Етнолог: Символите на Бъдни вечер са дълбоко заложени в бита и културата на добруджанеца

Според добруджанските традиции коледните и новогодишни празници започват още на Игнажден и продължават до Водици. Това каза пред журналисти силистренският етнолог д-р Йордан Касабов, цитиран от БТА.  

По думите му часовете до обяд на 24 декември в миналото били познати като Малка Коледа. Тогава коледували децата, а за благопожеланията им възрастните ги дарявали със сушенки и други лакомства.  

След обяд започвала подготовката за Бъдни вечер, която била посрещана със специална трапеза с нечетен брой прикадени ястия. Задължително на масата е имало пита, която се разчупва от най-възрастния член на семейството. 

Днес е Бъдни вечер - един от най-светлите християнски празници

„Едно от парчетата се оставяло за Богородица, а друго за животните, защото и те са били част от семейството. Останалата част се изяждала до троха. Смятало се, че ако остане от питата, годината ще бъде лоша. По традиция всеки член на семейството трябвало да счупи орех. Ако той бил пълен и бял го очаквала добра година“, разказа Касабов. 

Бъдникът в огнището се поставял така, че да гори дълго и да прави искри. Добруджанци вярвали, че това вещае урожайна година. 

Д-р Сашка Бизеранова, етнограф: Хлябът за българина е светиня

Вечерта на Бъдни вечер нашите предци са си лягали рано, оставяйки софрата неразтребена. Отивали са до леглата си обаче не прави, а бавно и понаведени или пълзешком, за да се превиват житата. 

Рано на следващата сутрин коледарите тръгвали от къща на къща. Задължително минавали през всеки дом. Според Касабов в  Добруджа ритуалът е особено любопитен. 

„Добруджанските коледари са неповторими, облечени са с народни носии, накичени с венци. Напяванията им са също са уникални. На друго място не можем да чуем, че „дядо Бог идва яхнал елен, а богинята майка – кошута, а на лица им греят звезди, небе и слънце“, споделя етнологът. 

Коледуването е било възможност за момите и ергените да покажат чувствата си . 

„Ако в семейството има млада мома за задомяване, тя може да оповести на своя избраник, коледар, че го харесва като му дари венец. А на другия ден момъкът откупува точно нейния кравай, за да покаже, че и той има чувства към нея“, разказа етнологът.  

Друг коледен ритуал, характерен за Крайдунавска Добруджа, е обичаят Бразая. Това е маскиран мъж, който напомня причудливо, фантастично животно, богато накичено с вълнени китки, многоцветни панделки и звънчета по рогата. Подобно на коледарите Бразая също обикаля домовете, придружен от група мъже и гъдулар, нарича за здраве и гони злите духове. 

Започват Коледните пости

Етнологът Йордан Касабов е категоричен, че символите са дълбоко заложени в бита и културата на добруджанеца. Понякога те са явни понякога – кодирани, но винаги са с „апотропейна цел“. Обичаите на Бъдни вечер потвърждават думите му. Всяка гозба или традиция е свързана с ритуал за здраве, за дълголетие или плодородие. 

Последвайте канала на