Кризата с Гренландия, която удря Украйна: как сблъсъкът на Тръмп с Европа може да се отрази на украинските въоръжени сили

Намеренията на президента на Съединените щати да постави Гренландия под американски контрол предизвикаха шокови вълни в НАТО.

_____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Макар Тръмп все още да не е предприел формални действия и засега да е заявил единствено подобни намерения, и това се оказа достатъчно, за да предизвика безпрецедентен разрив, който заплашва да подкопае десетилетия дипломатическо сътрудничество между Европа и Съединените щати.

В началото на седмицата Лео Литра написа един подробен анализ за European Pravda, в който застъпи идеята, че, ако Тръмп все пак пристъпи към подобна стъпка (независимо как ще се развие или приключи тя) това неизбежно ще дестабилизира геополитическата ситуация.

Лео Литра е старши научен сътрудник в New Europe Center и гост-изследовател в ECFR (Европейски съвет за външни отношения).

Според него последиците няма да се ограничат до Арктика, която в момента е „под прожекторите“.

Тезата, която е силно застъпена в разсъжденията му е, че САЩ, изглежда, не зачитат собствените си договори с НАТО и са готови да извиват ръцете на партньори, да заплашват и да анексират техни територии, как тогава някой може да им вярва, че ще са какъвто и да било гарант за мир?

Развитието около Гренландия представлява пряка заплаха за отбраната на Украйна във войната ѝ срещу Русия и налага фундаментално преосмисляне на цялата архитектура на европейската сигурност, както и на отношенията ѝ с основния ѝ съюзник – Съединените щати, роля, която Вашингтон дълго време изпълняваше.

Въздействието на тези събития върху Украйна е пряко и има няколко измерения.

Действията на САЩ по отношение на Гренландия на практика легитимират агресивни териториални претенции на по-силни държави спрямо техните съседи (и не само). Това е именно логиката, върху която се гради руската агресия. Досега подобни политики срещаха недвусмислено осъждане.

Освен това ангажираността на Европа в този конфликт (дори и без той да е ескалирал до употреба на сила) отклонява критично важна помощ от Украйна.

Тези събития изискват фундаментална ревизия на парадигмите на сигурността, принуждавайки Европа и Украйна да обмислят създаването на по-самостоятелна отбранителна архитектура. И макар дипломатическо решение на въпроса с Гренландия да остава най-желаният сценарий, дори и при такъв изход настоящите развития ще имат дългосрочни последици и ще изискват стратегически завой към европейско лидерство в континенталната сигурност.

В крайна сметка традиционната роля на Съединените щати като гарант за сигурността – роля, с която европейците дълго време бяха свикнали – вече не може да се счита за надеждна.

Безпрецедентният ход на Съединените щати да придобият Гренландия, било чрез покупка или чрез принудителна анексия, въведе дълбоко дестабилизиращ фактор в и без това крехкия глобален ред. Макар конкретните механизми на подобно придобиване да остават неясни, геополитическите сътресения са незабавни.

Това решение не е просто двустранен спор между Вашингтон и Копенхаген, но и представлява потенциален срив на трансатлантическото единство, което определяше глобалната сигурност в продължение на десетилетия.

Решението на САЩ да оспорят териториалната цялост на съюзник от НАТО пряко засяга способността на Украйна да се защитава срещу Русия, като фундаментално променя изчисленията на войната. Независимо от изхода на гренландската авантюра, последствията за Украйна (и в голяма степен за Европа) ще бъдат негативни, разяждащи и вероятно трайни.

Исторически обединението на Съединените щати и Европа е представлявало най-мощния геополитически блок в света.

Заедно НАТО, ЕС и техните съюзници контролират близо 60% от световния БВП и притежават ненадминати военни способности.

Практически не е съществувал въпрос, по който съвместната политическа воля на САЩ и ЕС да бъде надделяна от която и да е конкурентна сила.

Доскоро руската агресия беше сдържана основно благодарение на огромната саможертва на украинския народ, подкрепена от непоклатима западна солидарност. Липсата на единен западен глас обаче вече доведе до сериозни сривове в ефективността на политиките срещу Русия.

Първата година от новата администрация на Тръмп се оказа изключително турбулентна в отношенията с Европа, белязана от транзакционна дипломация, която често третира съюзниците като съперници.

Това отслабено координиране даде на Русия златна възможност да си върне дипломатическата инициатива, позволявайки на Москва ефективно да прилага стратегия „разделяй и владей“, използвайки разширяващата се пропаст между Вашингтон и Брюксел.

Ключов момент е, че американският стремеж към Гренландия неволно валидира кремълския наратив за нахлуването в Украйна. Издигайки аргумента, че една велика сила може да анексира територия поради „собствени съображения за сигурност“, Вашингтон възпроизвежда същата логика, която Владимир Путин използва, за да оправдае нападението срещу Украйна.

Този завой създава опасна морална еквивалентност. Такава, която представя Русия не като държава-нарушител на международното право, а като рационален актьор, който действа така, както може да действа всяка страна с военна мощ. Това на практика обезсилва моралното превъзходство на Запада. Освен това дава на Русия мощен психологически тласък да продължи инвазията, затвърждавайки убеждението, че силата оправдава правото.

Този процес създава благоприятна среда и за други ревизионистични сили; ако САЩ пренебрегват суверенитета на съюзник поради съображения за сигурност, става все по-трудно да се противопоставим на потенциалните амбиции на Китай към Тайван, основани на сходни „жизненоважни съображения за сигурност“. В тази нова среда международното право и моралните аргументи изглеждат напълно обезценени.

