Заради кражби и течове по мрежата: Вода за цял язовир губим по тръбите

Вода, колкото има в язовир „Искър“, изтича по тръбите заради кражби и течове, показват данните на ВиК операторите в страната, съобщава вестник "Телеграф".

От 1 млрд. кубически метра вода, която се подава към ВиК дружествата, едва 400 милиона стигат до потребителите, заяви служебният министър на околната среда и водите Асен Личев. Така на практика около 600 млн. кубически метра се губят, колкото е обемът на язовир „Искър“, с който се захранва София.

За сравнение в страните от ЕС средните загуби на питейна вода са 10%, а в Израел между 3 и 6 процента.

Кризата във ВиК сектора в Хасковско се задълбочава

Първенци в черната статистика са 7 ВиК оператори, общите загуби на които са над 70%, по данни за 2019 година. От тях Сливен, Добрич и Шумен са абсолютни прахосници съответно със средна загуба 84,34 кубика, 82,42 кубика и 82,39 кубика. Следват ги Хасково, Монтана, Ямбол с 76,88 кубика и Перник със 76,69 кубика. В Хасково загубите на водата са над 70 процента.

Общината подмени няколко от най-проблемните участъци с европроекти за няколко милиона лева, но това не решава кардинално проблема. Предвидени мащабни инвестиции няма. В бизнес плана на ВиК - Хасково е предвидено поскъпване на водата от 3,52 на 3,66 лева за кубически метър, което я прави една от най-скъпите в страната, а качеството е ужасно.

Градът има две зони на водоснабдяване. В северната зона водата идва от кладенци край село Ябълково и е със сравнително добро качество. Южната част на града се захранва с вода от язовир "Тракиец", която не става за пиене, а през лятото мирише на тиня. Заради високата цена и лошото качество в Хасково имаше серия от протести. Във Варна, Бургас и Стара Загора отчитат, че над половината от подадена вода се губи по тръбите.

Софийска вода изпълнява показателите, определени от КЕВР, като към момента общите загуби на питейна вода в София са около 40%. Амбицията ни до края на следващия регулаторен период, тоест до 2026 година, загубите да паднат под 35%, заявиха от водната компания пред „Телеграф“. В същото време КЕВР изисква разпиляната вода да е по-малко от 32% през 2026 година. От дружеството уточниха, че част от загубите се формират от неотчетена, но източена вода. Сред отличниците с най-малко загуби са още Русе, Смолян и Видин, които губят по-малко от половината вода, която са взели от водоизточниците.

В новите си бизнес планове почти всички ВиК предлагат за 6 години да намалят с нищожни проценти загубите на живителната течност. Добрич дори иска да запази сегашните 82,42% загуби, а Шумен си е определил в 2026 година да губи 80,57 кубика на 100 кубика. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която контролира тези дружества, пък изисква от тях драстично намаление на похабената вода, като стойностите не трябва да са по-високи от 68,04% на Добрич, 66,20% на Шумен и до 62,36% на Монтана.

С цел решаване на проблема с огромните загуби и липсата на достатъчно инвестиции за намалението им депутатът проф. Милчо Христов предлага с промени в Закона за ВиК услугите само 25% от течовете на ВиК фирмите да влизат в цената на водата. Преди време служебният министър на околната среда предупреди, че формулата за изчисление на цената на водата стимулира увеличението й, а не намалението й. Цената на водата за куб.м в лева е равна на приходите на дружеството за година, разделени на разликата между водното количество, което влиза на входа на системата, минус общите загуби.

Авариите във Варна са всекидневни, а ремонтите постоянни, става ясно от справка на сайта на ВиК оператора в града, където изтичат 60% от подадената вода. Големите ВиК аварии се редят по няколко за седмица, често избива и магистралният водопровод към Златни пясъци, където тръбата е стара. Варненци още помнят голямата ВиК авария на изхода на града за Златни пясъци, в близост до „Пикадили парк“, когато градски автобус с 19 души бе почти потопен от бликналата от спукания главен водопровод вода и за малко не ги издави. Основната причина за загубите са в остарелите водопроводи. Тези водопроводи, които са изградени в периода 1950–1990 г., са със значително по-добра проводимост, но в много по-лошо техническо състояние, а строените през 1990-2005 г. тръбопроводи са предимно в добро техническо състояние, но с ограничена перспектива за ползване. Въпреки честите аварии в началото на тази година цената в морската столица скочи от 3,09 лв. на 3,25 лв. за кубик. 

Последвайте канала на