За Бедността

        Никой ли не забелязва бедността?

        В момента съществуват две теми - коронавирус и политика. И това е всичко. Тук там се промъкват и по някой заблуден пришълец, наричан мигрант за да не му се наранят чувствата.

        Докато повървях по една главна софийска улица, която няма да казвам коя е, за да не й правя реклама, се натъкнах на трима просяци. Определено бяха професионалисти. Пестяха си силите и не молеха за пари всеки. Внимателно преценяваха хората и стреляха на сигурно.

Професионално бяха заели измъчени пози. Надписите по картоните бяха грозни, но четливи.

Разбира се, това е бизнес. Не всеки просяк може да заварди централно софийско кръстовище.

        Както и да е. Просяците си просят, хората си вървят и някои от тях дават по някоя пара. После просяците прибират парата на скришно място и оставят купичката празна само с няколко жълти стотинки. Но тук няма бедност. Има бизнес план.

        Замислям се, че просяците не предлагат стока или услуга, а усещане. В този ред на мисли могат да минат за артисти. Ролята е една и съща и с времето се прецизира до съвършенство. Колкото по-силно е усещането, толкова печалбата е по-голяма. Но и тук няма бедност.

        Бедност няма в дрипавите дрехи. Те са реквизит. В скъсаните обувки също.

        Бедност няма и в намазаните с йод-бензин изчовъркани рани. Те също са реквизит. Болезнен реквизит.

        Бедност няма и в погледите. Там има хищност.

        Бедност няма и в тези, които обикалят просяците на всеки час да проверят дали всичко е наред.

        Затова не търсете бедността при просяците. Търсете я в къщите си. Търсете я при старите си родители. Те са горди и няма да молят за пари, но са бедни. Склонни са да обикалят половината град за да намерят малко по-евтин лук. За тях десет лева не са пет кафета, а десет хляба. Бедността е, когато покачването на цената на тока с десет процента, те изправя пред избора – бърз кредит или отвъртане на бушона. За тази бедност сме слепи.

        А ако искате да видите как изглежда бедността, намерете някой просяк, застанете с гръб към него и се вгледайте в хората, които ходят по отсрещния тротоар от срам, че нямат един излишен лев.

Последвайте канала на

Емил Йотовски

1296 0