Когато мислите за българските избори, гледайте световните събития. Гледайте и кои български политици имитират глу**ците от Белия дом и Кремъл

Същото правителство вече започна да убива американци по улиците на Америка – дръзнали да протестират.

Третото заглавие завършва триъгълника: подновената конфронтация на Тръмп с Иран и растящата вероятност от военна ескалация. И то на фона на толкова много конфликти, всеки от които заплашващ да запали цели региони.

_______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Първо, преди да прочетете основния текст, помислете малко върху новината, че говорителката на Тръмп – Каролин Левит – отговори на журналистически въпрос, че всичко в социалната мрежа на Тръмп, Truth Social, което е качено от профила на Тръмп, е… писано от самия Тръмп.

Това се случва по-малко от седмица, след като Тръмп обвини „служители“, че са качили супер-расисткото AI-видео на семейство Обама, в което ги обрисува като маймуни.

На въпрос дали последната публикация на президента в Truth представлява официална промяна в американската политика срещу сделката за Чагос, Левит заяви пред репортери, че постовете на Тръмп в Truth Social „трябва да се приемат като политика на администрацията на Тръмп“, тъй като идват „директно от извора“.

Искам да кажа, че тези хора не могат да лъжат дори сравнително добре, камо ли убедително.

Или на това, че феновете им са достатъчно бесни расисти, че да преглътнат цялата тъпотия на администрацията, за да се насладят на удоволствието да гледат как властта мачка хора с различен цвят на кожата. Готови са да преглътнат дори факта, че икономиката на малоумието изяжда спестяванията им и обрича децата им да живеят в руско-китайска политическа кочина.

Всеки път фашизмът е губил и ще продължи да губи, защото разчита само на основата, че има достатъчно много хора, които мразят различните. Но се гради от алчни манипулатори, използващи онези – първите. Нито използваните, нито използващите са градящи. И двете групи са разрушители. Едните хаотични разрушители; другите – използвачи и нагаждачи.

Крайният резултат е срив в икономиката и международните позиции, които не могат да се поправят в продължение на поколения.

Винаги, когато мислите за българските избори, гледайте световните събития като фон, защото нещата не са изолирани, не сме 18 век. Ако нещо на високо ниво се случва около нас, ще ни повлече. Ако имаме марионетки и гъ**лизци вместо политици във властта, ще ни изядат.

Също така: гледайте и кои български политици се опитват да имитират глупаците от Белия дом, от Кремъл или от друг развъдник на анти-утопична научна фантастика.

А сега по същество.

„Мирните преговори за Украйна не са нищо повече от мафиотски рекет, организиран от САЩ и Русия“ (Independent);

„ICE депортира търсеща убежище жена в Африка, където според адвокатите насилникът, който я „купи“ за жена, я очаква, за да я убие (Independent);

„На фона на нарастващото напрежение: Иран и Русия проведоха съвместни военноморски учения“ (Novini.bg)

Три отделни заглавия, три отделни региона, три отделни политически арени. И въпреки това все повече изглеждат като глави от една и съща история.

В Женева бъдещето на Украйна се обсъжда във формат, който наподобява преговори, но изглежда като натиск. В Съединените щати имиграционният контрол се разширява в система, способна тихо да изпраща уязвими хора в смъртоносна опасност. А в Близкия изток Вашингтон отново се подготвя за ескалация, като Иран вече се представя като следващата арена на „решителни действия“.

И все повече мирише на световен конфликт, разпален от един от луд старец в Москва, подклаждан от друг луд старец – във Вашингтон, който се опитва да направи всичко, че да отвлече вниманието от Досиетата Епстийн; и да си почеше малко болното краставо его.

Взети заедно, тези три развития очертават последователен модел в управлението от ерата на Тръмп: замяната на политика, основана на правила, с модел, който напомня принуда, лични лостове и демонстративна сила.

Да ги видим последователно.

Настоящият натиск, подкрепян от САЩ, за мирно споразумение за Украйна все по-често се описва от критиците не като посредничество, а като контролирана КАПИТУЛАЦИЯ.

Путин, който се крие в бункер; който управлява най-голямата и богата на ресурси държава, но четвърта година не може да превземе Украйна.

Тръмп, който пет пъти се е скатавал от военна служба с бележки от доктор, че има шипове; който обаче си организира военен парад на рождения ден.

Тези двамата се опитват да смачкат Украйна, която – уж малка и незначителна – четвърта година удържа уж втората в света армия.

И го правят (Тръмп и Путин) по всички правила на страхливците: с подлост.

Мирът, ако е възможен при справедливи условия, би бил добре дошъл за всяко изтощено общество, естествено.

Проблемът обаче е логиката зад преговорите: постоянният натиск Украйна да прави отстъпки, докато стратегическите цели на Русия остават почти непокътнати.

Някои „зли езици“ твърдят, че Кремъл държи Тръмп с компромати по линия на Епстийн…

… и администрацията на Тръмп (случайно или не…!) често повтаря кремълските приказки, че войната била провокирана от желанието на Украйна да се присъедини към НАТО. За което тя между другото има пълно право и не е ничия работа да си вре носа къде ще членува Украйна.

Но самото твърдение рухва при проверка на хронологията. Русия нахлу в Украйна през 2014 г. Формалното украинско желание за присъединяване към НАТО е от 5 години по-късно и дойде ИМЕННО вследствие на самата инвазия.

Но аргументът за „провокацията на НАТО“ е политически полезен, защото преформулира руската агресия като реакция, а не като имперска стратегия.

И Тръмп удобно пее в същия хор.

Повтаряйки тази опорка, Вашингтон реши, че е в реда на нещата да намали подкрепата за Киев. А именно с опорката… започна да се извинява за това предателство към Западния свят.

