По пари газим, жадни стоим...

Стотици села в България страдат от липсата на добро водоснабдяване години наред и проблемът им продължава, въпреки уверенията, че по принцип нашата държава има достатъчно източници на вода. Имаме на разположение и много европрограми и осигурени субсидии по тях. Загадка за здравия разум, е защо никой не се наема да реши този важен проблем за хората, щом има ресурси затова? Осигуряването на достъпна питейна вода за хората, е въпрос от националната сигурност на една държава.

В България близо 300 населени места са на воден режим, а около 400 имат различни проблеми във водоснабдяването, като на места отчаяни българи вече отказват да си плащат сметките към операторите, тъй като не получават услугата, за която им начисляват сметки.

Отделен проблем е качеството на водата, която тече от крановете в домовете на живеещите в големите градове, които имат вода, но нерядко трябва да чакат да мине зелената, кафявата, жълтата...

После всякакви оператори и регулатори ги натрисат да плащат поскъпващата всяка година калпава услуга, но да несе отклонявам в други съществени проблеми, сега думата ми е за безводието.

Защо този дългогодишен дерт не се решава от бързосменящите се правителства и управления в страната и кой носи отговорност затова? Помолих за коментар по темата един от най-добрите специалисти в областта инж. Иван Иванов, председател на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация по водите (БАВ) от 2012 г. Той е завършил Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление (IFAG) в столицата и от Американския университет в България (AUBG). Специализирал е във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция. Зает е в областта на водния сектор и ВиК отрасъла от 1999 г..11 години беше главен секретар и прокурист в „Софийска вода” АД.

„Основният проблем е, че водохващанията в малките населени места пресъхват, което се дължи на климата. За да се реши това, трябва да се намерят по устойчиви водни ресурси, както и наличните да се използват по практично. Самите потребители трябва да са по-икономични в ползването, но и „В и К” операторите да реконструират тези водоснабдителни системи, които доставят водата, тъй като на много места те са в много лошо състояние, носят много загуби и това допринася за безводието.
За съжаление, поради оскъдните финансови ресурси на операторите за инвестиции, които се насочват към по-големите градове, малките остават в забрава Нужно е да се направи по-задълбочен анализ на местата с постоянно безводие, да се търсят по-стратегически мерки.

Потребителите както в големите градове, така и в малките населени места, плащат такси за ползване на вода и не е справедливо да не си получават услугата.

На първо място отговорността е върху "В и К" операторите, които трябва да търсят решения. На второ място е "В и К" холдинга, под чиято „шапка” са всички дружества по места и на трето регионалното министерство /МРРБ/, които могат целево да подпомагат структурите по региони.
Поради различни административни и политически пречки през годините не се стигна да трайно решаване на тези проблеми.
Има стотици села вече, в които хората не искат да си плащат сметките за вода, защото практически не я ползват или получават вода в ограничени количества.
Трябва да поясня, че през последните години фокусът беше върху пречиствателните станции и канализацията за отпадни води, защото евро директивите ни задължават да имаме изградени такива във всички населени места. Не по-малко ангажиращи обаче са и директивите за водоснабдяването, които изискват хората да имат достъп до питейна вода. В официалните доклади винаги отчитаме, че у нас населението на 99% има достъп до питейна вода. Но ето че това не е съвсем вярно.
Имаме достатъчно източници на вода, но те не са равномерно разпределени.

Не можем да сме спокойни, защото природата постоянно се променя и това не е валидно само у нас, но в цяла Европа, а и по света. Трябва да пестим водните ресурси.
Управителите на дружествата по принцип се назначат от "В и К" холдинга. Те обаче работят по 5-годишни бизнес планове, които се одобряват от КЕВР, но за съжаление работата между структурите боксува. От началото на тази година трябваше да имаме нови бизнес-планове от всички "В и К" оператори, само че в средата на годината имаме само 5 или 6 приети. Това забавяне служи като оправдание на всички служби по места, когато не си вършат работата.
Важно е да се спазва Законът за публичните предприятия, приет преди две години. В него ясно е разписано по какъв път се назначават и освобождават началниците на държавните дружества.
Практиката показва, че при всяка смяна на властта, се правят промени и в държавните дружества.
Има достатъчно средства за инвестиции по европрограмите. Но не се използват нито активно, нито рационално, за съжаление. Оправданията са административни - пречки, които ние сами си създаваме и видим напредък в решението на безводието няма.

Важно е на всеки потребител да се гледа като на равноправен гражданин.

Изтича срокът на стратегията за отрасъла „Водоснабдяване и канализация”, но не ми е известно да има нова. Също така е важно по-скоро да се приеме Закона за водоснабдяване и канализация, който е абсолютно необходим за отрасъла и е предпоставка да се отпушат проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, които са насочени за подобряване на качеството на обслужването от страна на "В и К" операторите.”

Както става ясно от думите на експерта, вода на територията ни има. Пари, също. Обаче стотици хиляди българи търпят суша, бизводие, жажда...

Защо е така, всеки гражданин с поне две мозъчни клетки – отляво и отдясно, и връзка между тях, може да си обясни.

Последвайте канала на