Даниела Кузманова пред novini.bg: Продължавам да вярвам в чудото, наречено Човек!

24 декември 2022 09:39
1811
0

Навръх Бъдни вечер поканих за кратък разговор популярната и обичана от зрителите и слушателите в България радио и тв водеща Даниела Кузманова. Тя е автор на множество поетични текстове за български поп изпълнители, ФСБ, детски песни, има поетична книга “Контрапункти”, биографична книга “Един живот не стига да живееш с музиката на ФСБ”. Печелила е множество призове у нас и в чужбина, има и богата биография с обществени дейности.

- "Един живот не стига да живееш с музиката на ФСБ" – книгата ви, продължава да се радва на огромен интерес, как си обяснявате това, г-жо Кузманова?

- Независимо, че почитателите и “откривателите” на тяхната музика от четири поколения безусловно ги ценят, ФСБ са упорито премълчавани като явление от медиите, официалната музикална критика и наблюдателите на съвременната популярна музикална култура. Тази книга, основана на моите спомени като техен сподвижник, на подробен музикален анализ на творчеството им - буквално на всяка песен от многобройните им албуми и на възторг от проявата на таланта е израз на почит. Конкретен повод за написването й бе тяхното завръщане на музикалната сцена след дългогодишно мълчание.

- Защо вече почти няма изяви в националния ефир на силни български групи и изпълнители, както преди. Те до днес пълнят залите, което означава, че хората ги обичат и слушат?

- Мисля, че отдавна няма редакционна политика. Всеки музикален редактор използва музиката, която лично той харесва, без всеобхватен поглед към минало и настояще и без необходимото българско присъствие в програмите.

Националният ефир е субективен и подвластен на модата. Концертиращите артисти - на вярната си публика. А музиката - на оценката на времето!

- Сега работите ли върху нещо, свързано с музиката?

- Разбира се. Предстоящо е издаването на моя нова книга, която претворявам и в либрето за мюзикъл. Един приказен сюжет, доколкото животът е приказка. Ще си позволя да цитирам големия Румен Леонидов с финални думи от неговата препоръка за изданието: “Романът завършва с красива утопия, с надеждата, че човечеството ще се откаже от днешния световен ред и ще се върне към изгубените ценности, без които цивилизацията ни е обречена. Това прави от тази приказка повод и за размисъл в какви световни процеси участваме волю или неволю, дали ще останем само наблюдатели, пасивни зрители или активно мислещи граждани на света”.

- Преди Рождество Христово се изкушавам да ви попитам, в кое чудо продължавате да вярвате?

- В чудото, наречено Човек! С неговата неповторимост и вътрешна красота.