1. Почитай Негово Величество Народа – българския народ. И не го предавай.
12. Не премълчавай злото, „което като олово тежи върху поривите, постъпките, намеренията, мислите, думите“. Защото който премълчи, той ще се опозори.
16. Публицистиката е гражданска позиция – преди всичко и въпреки всичко. „Свободно избрана позиция на свободния човек.“ Защото „за свободните хора може и бива да пише само свободният човек.“
17. Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика.
2. Пази негово Величество Езика – българския език. И не го мърси.
3. Отвоювай всеки ден Свободата на Словото от властта и парите, от лъжата и беззаконието, от обществената леност, лековерие и бездуховност, от умствения мързел, лицемерието и невежеството.
4. Не се кланяй на този, който дръзне да посегне на Свободното Слово, не му служи, не го оправдавай и не го извинявай – който и да е бил той, бил кой бил, каквато и власт да има, колкото и голяма и всесилна да е тази власт.
5. Никога не плащай със Свободата на Словото, не я унижавай и не я превръщай в разменна монета за някакво съмнително спокойствие или кратковременна слава. Защото -
7. Свободата на Словото не се купува, нито продава, не се бои, нито изкушава. Защото Свободата на Словото прелъстена не бива, както и Словото на Свободата поругавано не бива.
8. Може да имаш всичко – пари, почести и слава, но ако си предал (без значение как, защо и на кого) и ако си продал (без значение срещу какво, за колко и на кого) твоето Свободно Слово – нищо нямаш. Освен самоизмама и самоунижение.
Емблематичният журналист Йосиф Хербст пише за вестниците: в. „Вестник“ (1900 – 1901), в. „А. Б. В.“ (1924 – 1925), в. „Ек“ (1924 – 1925), в. „Днес“ (1925), сп. „Вик за свободни хора“ (1923 – 1924).
Не бъди като онези „самозвани апостоли и писатели, които плюха на това, което вчера проповядваха, и проповядват това, което вчера оплюха“.
11. Не пиши днес обратното на това, което си писал вчера, защото утре ще пишеш обратното на това, което пишеш днес, и ще бъдеш за посмешище.
който плаща със Свободата си, е роб, роб безусловен.
Преди повече от 100 години той пише „Божиите” заповеди за журналиста, които са актуални до днес, особено в светлината на ширещи се пропаганди и манипулации:
10. Не подменяй истината с интрига, позицията – с поза, каузата – с клевета, идеите – с интереси, фактите – с доноси, съмненията – с лозунги, вдъхновението – с лакейство, просвещението – с безпросветност, знанието – с невежество, културата – с безкултурие, паметта – с безпаметност, величието – с позор, светостта – с гавра, честта – с безчестие, достойнството – с мерзост, смелостта – с подлост, морала – с низост, словото – с мръснословие, съвестта – със сводничество, свободата – с подчинение.
13. Не вярвай на тия, дето ти разправят, че на света има обективна статия. „Обективна статия няма, пък и не трябва да има. Само субективната статия е честна, а след това може да бъде добра или лоша.“ Защото „безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар, е журналистически евнух“. А всяка власт обича такива журналистически евнуси, за да обслужват нейната харемна политика.
15. Читателят не е купувач, вестникът не е стока. Читателят е гражданин, читатели не се купуват, читатели се печелят. А вестник без гражданско сърце, вестник, който слуша само гласа на властта, който преправя гласа си според гласа на властта и на всичко отгоре твърди, че това е гласът на народа – този вестник е мъртъв.
6. Не се изкушавай и не се превръщай в куртизанка на властта, в метреса на богатството, в гувернантка на беззаконието; не се ласкай, ако те допуснат в будоара на парите или в слугинската стая на управляващата лъжа. Защото раболепието е срам, а сервилността – порок. И това е най-голямото ти нещастие. И за теб оправдание няма.
9. Свободното Слово не се превъзнася, не се гордее, не се самолюбува, зло не мисли, не топи перото в кал и помия, не флиртува с народа и не го лъже, не го презира и не го злоупотребява, не зловредства срещу народ и държава, на неправда не се радва, а на истина.
След дни т.г. се навършват 97 години от безследното изчезване на знаковия за България журналист и общественик Йосиф Хербст. Изчезналият по време на кървавите априлски събития през 1925 г. вестникар се превърна за всеки професионалист в журналистическата гилдия в икона и мъченик на свободното слово.
А който плаща за Свободата си, който в живота си не е написал нито една страхлива или малодушна дума, нито една дума под чужда заповед, нито една дума, която да му струва свободата; който стои зад всяка своя дума с целия си живот, той притежава най-големия талант – талантът да бъде свободен.
Йосиф Хербст участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“. Бил е директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 г. Той се жени за дъщерята на Петко Каравелов Виола. През 1923 година издава своята публицистична книга „Вчера, днес и утре“, която се превръща в наръчник за хиляди журналисти през годините.
14. „Вестникът не е венцеплетаческо заведение“, не е машина за печатане на пари, не е политическа слугиня, политическа метреса или политическа проститутка, а обреченост за истината. Тъй както журналистиката не е приятно и престижно прекарване на времето в коридорите на властта, а мисия.
)