Още нещо: Тръмп не третира Украйна като партньор във войната за самозащита на свободния свят, а като разменна монета, притискана да приеме несигурни „гаранции“ и икономически отстъпки под заплахата, че иначе подкрепата може да бъде прекратена ИЗЦЯЛО.

Рекет.

Как могат да се приемат на сериозно „гаранции“ от САЩ, която в момента се оглежда как да анексира Гренландия, а не се посвени да заяви апетитите си и към Канада?

Русия, от своя страна, печели от поведението на Тръмп и САЩ. Военният ѝ напредък на фронта е бавен и скъп, но на масата за преговори Москва може да получи онова, което трудно успява да вземе с оръжие: легитимност, замразени териториални придобивки и мълчаливо признание, че инвазията е довела до трайни резултати.

Европейски представители изрично предупредиха за тази опасност: Русия да спечели повече на преговорната маса, отколкото е постигнала на бойното поле.

Иначе казано: Вашингтон притиска Украйна да приеме подобен изход и действа като…

… брокер на руско „предимство“.

Затова и възприятието за Тръмп като „приятел на Путин“ продължава да се увеличава, защото става въпрос за постоянна синхронизация между исканията на Тръмп и стратегическите нужди на Москва.

Второто заглавие изглежда несвързано с първото, да: търсеща убежище жена е депортирана в Африка, където според адвокатите ѝ я очаква непосредствена опасност от насилствен съпруг, описван като влиятелна фигура – мъж, който според твърденията я е „купил“ за жена и сега има възможност да я намери и убие.

Освен жестокостта на заплахата, изключително страшно е и описаният процес: депортация, извършена по начин, представен като прикрит, като адвокатите твърдят, че изваждането е осъществено без надлежно уведомяване и без реална възможност решението да бъде оспорено, преди да стане необратимо.

Това, което се опитват да пробутат като „сурова политика“ е просто беззаконна политика.

И това е администрацията, която иска да играе ролята на световен полицай! Не го забравяйте.

Когато депортации се извършват по начин, който избягва контрол (особено когато става дума за търсещи убежище хора, чийто казус включва конкретни и достоверни заплахи!) системата започва да прилича на механизъм за мачкане, а не на правна система.

САЩ се готви да „изнася“ този модел към Европа. Не забравяйте опитите на Джей Ди Ванс да чете (с лека нотка на заплаха) лекции по морал и „свобода на словото“, каквото се опита да повтори и Рубио преди няколко дни. Не забравяйте опитите за намеса в изборите в Унгария, където Тръмп твърдо подкрепя про-руския Орбан. Не забравяйте опитите да се разпалват разделения и крайно-десни агресии от Мъск, Тръмп, Ванс и сие във Великобритания, Германия и къде ли не в ЕС. Не забравяйте! Те се готвят да изнасят ICE-Гестапо политиката си и към нас. В съдружие с Путин.

Не е нужно да се прибягва до исторически аналогии, за да се разпознае опасността. Правителство, което може да депортира търсещ убежище човек към вероятна смърт без прозрачност, е правителство, чийто апарат на принуда е започнал да изпреварва демократичния контрол.

Тоя, дето щеше да печели Нобел за мир и да не започва повече войни, седи до бурето с барута и си играе с кибрит (сложил си налудничавата озъбена усмивка на физиономията).

Навсякъде медиите започнаха да циркулират съобщения за сериозно натрупване на американски военни сили в региона. Част от които са забелязани на летище „Васил Левски“ в София.

Това е стандартната хореография на натиска. Въпросът е дали стратегията цели реалистичен дипломатически резултат или политически театър. Тръмп многократно е показвал инстинкт да превръща външните кризи в лична сцена.

Иран е особено удобен за сценично управление, защото стои на пресечната точка между вътрешната политика на САЩ, израелските опасения за сигурност, позициите на държавите от Персийския залив и по-широкото геополитическо съперничество с Китай. Кризата там произвежда мигновени заглавия, мигновена поляризация и мигновени възможности за послания от типа „вижте ме колко съм силен“. И междувременно крещи: „забравете досиетата Епстийн, вижте тука какво става“.

Стратегическите рискове обаче са огромни. Конфликт с Иран не е ограничена операция. Той заплашва да дестабилизира морски маршрути, енергийни пазари, регионални и глобални системи за сигурност. Почти сигурно би довел до дългосрочни последици, далеч надхвърлящи живота на която и да е една администрация.

А Тръмп си играе с това, защото в недобре поддържаната му 79-годишна глава това изглежда добре: ще покаже сила, ще отвлече вниманието, ще му начеше егото… и още нещо: той, изглежда, много иска да си отмъсти на целия свят, че не му даде Нобел за мир, като ни потопи всички в нов световен ред на физическа сила и решения чрез насилие.

Един модел, три арени. Украйна, депортации на ICE, ескалация спрямо Иран. Може и да не са в една и съща политическа сфера, но споделят разпознаваемата логика на неуравновесения Тръмп.

И в трите случая подходът на администрацията на Тръмп изглежда силно закотвен в принудителни лостове и смъртоносна заигравка с власт – за удоволствие, печалба и его.

Ще повторя:

Винаги, когато мислите за българските избори, гледайте световните събития като фон, защото нещата не са изолирани, не сме 18 век. Ако нещо на високо ниво се случва около нас, ще ни повлече. Ако имаме марионетки и гъ**лизци вместо политици във властта, ще ни изядат.

Също така: гледайте и кои български политици се опитват да имитират глупаците от Белия дом, от Кремъл или от друг развъдник на анти-утопична научна фантастика.