Морето настъпва с всяка буря. Когато туристите отстъпят плажа на зимните ветрове, водата започва да променя брега. Ивицата в Крайморие е пример за това.
От 3 години предупредителни табели и ограждения спират достъпа до една от най-живописните алеи за разходка с велосипед в Бургас.
Много ли са тези ивици, които изчезват?
Черно море поглъща все повече сушата. Плажни ивици са се свили с десетки метри, а морската ерозия руши скалните брегове. Заради климатичните промени Черно море покачва нивото си, а морските бури става все по-опустошителни. Има ли как да опазим брега - репортаж от поредицата ни "Климатът – горещата истина".
"България годишно губи между 25 и 48 декара брегова площ, десетки хиляди кубици пясък, които морето изяжда. Огромните зимни щормове причиняват - изронване на пясъка, оголване на пясъчния бряг до глина и до камък", каза пред БНТ Николай Димитров, зам.-председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове.
"Черноморското ниво бавно нараства. Мисля, че за последните години средната скорост е с 2 - 3 мм на година нарастване. Има изменения на енергичността на вълненията. Те имат по-голяма сила, стигат по-навътре по самите плажове", обясни доц. Богдан Проданов, секция "Динамика на бреговата зона" към Институт по океанология към БАН.
"На практика, доста са, но за сметка на това пък, в резултат на тази морска ерозия, се образува материал и на други места се образува наслагване, образуване на нови плажове. За пример, град Варна, който до преди 130 години не е имал плаж никога", казва доц. Преслав Пеев, зам.-директор на Института по океанология към БАН.
За да спрат настъплението на морето, стопаните на плажове изграждат т. нар. пясъчни диги през зимата, които всяка година пораждат спорове. "Делото, което на последна инстанция спечелихме, там бяха разпитани множество експерти, множество вещи лица, и най-интересното, което те заключават е, че тази дейност не нарушава целостта на бреговете, а дори, напротив, спомага за опазването на морските плажове", заяви Николай Димитров.
)