Николай Урумов пред novini.bg: Иска ми се „Криворазбраната цивилизация” вече да не беше така актуална, но...Е

В понеделник тази седмица при препълнен салон в Сатиричен театър "Алеко Константинов" се състоя премиерата на "Криворазбраната цивилизация", постановка на известния актьор Николай Урумов. По този повод го потърсих за разговор.Николай Урумов няма нужда от дълго представяне, защото е един от най-разпознаваемите и обичани от българите актьор и режисьор. Той е роден на 6 юни 1963 г. в Каварна. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ, а по-късно е специализирал режисура за драматичен театър. Досега е изиграл над 80 театрални роли и близо толкова в български и чужди филмови продукции. Носител е на 2 награди „Аскеер“, на „Икар“ и други професионални призове. Гостува непрекъснато на много театрални сцени у нас и в чужбина, но на щат е подобаващо в Народния театър "Иван Вазов".
 

Защо за втори път посягате към "Криворазбраната цивилизация", г-н Урумов?

- Като актьор участвах през 2003-2004 година в този спектакъл в ролята на г-н Магариди по покана на директорката на Шуменския театър г-жа Рада Спасова и режисьорът Димитър Шарков по повод 160-тата годишнина от рождението на Добри Войников. Както е известно той е ренесансова личност, прекрасен наш драматург, публицист, писател, музикант, революционер. За мен това бе шанс и голямо предизвикателство, защото Георги Калоянчев беше пресъздал преди това по един блестящ начин образа на Маргариди. Дори в известен смисъл беше и страшничко след него аз да намеря свой прочит, който да е убедителен. Но приех и се хвърлих в предизвикателството.

"Криворазбраната цивилизация" тази вечер оживява и като "криворазбрана демокрация" в Сатирата

 Пиесата е създадена толкова отдавна преди 150 години, а продължава да пълни салоните - в понеделник нямаше свободно място в голямата зала на Сатирата. С какво тази постановка държи будни зрителите?

- Със своята актуалност. Иска ми се, разбира се, вече да не беше така съвременна, но...е. Добри Войников е усетил правилно народопсихологията на българина,която въпреки годините не се променя. И днес продължаваме да се запленяваме от повърхностния, от външния блясък и високопарните думи и обещания на всякакви маргаридивци, които през определен период от време идват и ни обещават светло бъдеще и да ни поведат към Европа. Но пак и пак оставаме излъгани, защото целите на тези хора се оказват изключително меркантилни.

Сн. 37-ми фестивал "Златният кос"

Защо за вас българското и родното са напред при избора ви на роли?

- Защото имам по-задълбочен поглед върху темите и проблемите, които поставя българската драматургия.Имам какво да споделя, да кажа, да надградя в образите. Като актьор, и като режисьор съм работил върху различни текстове,но винаги е било голямо удоволствие за мен срещата ми с прекрасните наши автори, уловили в детайли и нюанси българския манталитет, характер,такива големи майстори на перото. Не е важно дали е класическо или съвременно произведението, стига то да говори за проблемите на днешния ден.Когато един актьор или режисьор посяга към дадено произведение, той трябва да има кауза, позиция, зад която застава и която отстоява от сцената. Мисля, че винаги в ролите, които съм играл, съм отстоявал своята кауза и позиция.

По-лесно ли е за един добър актьор, какъвто сте вие, да е и добър режисьор?

- Моите режисьорски упражнения са базирани и върху натрупванията от работата ми с големите режисьори, с които съм имал шанса да се срещна през годините.Те през цялото време са с мен и ме напътстват. Като че ли чувам гласовете им - на Крикор Азарян, на Стоян Камбарев, на проф. Люцканов, на Вили Цанков, на Александър Морфов, на Лили Абаджиева и др..Аз предавам всичко това на моите колеги и ... това е един игрови, динамичен, жив, актьорски театър. Спомням си преди години, когато като войник в Русе гледах спектаклите на Слави Шкаров, те бяха така динамични и живи и тогава си пожелах някой ден и аз да правя такъв театър. Харесвам такъв театър. Не одобрявам онзи театър, в който като че от всеки ъгъл на сцената режисьорът крещи: И аз съм тук, и аз съм тук.

