Захари Карабашлиев: Аман от невежество!

Коментар на писателя Захари Карабашлиев, главен редактор на издателство „Сиела”.

По повод маски, ред, държавност — две случки от петък сутрин. Влизам в сградата на Община Триадица, за да получа някакъв документ, дърпам си номерче и чакам на опашка. След мен влиза един много едър полицай в униформа на ГДНП с две нашивки, взема си номерче и сяда, загледан във фейсбука на телефона си. Не носи маска. Минава време, викам си, сигурно е забравил човека да си сложи маската. Всички останали сме с маски, някои гледат над тях възмутено. Изчаквам още малко, приближавам служителя, уважително му обръщам внимание, че не си е сложил маската, соча надписите. Без да вдига поглед от телефона си ми казва “Ти ня’аш ли си друга работа, ами си тръгнал да са занимаваш с мене”. Казвам, че имам друга работа, но

не е редно, служител на реда да не спазва реда.

“Маската мий долу в колата”, казва полицаят. Ами, предлагам аз, може би трябва да слезете и да си я вземете. “Заплашваш ли ма ти!” повишава глас полицая, като вече вдига глава от дисплея и е с много заплашителен поглед. Не ви заплашвам, казвам спокойно, обаче ще ви снимам сега и ще пратя снимката ви, където трябва. “Нямаш пра'о да снимаш!”. А вие нямате право да сте без маска, казвам. Вие трябва да сте сте блюстител на закона, да давате личен пример, а и да налагате ред и законност, там, където се налага. Полицаят скача ядосан и излиза, мърморейки. Някаква жена от опашката казва:

“Ние така вече сме свикнали с безобразия, че дори не ги забелязваме”.

След малко полицаят се връща с маска, сяда на стол и клатейки глава ми казва: “И само смей да си ме заплашил още един път!”. Идва моят ред, влизам, а той продължава да дудне и да клати заплашително глава по мой адрес. Явно нараненото его не му дава покой.

Излизам по-късно от сградата и отивам до метрото до НДК. Качвам се, заедно с мен се качва и униформен полицай, сержант, с маска. Всички в метрото са с маски, освен един тип, който е точно до вратата прав, в цял ръст. Е сега, казвам си, няма начин полицаят да не реагира. Полицаят обаче застава до него, намества си маската, вади някакви документи и забива поглед в тях.

Влакът тръгва. Аз просто нямам желание и сили да продължа с гражданския си протест. А няма и време. Слизам на следващата спирка.

Два фрапиращи примера в разстояние на 15 минути — това няма как да бъде видяно в никоя уважаваща ред и законност държава.Та това имам да споделя по повод спазването на мерките у нас. Преди месец се конфронтирах и снимах един друг униформен, който се направи, че не вижда Волен СидеровВолен Николов Сидеров е български политик и журналист, лидер на крайнодясната националистическа и свитата му без маски в метрото. Сигнали към МВР нямам намерение да подавам, имам си свои задължения, а и

МВР си имат начини да си следят служителите и да ги санкционират…

В заключение — виждам, че някои приятели не спират да агитират по социалните мрежи за ваксиниране, да публикуват материали в подкрепа на ваксините, да се заяждат с невакниниралите се, да обясняват защо 2+2=4. Няма смисъл, приятели. 2+2 отдавна е равно на 5.

Просто има момент, в който разбираш, че логическите аргументи не работят, няма никакъв смисъл да се убеждаваме едни други, няма смисъл да разчитаме на здравия разум. То е като да настояваш, че гравитация съществува. Ако някой не вярва в гравитацията, от 9 кладенеца вода да носиш няма да го убедиш.

С тези неща трябва да се занимават властите.

Затова съществува държавата -- за да не си издираме очите един на друг, да не се избиваме по улиците.

Ако служителите на тази държавност не им пука, какво правим?!

Познавам страхотни хора в структурите на МВР и те са много повече от прогнилите ябълки, които ги злепоставят.

Не знам какво да им кажа. Дано се справят със собствените си проблеми, та това общество да потръгне напред някак по-нормално, че аман от невежество.

Последвайте канала на