Настоящата ситуация не просто подкопава основите на алианса, но и създава реален, осезаем проблем за поддържането на фокуса на Запада върху подпомагането на Украйна да се защитава.

Вече видяхме как войната в Газа и ескалацията между Израел и Иран отклониха вниманието на света от Източна Европа. Въпросът с Гренландия обаче заплашва да измести фокуса от Украйна по-драматично от всеки предишен конфликт.

Тъй като този спор удря в самото сърце на вътрешната кохезия на НАТО, политическият му ефект ще бъде много по-силен и по-разсейващ от външните кризи.

Европа беше основният поддръжник на Украйна през последните няколко години, като значително засили усилията си през последните дванадесет месеца. Кризата с Гренландия обаче вероятно ще принуди европейските столици да отделят по-малко внимание на Украйна и повече на собствената си непосредствена териториална сигурност.

Макар защитата на Украйна да е неразделна част от сигурността на Европа, заплахата съюзник да анексира суверенна европейска територия представлява съвсем различен тип дилема.

Докато администрацията на Тръмп обявява мита срещу европейски държави, които подкрепят Дания в защитата на принципите на териториалната цялост, става практически невъзможно да си представим ефективна координация по Украйна между американските и европейските лидери. В този контекст Украйна ще трябва да се бори, за да задържи вниманието на Европа поне на сегашното ниво.

Тези напрежения (взаимни мита, дипломатически обиди и липса на стратегическа координация) неизбежно ще се отразят върху практическите аспекти на воденето на войната.

Само миналата седмица президентът Зеленски призова страните партньори на Украйна да направят нови вноски към инициативата на НАТО PURL. Този критично важен механизъм позволява доставката на американски оръжия за Украйна чрез схема за заплащане, финансирана от партньорски държави, основно в Европа.

PURL беше успешна хибридна схема, която позволи на Украйна достъп до специфични способности, които само САЩ притежават; от прехващачи за системите Patriot до боеприпаси за HIMARS.

Трудно е да си представим, че която и да е държава от ЕС ще направи нови финансови вноски в PURL – на практика субсидирайки американската отбранителна индустрия – в същия момент, в който президентът Тръмп настоява за анексията на Гренландия и налага наказателни мита върху тях.

Отдалечаването на Украйна от американската верига за доставки не започна днес, то се наблюдаваше още по време на администрацията на Байдън, когато партийни блокажи забавяха пакетите за подкрепа. Но при настоящата администрация скоростта и мащабът на оттеглянето бяха силно подценени. В тези условия става напълно възможно европейските държави да откажат да купуват произведени в САЩ оръжия за подкрепа на Украйна, като вместо това инвестират в собствените си индустриални бази.

Последиците за Украйна ще бъдат дълбоко негативни, отслабвайки способността ѝ да неутрализира руските атаки в краткосрочен и средносрочен план.

Преосмисляне на бъдещето: европейска архитектура на сигурността без САЩ?

Настоящият спор между САЩ и ЕС има далечни последици за всяко бъдещо мирно споразумение между Украйна и Русия. Съединените щати отдавна (и с основание) се смятат за ключовия актьор, способен да предостави надеждни гаранции за сигурността на Украйна.

Европейските лидери полагаха многократни и болезнени усилия да обвържат администрацията на Тръмп с този процес, често преглъщайки горчиви хапчета. Приемането на несправедливи търговски сделки беше само един от примерите, в които ЕС направи крачка назад, за да запази трансатлантическото единство.

Украйна направи същото: споразумението за критичните минерали и различните отстъпки в преговорния процес – без да получи нито една реципрочна отстъпка от руската страна – бяха замислени именно за да задържат ангажираността на САЩ.

Цената за американско участие обаче става непостижима както за Европа, така и за Украйна.

Украинското ръководство вероятно никога не е предполагало сценарий, при който ще бъде принудено да избира между Съединените щати и Европа, или че направените отстъпки ще доведат единствено до нови искания за още отстъпки, за да се задържат САЩ „на наша страна“.

Този транзакционен модел вече не служи на целта да бъде спряна Русия или да бъде укрепена европейската сигурност. Украйна безспорно е европейска държава и ще застане на страната на Европа, не само защото ЕС представлява най-надеждните ѝ бъдещи партньори, но и защото Киев няма морални аргументи да постъпи иначе.

След като администрацията на САЩ демонстрира намерение да придобие територията на друг член на НАТО, има много малко основания да се вярва, че тя би била сериозна в изпълнението на член 5 или на каквито и да било други обещания за сигурност към Украйна, дори ако някой като Дмитриев предложи на САЩ „страхотна сделка“, която би им позволила да печелят милиарди от редкоземни елементи или подобни ресурси.

Теоретично все още съществува шанс за деескалация.

Този мрачен сценарий трябва да бъде взет предвид, дори ако САЩ и ЕС в крайна сметка намерят цивилизовано решение на въпроса с Гренландия.

В идеалния случай напрежението би могло да бъде смекчено, ако САЩ поемат ръководството на мисия на НАТО в Гренландия, вместо да се стремят към собственост върху територията.

Това би дало на Вашингтон контрол върху ситуацията със сигурността там и би създало силно усещане, че американските опасения за сигурността се адресират в рамките на съюзническа структура.

Украйна дори би могла да бъде сериозен участник в подобна мисия, особено в областта на дроновите операции, където украинската армия демонстрира изключителни умения.

Но докато подобен компромис не бъде постигнат, Европа и Украйна трябва да се подготвят да останат сами, осъзнавайки, че епохата, в която Съединените щати бяха гарант за сигурността, може би е приключила.