Сн. от "Царете на комедията"

Вече споменахте по-горе, че се изисква смелост след Георги Калоянчев да градиш един и същ образ. Но вие го направихте и в "Бай Ганьо". Защо избрахте това предизвикателство, още повече, че този образ у нас се приема предимно в негативна светлина?

- Защото в този избор имаше предизвикателство и се искаше смелост. Двайсетина години след като Калоянчев изигра блестящо ролята в пиесата, написана от Георги Данаилов по произведението на Алеко Константинов, когато мен ме поканиха от Пловдивския театър, където 12 години играх тази роля заедно с талантливите ми колеги там, не се поколебах. Може би, ако театърът там не беше изгорял, все още щеше да се играе тази постановка. После я направихме с друг състав в Младежкия театър.

Шанс за всеки актьор е да играе най-популярния и значим български литературен герой. Може на някои да им харесва, а на други не, но Бай Ганьо си е като наша емблема. Така както Швейк е за чехите, Дон Кихот на испанците,Остап Бендер за руснаците и т.н..Пиесата така е написана, че героят не носи само негативни качества, а има и някои положителни такива. Самият автор накрая се извинява на героя си,казвайки: "Прости ми ,драги ми Бай Ганьо, че те описах в такива нелицеприятни краски. Ти не си чак толкова лош". Описва и положителните му черти - неговата приспособимост, предприемчивост, патриотизъм и др. Накрая заключава: "Не ти си лошия, драги ми Бай Ганьо, средата е лоша". За жалост тази среда все още не е променена и затова пиесата още е актуална и се играе. Бай Ганьо не е едностранчив персонаж, носител само на една естетическа категория, а е жив образ, като всеки от нас той има своите и отрицателни, и положителни черти. Той не е плакатен герой.

Сн. В "Опит за летене"

Накрая не мога да не ви попитам, тъй като политиката е във всичко, вие какво мислите за отношението на политиците у нас към културата и в частност към театъра, предвид факта, че бюджетът, определян за култура у нас продължава да е по-малък от този в примерно Северна Македония?

- Аз се зарадвах, когато сега управляващите 4 формации подписваха коалиционното си споразумение и казаха, че бюджетът за култура ще бъде 1% от БВП. Това означаваше, че бюджетът за култура ще бъде над 1 милиард и 120 милиона лева. Представяте ли си какъв ренесанс би се случил с нашата култура при тези средства! Но бързо се оказа,че същите тези хора са леко подвели ентусиазираната госпожа Корнелия Нинова, която от трибуната в НС съобщи, че се били преборили бюджетът да е 1% от БВП. Защото сега от проектобюджета става ясно, че няма нищо такова, а най-много да се вдигне само с  половин процент върху онова 0,5-0,6 % от Годишния бюджет. Разликата е огромна и подвеждането беше огромно, лъжовно - не знам как да определя случилото се.
Но аз съм оптимист и държа да се даде кредит на доверие на младия министър на културата Атанас Атанасов. Побързаха да го оплюят. А той ми допадна, че се държи естествено и непринудено. Хареса ми неговия ентусиазъм и порив. Вълнуваше се истински. Кой от нас като 30- годишен е бил овладян и уверен?! Мисля,че трябва да му се помага, защото няма как да има всеобхватен поглед навсякъде. Само ме е страх да не попадне на лоши съветници. Вярвам в неговата добронамереност и чистосърдечност. Но да внимава да не попадне на изпечени мошеници, които да го подведат. Защото не съм убеден, че в обществото ни маргаридивците са на изчезване. И в същото време съм сигурен, че има и хора, които са готови да му помогнат безкористно.

Последвайте канала на