска тийнейджърка наръга приятелка с нож в гърба

Още един имитатор: „10-годишно дете прати във Вайбър снимка на пистолет и имена на ученици“. 

Списък е имал и убиецът от училище „Владислав Рибникар“, който отне животите на 8 съученици, действайки именно по списъка си. 

В Австрия пък са пуснали речи на Хитлер през високоговорителите на влак. Важна подробност в тази новина е изречението: „Това е бил третият подобен случай по линията между Санкт Пьолтен и Виена в рамките на няколко дни, въпреки че при предишните по високоговорителите звучали само детски песни, посочва ДПА“.

Реч на Хитлер прозвуча във влак в Австрия

Един път някой го е направил и веднага се е сдобил с последователи; явно е било въпрос на време някой не шегаджия, а неуравновесен да се присъедини. Един път – детски песни, смях; втори път – детски песни; накрая – реч на Хитлер. 
...

В този ред на мисли, как оценявате поведението на политиците и магистратите в България в този момент? Как оценявате заплахите на някои политици, че ще се саморазправят с колеги в парламента? Как оценявате размяната на реплики в най-висшите среди на правосъдната система, където се говори за „атентати“ и насилие?

Хубаво е, че в България има строги закони за притежание на огнестрелно оръжие, но също така в България, в София, преди малко повече от месец беше задържана психически неуравновесена жена, нападала с шило други жени по улиците. Тя и хора като нея гледат телевизия, най-малкото. Псувните и заплахите (подчертавам „заплахите“) в парламента… как ли им действат? Това е публично оневиняване и нормализиране на насилието. Не, дори е повече, дори е публична възхвала на насилието от най-високите етажи на българското управление. Управляващите, политиците и приближените им превръщат насилието в норма, в нещо легитимно, което може да бъде използвано в спор. 

Колко му трябва на един неуравновесен да посегне към ножа, брадвата, ловната пушка (такива има много из цялата страна)?

Проблемът обаче е, че „диригентите“, тоест: политиците и приближените им, които са просто едни бесни популисти, са защитени от това – обикновени коли, бронирани коли, НСО, охрана, защитени къщи, апартаменти в защитени комплекси, децата им – отдавна в чужбина; потърпевшите са избирателите им. Интересното е, че продължават да си ги избират… но това е съвсем друга тема. 

Миналата година един неуравновесен уби съсед, защото смятал, че е в правото си, защото онзи, видите ли, му шумял. Друг неуравновесен уби съсед след спор за врата в жилищната кооперация.

Случаите на опити за убийство след битови скандали зачестяват, хората приемат насилието за легитимен начин на водене на спор повече от всякога, имат и „чудесни“ примери от трибуната на Народното събрание и от магистратите. Държавата е пусната по нанадолнището и ако досега преживявахме Виденова, Луканова и т.н. гладни зими, бедност и болести, сега сме изправени пред най-зловещото предизвикателство: да се преживеем едни други – въоръжени с пистолети, ножове, брадви, юмруци и злоба. За капак, за да е пълна картинката, ни разделят на политически фракции, както никога досега, като всеки ден само наливат масло в огъня и ни подтикват да се мразим все повече. 

„Живите мъртви“ е положението. Всеки е срещу всеки, настръхнал и търсещ кръв и отдушник за лудостта си, а кукловодите си стоят на топло и уютно, по пантофи пред камината и ни се смеят доволни. В мътни води най-лесно се лови риба. А водите дали ще са мътни от кал или от кръв, това тях не ги интересува. 
 

Последвайте канала на