Три Българии, две са излишни

… и все пак има.

… то вече започваме да виждаме съединителната тъкан между двете случки, нали?

- третата България е България на действието. На хората, които са готови да положат допълнително усилие, без да ги карат и без да очакват нещо срещу това. Това е умиращата България. Тя не вирее между другите две.

В нас живеят три Българии. Две от тях са излишни. И вредни.

Други казват, че било неморално така да се разбунват духовете и нямал право да снима.

Както се казва, истории да искаш.

Няма как ние да знаем. Предпочитам да приема, че се е опитал да помогне. Избирам да вярвам в това.

Първите две – те са ясни – има ли ги, шанс няма. Но, ако само една от тях съжителства с третата, то има надежда. Надежда, че мързеливата и дребнавата ще закърнее за сметка на дейната, на онази, на която ѝ пука.

А може би съм прекалено глупав оптимист.

А страшното на… нека го наречем: „българската душевност“, е, че тези три Българии много често живеят у нас едновременно. Един човек може да живее и с трите в съзнанието си и през различни моменти те да се събуждат.

Апатията и невежеството са ни потопили в блатото и няма излизане.

Да, де, обаче е хубаво да има контрол над такива важни за обществото места, каквито са болниците, важно е да няма „необезпокоявани“ чиновници. Нали?

Докато ча-а-а-а-ак след много време един от тях все пак се сетил да уведоми чиновниците в компанията чудотворец.

Един път едни служители от общината, едни малки наполеончета, са решили, че това не ги вълнува. Приложили са мантрата: „дреме ми!“ Или не по-малко страшното: не са знаели, че трябва.

Какво общо има между тези неща? На пръв поглед нищо. И все пак…

Морално ли е? Трябва да съм пълен глупак да се опитам да дам оценка именно на това. Но видях, че през седмицата се изредиха не един и двама да дават оценки. Да са живи и здрави.

От друга страна имаме инкасатори, които явно не ходят на място, че да разберат, че училището го няма. А ако ходят, то са решили, че не е тяхна работа да информират, че това школо вече го няма.

- България на чиновничетата и наполеончетата, които все се оправдават, че „не е тяхна работа“, „тук не е информация“, „ама, моля ви се, в почивка съм!“. България на апатията и нагаждачите, които „за толку ми плащат, за толку чè им работим!“, и които все гледат да не се минат да свършат нещо, за което не са им платили, пък било то и да си мръднат пръста. Дори напротив: ще гледат да не свършат и това, за което им плащат, че да се почувстват тарикати, които са надцакали системата. Смешна работа. Жалка!

- другата е България на страничните наблюдатели. Те понякога ръчкат с „мнение“, колкото да не умрат от скука. Обичат да четат гадни новини, все тях отварят и после коментират: „защо само с гадости ни занимавате?“, за хубавите новини или за развлекателните казват: „какво ни занимавате с тия глупости!“. Като цяло са недоволни от слънцето, от водата, от живота, от съседа, от жената, от себе си най-вече, но не си признават. Голяма част от тях през деня работят като чиновничета наполеончета. Страшна комбинация.

Инкасаторите, преди време, не са имали достъп до електромерите. Затова са започнали да пишат едни и същи сметки, плюс-минус малко, всеки месец на абонатите. Нека ви обясня: ако един абонат прави 32 лв., после 33 лв., после 31 лв., после 34 лв., е лесно да се предположи, че винаги е около тази сума и вместо да ходи инкасаторът до там, пише, че е засякъл някаква подобна и продължава нататък.

Първо: тази жена е в терминален стадий на жестока болест, който носи неимоверно количество болки. Всяка нормална държава щеше да се погрижи тя да е в болница МНОГО отдавна, под лекарско наблюдение и грижа болките ѝ да бъдат намалени от редовно подавани през система болкоуспокояващи. А защо не са отишли по-рано, защо не са я завели по-рано роднините, е въпрос, който не си позволявам да задавам, защото отговорите могат да бъдат много социално-тежки и болезнени.

След това трябва да се отбележи фактът, че човекът, който е снимал, разбуни духовете по много линии. Някои казват: да беше помогнал по-добре. Това е нелепо. Какво точно да направи за умираща от рак жена в последен стадий? Да извади морфин от джоба и да ѝ направи инжекция?

Чувал съм и такава история: случило се училище да престане да съществува, училище, захранвано с ток от компанията чудотворец. И никой от общината не се сетил да подаде уведомление за това до компанията чудотворец. И така тя продължавала да води партидата. На кого? На какво? Училището го нямало.

Ако приемем, че жената във врачанската болница е убита от немърливото нищоправене на наполеончетата, докато си бъркат кафето и питат за ЕГН-то, а хората в онзи блок трябва да се разделят с гигантски суми от джобовете си, БАШ ДОКАТО се опитват да си стъпят на краката след пожара…

Но, „в интерес на повествованието“ и след като изясних какво е мнението ми по въпроса, ще поставя нещата по начина, по който обществото (в голямата си част) избра да постави: а именно, че в болницата една жена умира, докато машината от чиновници не прави нищо, а хората гледат безпомощни отстрани. Да повторя: не мога да знам дали това наистина е било така, използвам случая като информационен повод и рисувам случка, която се базира не на истинската информация, а това, което обществото избира да вярва, че се е случило.

От четвърта страна, твърди се, че спешният екип в този момент не се е притекъл на помощ, защото е спасявал/помагал на жената именно на човека, който е снимал. Дали той е знаел, че няма друг спешен екип на разположение? Вероятно не, на кого от нас му е работа да знае такива неща? Започват въпросите: искал е да помогне да се разобличи нещо или е искал да спечели своите 15 минути слава?

През изминаващата вече седмица се случиха много неща, но ми се иска да направим сравнение между две конкретни неща. Смъртта на жената в болницата във Враца и надписаните сметки за ток на хората, които нямат ток и дори не живеят в блока си в благоевградския квартал „Струмско“.

Първо е много важно да се отбележи, че около случая във Врачанската болница има прекалено много неизяснени неща, затова няма да си позволя да коментирам в детайли и да давам оценки, каквито и да било. Искам само отбележа, че въпросителните там са много повече, отколкото си представяме и проблемите, които се оголват под тях, са трагични и не сме в състояние да си представим ужаса на цялата картинка.