СО спря продажбата на къщата на Гешов

От „Московска“ 33 подчертават, че действията на общината не са насочени към участие в търга, а към защита на публичен актив с висока културно-историческа стойност, за който институцията е длъжна да положи всички законови усилия за съхраняване.

Как се стигна дотук

Проверката на Столичната община проследява поредица от сделки назад във времето. В края на 90-те години Столичният общински съвет взема решение имотът да бъде апортиран в капитала на общинското дружество Софийски имоти ЕАД.

Защо Столичната община оспори собствеността

Според правния анализ на общината ключовият проблем е още в първата сделка - апортирането на имота в капитала на търговско дружество.

Допълнително, сградата е обявена за недвижима културна ценност. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост такива имоти са публична общинска собственост.

Каква ще бъде съдбата на къщата на Гешов

С разпореденото спиране на публичната продан на този етап е предотвратен рискът сградата да премине в частни ръце в рамките на принудително изпълнение.

От изхода на това дело ще зависи и следващият етап от съдбата на къщата на Гешов.

От Столичната община заявяват, че ще продължат да използват всички законови механизми, за да гарантират, че емблематичната къща на Иван Евстратиев Гешов ще бъде съхранена в интерес на обществото и културно-историческото наследство на София.

Публичната продан на емблематичната къща на дипломата Иван Стефанов Гешов е спряна, след като Столичната община поиска това с жалба срещу действията на частния съдебен изпълнител. Имотът беше изнесен на търг в рамките на изпълнително производство срещу Артемида-БСИ АД.

Жалбата е подадена на основание чл. 435, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, който дава право на трето лице да обжалва изпълнителни действия, когато изпълнението е насочено върху вещ, която не принадлежи на длъжника. Паралелно с това Столичната община поиска и спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 ГПК – до произнасяне на съда по спора за собствеността.

Крайният срок за подаване на оферти в процедурата беше 19 февруари 2026 г., а отварянето им беше насрочено за 20 февруари. Още на 17 февруари Столичната община депозира жалбата си с настояване продажбата да бъде блокирана, доколкото според правния анализ имотът не следва изобщо да бъде обект на принудително изпълнение. В следствие на това публичната продан и изпълнителните действия върху имота бяха спрени с постановление на частния съдебен изпълнител, до изясняване на въпроса за собствеността.

Впоследствие дружеството извършва ново разпореждане – апорт на същия имот в капитала на частното дружество Артемида-БСИ АД, което по-късно е вписано като собственик. На това основание имотът е бил ипотекиран в полза на Инвестбанк АД, а след натрупване на задължения се стига и до изпълнително производство и публична продан.

Позицията на Столичната община е, че към момента на този апорт имотът вече е имал статут на публична общинска собственост по силата на закона. Това следва от § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно който държавни имоти с културни и обществени функции преминават в собственост на общините. Процесната сграда е функционирала като “детски дом”, което я поставя именно в хипотезата на имот с обществено предназначение по смисъла на тази разпоредба.

Този статут има строго определен правен режим. По силата на чл. 7, ал. 2 ЗОС имоти публична общинска собственост не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права и са извадени от гражданския оборот. Това означава, че не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, включително апорт в търговски дружества.

На това основание Столичната община счита, че апортът е нищожен по чл. 26, ал. 1 ЗЗД като сделка, извършена в противоречие със закона и с невъзможен предмет. Оттук следва, че всички последващи сделки, извършени въз основа на него, включително прехвърлянето към Артемида-БСИ АД и учредените ипотеки към Инвестбанк АД, също са опорочени, тъй като праводателят не е притежавал валидно право на собственост.

Паралелно с процесуалните действия по спирането, Столичната община вече е завела иск по чл. 440 от ГПК за установяване, че имотът, върху който е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Чрез това производство общината цели съдът окончателно да се произнесе по въпроса за собствеността и допустимостта на принудителното изпълнение върху имота.