Любовта на българина към черногледството и извиненията и омразата му към знанията и грамотността

  • 12 август 2022 16:33

  • 3404
  • 0
Любовта на българина към черногледството и извиненията и омразата му към знанията и грамотността
© Getty Images

До един момент се смеех, но после се сетих, че това е родината ми и рязко спря да ми е смешно…

Новината е от днес: Експерт призовава да се прекрати прекомерната зависимост НА НИГЕРИЯ от вноса на селскостопанска продукция

В нея се казва: „Експертът по селско стопанство д-р Фадлула Иса призова за стимулиране на селскостопанския сектор НА НИГЕРИЯ и за прекратяване на прекомерната зависимост на страната от вноса на селскостопанска продукция, предаде за БТА нигерийската агенция НАН“.

Някога, много отдавна, в един друг живот – хората четяха новините, а не само заглавията. Но аз се отказах да си мечтая това време да се върне. Но поне…

Поне заглавията да се четяха като хората, а?

Всеки вижда, каквото иска да види, така ли? Ако това е вярно, значи съм бил прав в предишните два материала, в които писах, че българите са влюбени в това да смятат себе си и страната си за пример за бедност и ужас, че смятат, че всичко е зле, отвратително и развалено. 

Какво имам предвид ли? Ето това. Това са коментарите под новината:

Виждаме два отвратителни феномена: 

1. Хората не могат да четат с разбиране, липсва елементарно ниво на умение за четене на кратък текст. Елементарно. Кратък текст. 

И 

2. Ако е вярно, че „феноменът“ се обяснява с това, че хората виждат, каквото искат да видят, то те ИСКАТ да видят лоша новина за страната си, която им казва, че „тука е така!“, „съсипàха я тая държава!“ и т.н. клишета за това колко са ни съсипали. 

Малка скоба тук:

Забележете наратива: съсипали, те, някои, други. Никога досега не съм се сблъскал с признанието „аз пре*бах това и това, аз развалих, аз счупих чешмата в парка, аз откраднах служебната нафта, аз си хвърлих цигарата на улицата, аз…“ 

Не. 

Винаги е ТЕ. Съсипаха, развалиха, разтуриха. 

В най-добрия случаи е размитата отговорност: „съсипахме си държавата“, като липсата на АЗ е повече от очевидна и тук, а първото лице множествено число е от кумова срама. Навикът общата отговорност да е извинение е от поне 80 години назад. Или, с други думи: общата отговорност е липса на моя отговорност. 

Затварям скобата. 

А сега ще се наложи да се повторя: „Написах, че българите не са беден народ, а са лъган народ и България не е бедна държава, а е крадена държава и, разбира се, веднага ме подсетиха, че съм платен соросоид, който мъти мозъка на нашенеца и го кара да се чувства оптимист, когато националната доктрина е черногледството. 

Соросоид, много ясно, че кой друг би си позволил да казва добри неща за България? Сега „патриотично“ е да рисуваш всичко с черни краски и да плашиш  българите, че ще умрат от глад и студ, докато им обясняваш, че „е, нема такъв народ!“, „тука е така!“, „съсипàха я тая държава!“, „ей, за нищо не ставаме, ама да дойде некой да ни оправи!“ 

Това обикновено се използва от кандидатите да бъдат „някой, дето ще оправя“. Колкото по-беден се чувства народът, толкова по-склонен е да гласува и подкрепя тъпанари, които го лъжат, че ще го „оправят“ и се опитват да минат за патриоти…“

Ето тук можете да дочетете как продължава този коментар:

Българите явно не обичат добри новини, оптимизъм и логика

Никак не ми харесва вътрешната нагласа на българина да реагира с апатия и вдигане на рамене, че „тука е така…“, както и много ме дразни вроденото черногледство, което води до убеждението, че нищо няма смисъл, че няма смисъл да се гласува (мутрите са ви особено благодарни за това!), че няма смисъл да се полага допълнително усилие (за да не се минеш, бате! само баламите полагат усилие, тарикатите сме иначе!), че няма мисъл да мечтаеш за нещо повече от посредствеността, ден да мине друг да дойде…

Работи и като чудесно извинение за мързела, апатията, нищоправенето, корупцията, нагаждачеството. Все се вдигат едни рамене: „кво да се прави, тука е така!“ и с това сякаш се изчерпват и всички обяснения, и всички оправдания, и всички очаквания. 

 А по другата точка: четене с разбиране…

Човекът има едно гигантско предимство пред останалите видове: това, че знанията му се предават в пълен вид от поколение на поколение. При животните това е заложено в еволюцията им, тоест: информацията, натрупана през хилядолетията, е заложена в ДНК-то им, те разчитат на инстинктите (създадени от базата им с данни на еволюцията). 

Човекът обаче хем има информацията в ДНК-то си, но хем има и натрупаните знания и опит, описани, подредени и предадени. Няма животно, което да може да се допита до опита на друго животно, живяло преди 500 години, но ние можем да се допитаме до опита на Леонардо да Винчи. 

Можем да се допитаме до опита на хората, измислили как се подгрява водата, как се прави запалката, как се прави двигателят с вътрешно горене и т.н. Не ни се налага да откриваме нищо отново и отново. Можем да доразвиваме. 

Чрез съзнанието и словото сме създали възможността да предаваме знанието си за следващите поколения и да черпим опит от знанието на предишните. В книги до скоро, а днес вече и на други носители – дигитални. До които всички имаме достъп. Лекциите дори на най-престижните университети могат да бъдат четени безплатно в интернет, разбира се, ако човек се интересува и ако успее да намери малко време между новината коя чалгарка си е уголемила бюста, кой футболист си е поиграл с него и с коя мутра го е сменила. 

Трупаните знания – това е най-голямата ни сила на тази земя. Факт е, че от нея обаче се възползват малцина, другите чакат да ги управляват и водят, да измислят вместо тях – да им създадат нов телефон, компютър, ново оръжие, те наготово да го ползват. И няма лошо в това, но искам да обрисувам положението ни с един цитат от „Аз, роботът“, в който детектив Дел Спунър обяснява какво велико нещо е човекът и защо е по-велик от робота:

- Може ли робот да напише симфония? Може ли робот да превърне едно платно в красив шедьовър?

Роботът го поглежда и казва:

- А ти можеш ли?

Хората обичат да се фукат, че „могат да отидат на Луната“, докато дебелеят на дивана пред телевизора и че са „измислили мобилния телефон, оръжията, архитектурата“, докато пишат неграмотни коментари във Facebook.

Но хората масово забравят, че това са откритията на малцина измежду нас, другите карат коли, ходят в офиси, облъчват се по 8 часа с луминисцентно осветление, купуват си ядене, размножават се и умират без да оставят никаква следа. Както правят и животните. А уменията на човешката раса са написани и записани от онези малцина, които са ни дърпали напред. 

Само дето все по-малко интерес има към тях. И регресът е потресаващ. 

Според изследване, публикувано тази седмица, стана ясно, че 20% от българите не са прочели НИТО ЕДНА книга през изминалата година. Не става ясно колко са прочели година преди това или две години преди това…

Някой има ли въпроси относно състоянието на нещата или можете да си сглобите картинката и сами?

Дали е световният заговор, рептилите, Бил ГейтсБил ГейтсУѝлям Хѐнри Гейтс III (на английски: William Henry Gates III, по-известен като Бил Гейтс) и петджито или е нещо друго?
 

 

Александър Томов
3404 0

Свързани новини

Водещи новини