Проф. Румяна Коларова за novini.bg : Хартиената бюлетина е тема, по която м.г. бяха направени политически пазарлъци

- Проф. Коларова, какъв е вашият коментар за скандалите, които се завихриха от политиците по повод на връщането на хартиената бюлетина, гласувано от депутатите в правната комисия чрез промени в Изборния кодекс?

- Този проблем в каква степен интересува гласоподавателите, според вас, предвид факта, че повечето българи не гласуват последните години?

- Проучванията показват, че повечето български граждани искат да има правителство. Смятате ли, че това е възможно в рамките на този парламент?

Румяна Коларова е български учен социолог, универитетски преподавател в Софийския университет, професор. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на образованието, младежта и науката в състава на служебното 93-то правителство на България с премиер Георги Близнашки.Тя е председател на Българската политологическа асоциация.

- Темата за хартиената бюлетина над една година е ключова при интерпретациите на изборните резултати и при определяне на стратегиите на основните политически партии. Може да се каже, че това е не само тема, по която има остро противопоставяне, но тя е и използвана в доста сложни политически договаряния. По тази тема м.г. бяха направени отстъпки, така че да се постигне мнозинство за промяна в Изборния кодекс. С други думи, това е тема, по която м.г. бяха направени политически пазарлъци. ДПС подкрепи тази промяна срещу подкрепа за увеличаване на броя на секциите в чужбина. БСП - срещу включването й в групата на партиите на протеста и промяната. Същото може да се твърди и за въвеждането на машинното гласуване. За мен лично е интересно какъв ще бъде финалният резултат от гласуването по законопроекта, който беше внесен в това НС.

- Според мен въвеждането на задължително машинно гласуване дискриминира. В някаква степен това е както възрастова дискриминация, така и социална. Защото за младите хора у нас боравенето с карта и „тъч скрийн“ не е проблем. Но има възрастни граждани, за които машината представлява психологическо препятствие. В сравнителната политология има описани такива случаи. Не става въпрос затова кой може да се обучи да борави с машина, а дали има желание да го прави. Затова казвам, че такава дискриминация обезкуражава групи от избиратели. Тогава, когато бяха въведени машините, основните аргументи бяха, че по този начин се преодолява контролирания вот и се избягва манипулирането на резултатите. Мисля, че първият довод е абсолютно фалшив. Ако отчитането на гласовете става по изборни секции, механизмите на контролирания вот работят перфектно без значение дали се гласува с машина или с хартия, защото eдинствената ефективна мярка срещу контролирания вот са преброителните центрове, когато урните от достатъчно голям брой секции се преброяват на едно място. Така се прави във всички цивилизовани, демократични държави. Според мен, да се твърди, че машините ще преборят контролирания вот, е банална манипулация.

Вторият аргумент, че машините ще преодолеят манипулирането на резултатите, също е лишен от логика. Никой не отрича, че в България съществуват добре отработени механизми за манипулиране на резултатите. Големият въпрос е дали машините дават гаранция срещу манипулации.

В Холандия и Франция отказът от гласуване с машини се аргументира именно със страх от манипулация на вота. Привържениците на машините просто ни казват, че все още в България не сме установили манипулация с машини,а не че тя е невъзможна. При машините грешките също са по-възможни. Има един американски филм „Мъж на годината”, в който основната фабула се завързва около грешката, която машинната обработка на изборите за президент произвежда. В резултат на грешка в програмата във филма кандидатите за президент бяха подредени не по броя на гласувалите за тях, а по първата буква на името им. А нали знаете, че филмите илюстрират факти от реалността! По този въпрос: машинно гласуване или хартиена бюлетина, са възможни всякакви балансирани решения, защото и двата варианта за гласуване, не дават гаранция за решение на двата тежки проблема, които имаме в изборния процес – контролираният вот и манипулирането на резултатите.

- Правителство в този парламент би било възможно само, ако основните партии променят радикално своите стратегии. Но това е малко вероятно. Стратегията на ПП и ДБ, е ние да спечелим, а противникът да загуби. Това в сравнителната политология се нарича „Игра с нулев сбор”. Човек може да има планове как той самият да спечели, но без опонентът му да загуби. За съжаление двете партии обаче разиграват първата стратегия. Дори мисля, че за тях не е толкова важно дали те ще спечелят, но противниците им обезателно трябва да загубят.

Примерно е така в Швейцария, в Германия, в Европейския съюз и най-общо - навсякъде, където има коалиционни управления. При тях е пределно ясно, че всеки от коалиционните партньори както печели, така и губи. Лошото в сегашното Народно събрание е, че разпределението на мандатите е такова, че стратегията „Ние да спечелим, а противникът да загуби” води до резултат, в който всички са губещи, в т.ч. и обществото, и гражданите и бизнеса. Единственият изход от такава ситуация, е да се управлява с консенсусно правителство, в широка коалиция или в най-лошият случай чрез кабинет на малцинството, подкрепен от повече от една партия.