Бизнесът държал ключа за спекулата. То и дилърите държат ключа за наркоманията, но не изглежда да имат желание да я намалят

  • 27 февруари 2023 16:59

  • 1239
  • 0
Бизнесът държал ключа за спекулата. То и дилърите държат ключа за наркоманията, но не изглежда да имат желание да я намалят
© Getty Images

Румен Радев към бизнеса: Вие имате основна роля за справянето с инфлацията и спекулата. Не че не е вярно това изречение, 100% е вярно, само дето ми се струва, че… има една поговорка: лае под грешното дърво. 

Демек: не му е това правилната аудитория, защото на мен ми звучи като все едно да кажеш на наркодилърите: Вие имате основна роля за справянето с наркоманията и организираната престъпност. 

Искам да кажа: да, точно така е – ако спрат да продават наркотици, ще спре да има проблем, точно както и търговците и бизнесът държат ключа към справянето със спекулата, но…

… но не мисля, че това им е сред приоритетите, да не кажа, че им е важно именно обратното да се случва. 

Румен Радев към бизнеса: Вие имате основна роля за справянето с инфлацията и спекулата

Не искам нищо да казвам за конкретната среща от статията, просто я използвам като информационен повод, нищо повече. 

Колкото собствениците на въглищни мини милеят за природата, толкова и търговците и производителите милеят за бъдещето на всеки един от нас и личните ни финанси и добруване. 

Спомням си преди около 13-14 години една много нелепа пресконференция на „производители“, на която те се опитваха да се представят като бедните жертви на голяма верига, която ги била притискала. Притискала ги да продават на ниски цени по повод собствения си рожден ден – да има големи промоции по повод празника. И снабдителите трябваше да си намалят цените. 

Спомням си също и едно интервю (от същото време) с вече бивш строителен министър (но информацията беше споделена неофициално, в частен разговор, та ще си спестя името на политика), в което той с възмущение ми сподели, че е отвратен от бизнес практиките в България, които открил, връщайки се тук – строителите очаквали по 400-500% печалби и се чувствали ощетени, когато имали под това. 

Да се върнем на споменатата по-горе пресконференция. Въпросните „производители“ (слагам ги в кавички, защото единственото нещо, което произвеждаха, според мен, беше отпадъкът от храносмилателната им система) се жалваха, че веригата искала от тях да намалят цените или щяла да работи с други. 

По онова време спекулата се вихреше с пълна сила, но ето – оказа се, че е имало и „други“, които да заемат ролята им. Та, нямаха избор и намалиха цените.

Не си спомням някой от тях да фалира, но си спомням друго – когато пресконференцията свърши, всички се качихме по асансьорите и се засякохме пред входа на хотела, в който се провеждаше – ние, пишещите, поехме към градския транспорт, а бедните, обрани „производители“ се качиха на супер-колите си, сред които Мерцедес беше най-евтината… Бентли до Бентли, Порше до Порше. 

Пак по същото време една международна организация с централа в Италия, подкрепяща местни производители, малки ферми и семейни фирми, организира в София среща със заинтересовани страни, местни власти, журналисти, производители и въобще – всеки, който искаше. На нея разказаха едни много неприятни истории, като например ето тази: 

В България тогава живееше един осемдесет-и-нещо-годишен старец, които, както разказаха модераторите, отказал да предаде рецептата за уникалното българско зелено сирене, което било популярно в Европа като бутиково – нещо като френското синьо сирене. Първо: аз не знаех, че има такова зелено българско сирене, както и май никой от присъстващите. Второ: човекът бил сърдит на държавата, защото от години се опитвал да го продава директно на потребителя, но законът му забранявал. Задължително, според нашите закони, е да има посредник – прекупвач, който да гарантирал, видите ли, безопасността на произведената стока. Човекът беше задължен да го продава на прекупвача, който да го пакетира и доставя до магазините – прекупвачът, разбира се, му предлагаше някакви смешни пари, а след това уникалното сирене вероятно щеше да струва майка си и баща си в магазина. 

Та човекът отказал. Почти петнайсет години по-късно нещата не са особено различни. 

Макар че по другите държави е „открита топлата вода“ – малките ферми минават регулярни санитарни проверки и получават сертификат за търговия, ако желаят. Можеше и тук да стане, нали? Но не. Лобито не дава. Как иначе онези, дето се кичат с титлата „производител“, ще си купят второ Бентли и трета къща на Малдивите, ако истинският производител може да ни продава директно на нас? 

Ако сега купуват млякото за 30 стотинки и го продават за 3 лева, коя ще да е тази сила, която ще ги откаже от това, че ще се плеснат по челото и ще се засилят да мислят за благосъстоянието на народа, на фермерите и… дрън-дрън. И, ако не стане на тяхното, очаквайте ги на площада – да протестират. 

А колко още години ще отнеме на депутатите да обновят законодателството, че да започне най-после истинският производител да печели, а не едрият прекупвач, мандраджия и така нататък? Най-лесно е да си паразит, знам – лежиш си, други произвеждат, а законът им казва, че трябва да ти продават на теб или да си изхвърлят продукцията. Ти си несменяем, постоянна величина. А после си продаваш на каквато цена си искаш, защото с другите „производители“ сте се споразумели как да дерете кожите и само сте си разпределили сферите, без да се бъркате един на друг, за да не стане случайно наистина да има конкуренция. А единствената ви конкуренция е кой от вас има повече връзки, кой може да прати проверка на другия и който може да плати повече на лобистите. 

Колко години слушаме загрижените за българския народ „политици“ (надявам се разбирате защо са кавичките тук) да обясняват колко много правят за нас? И от механизми за овладяване на спекулата го удариха на молби към спекулантите малко да понамалят кожодерството, ако може. 

А истината е много проста – спекулата се овладява с истинска конкуренция: ако мога да избирам, ще избера доброто и евтиното, пазарът ще се саморегулира. За целта трябва да се следи за картелни споразумения, а не от комисията да ходят на работа колкото да имат какво да правят и да местят папки по бюрата, колкото да не заспят, защото някои от шефовете им са си приятели с „производителите“. 

Също и с малко промени в умишлено лошото законодателство да се даде свобода на нормалните бизнеси да продават директно на потребителя и да се елиминират паразитиращите посредници.

Топлата вода е открита отдавна, да вземем пример и да престанем да бъдем развъдник на паразити. 
 

 

Последвайте канала на

Александър Томов
1239 0

Свързани новини

Водещи новини