Май ни готвят Коалиция за Устойчиво Развитие за изборите

Сега на хоризонта се появи новият „спасител“.

А, сега се замислих… понеже случаят „Петрохан“ е толкова актуален (и показателен за нивото на държавата и затъналостта ѝ), освен впрегнатата армия от интернет тролове и търсенето на политически дивидент…

________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

„Русия заплаши НАТО с война в Балтийско море“; „НАТО заплаши с удари в дълбочина на руска територия при атака срещу балтийските страни“.

И на фона на това ние имаме нова порция боричкане между партийни централи и предизборни кампании. Керванът си върви. Дет се вика – ако стане напечено, партийците ни могат бързо да съберат куфарите и под тежка охрана да офейкат на някой топъл остров на завет. Ние да му мислим. Ама можем ли?

Прави ли ви впечатление, че – откакто на Кремъл му потрябва по-силно разединение на ЕС – България е в перманентна политическа криза? Единственият успешен вот на недоверие в новата ни история беше срещу кабинета, който изгони 70 руски агенти и открито се обяви срещу Путин, когато започна руската война в Украйна.

Изглежда ми май новото преразпределение – след като Орбан очевидно ще пада от власт – да е: България да замести Унгария като Путин-о-Тръмповски Троянски кон. Май натам ни гласят.

Напълнили сме се с генерали в политиката, като латиноамериканска държава от седемдесетте. А тия генерали са достатъчно стари, че да знаем по време на кой режим им е започнала кариерата. Евроатлантици, дето пазят МОЧА; пазители на либералния ред, дето плашат със Сорос; натовски генерали, дето смятат, че Украйна настоява да води тази война; социалисти (милионери), които скачат срещу малцинствата; менте-патриоти, които веят знамето на държава, обявила ни за неприятелска. Въобще, картинката е приятно кафява и въобще не е отчайваща баш преди избори, нали?

А населението има кратка памет. От 2001 г. станаха вече 25 години. Хората, дето са набори на политиката на „спасителите“ у нас, вече имат семейства, работят, деца им се родиха. И все още – на всеки избори, като се появи нов „спасител“ – са първа писта, готови пред урните да гласуват за него. После – разочаровани. Превантивно мислене – нула.

Сценаристите на Прехода сигурно си умират от смях – само пребоядисат мотиката и ние нямаме търпение да скочим върху нея с двата крака и широка усмивка.

Мотиката ни вдлъбне усмивката навътре, обаче след няколко години пак чакаме – пак нетърпеливи – да ни я дадат пак да я настъпим. Пак с усмивка и надежда, щото вече е в друг цвят.

Единственото сравнително успокоително във всичко това е, че заедно с нашето (добре подготвено) затъпяване затъпяват и сценаристите на Прехода. Следващото поколение сценаристи ще са още по-улави и още по-мързеливи, та белким тогава се случи чудото и изпуснат юздите. Ама, ако народът се е докарал вече до будна кома (накъдето върви) – все тая. И полуживи пак им вършим работа, стига да има какво да доят и стрижат. А то все се намира.

Казах: „Още 200 години да живеем, 200 години ще настъпваме една и съща мотика“. Да. Което иде да покаже, че шансовете на държавата да се оправи идат след като биологията се погрижи нас вече да ни няма. Следващите поколения, демек.

Но, ако затъпяването се предава по наследство…

Дано не.

А какво се случва? Към момента имаме: службите търсят „Копейкин“, „Копейкин“ търси службите, масова смърт около случая „Петрохан“, пита се: службите – като са получавали сигнали за насилие и нередности – защо са оставили петроханската групичка да си вее байрака години наред. Има информация, че единият от петроханските е бил вербуван от службите, а баща му бил по-отдавна вербуван. Вярно ли е това? Имало ли е чадър? В каква държава живеем и IP-то на „Копейкин“ ли е толкова приоритетно баш сега? И – като цяло – какво правят всички?

Какво правят ли? Опитват се да пришият случая на една коалиция, защото идат избори. Много ползотворна дейност кипи. Целата пара – в свирката. Отново.

Междувременно, четем и още новини за още самоубили се деца.

Службите са се вдигнали да търсят IP-адреса на човека, който стои зад сатиричната страница „Копейкин“, защото един от възрожденската партия (чиито фенове изпотрошиха Дома на Европа в София) се оплакал, че „Копейкин“ се зарадвал публично онлайн, че някой свалил и стъпкал руското знаме някъде си. Оплакал се, че това било подстрекаване към унищожаване на чужда собственост.

Междувременно, същата партия инициира неедин културен флашмоб, завършил с чупене, късане и/или трошене. Например, късане на знамето на ЕС; или споменатия вече хепънинг, който завърши с трошене и мятане на боя по Дома на Европа. Чистенето и ремонтът са стрували вероятно доста повече, отколкото едно руско знаме, не мислите ли?

Лицемерие?

Вероятно, но те толкова си могат. Плачат за свободата на словото и все Русия ни дават за светъл пример, като споделят мечтите си да ни пращат в Белене. Виждате – толкова си могат. А и вече им изтича срокът на годност. Летецът им иззема ролята всеки момент.

Докато службите търсят „Копейкин“, „Копейкин“ пък търси министъра на службите и увеличените заплати, защото насред всички криминални скандали човек би предположил, че ще е по-активен. Че ще мъцне нещо по някой въпрос (да ни успокои, че се работи по нещо повече от едно скъсано руско знаме). Да, човек би предположил. Но засега се работи сравнително стегнато май само по издирването на IP-то на„Копейкин“.

И ни „Копейкин“, ни друг, който публично питаше „де е министъра“, не можа да му открие следите, докато накрая не се самооткри в прессъобщение за събитие на границата, на което не са допуснати медии (щото: медии = въпроси; а не е удобно сега).

Ако се чудите: за всичко са виновни ония „рептили“ от оная коалиция, дето сега е модерно да са виновни за всичко. Споменахме и това вече: „Междувременно, четем и още новини за още самоубили се деца“. Ако не сте разбрали, действа мощна ла***метка в онлайн биосферата, според която И ЗА ТОВА ПАК са виновни от същата коалиция.

Народът е улисан в: 1.) риалити ТВ по телевизора и 2.) да чака новия спасител… дето още няма партия, няма коалиция, няма програма, не е ясно какви ще са му краткосрочните цели, дългосрочните – нищо. Но вече е ясно, че между 25 и 33 процента от гласуващите трепнат в очакване да дойде да ги оправи.

25 години вече едно и също.

Някой да дойде и да ги оправи.

От царя е все така. После не могат да седят известно време от оправянето, но чакат с трепет новия оправяч. Царе, генерали, чалгари, животът си върви.

… някой от големите играчи на идващите избори ще мъцне ли нещо по темата: как ще се реформират службите; въобще, ще се реформират ли? Ако дойдат на власт, ще потърсят ли сметка на проспалите сигналите (ако е вярно, че ги е имало) или не? Ще се постараят ли да доведат разследването на завършек или не? Въобще – л***ометката настрана – нещо по темата ще се прави ли или ден да мине, друг да дойде? И защо е тая тишина по темата от страна на играчите в изборите – това също е много интересен въпрос.