Христо Панчугов пред novini.bg: Българите искат нов политически модел, алтернатива на досегашния

Следизборно политическите страсти у нас не се успокояват, а напротив, се обострят. Какви сцерии предстоят от тук нататък и ще успеят ли новоизбраните кандидат - депутати да се договорят за излъчването на кабинет? Или отново ще се явяваме на извънредни парламентарни избори? Какво решават те, ако резултатите се репликират всеки път? Разговарям с политолога Христо Панчугов. Той е асистент в департамента по политически науки на НБУ. Преди това е бил зам-главен секретар на СДССъюзът на демократичните сили (СДС) е българска дясна политическа партия, наследник на и е активен участник в опитите за обединение на десницата преди РБ.

Има няколко сценария затова какво ще се случва на политическата ни сцена от тук нататък. Единият е предложението за състав на правителство от Слави Трифонов Станислав Тодоров Трифонов e български певец, телевизионен водещ и продуцент. Роден е в да бъде внесено в парламента и гласувано. Трудно ще стане, тъй като начинът, по който беше направено, не предполага диалог. Възможностите са или да бъде прието, или да бъде отхвърлено. Дори да няма формирана коалиция, то може да бъде подкрепено от  ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в и др.политически партии.

Ако не стане, ще видим връчването на мандат на втората политическа сила ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в. Дали те ще съставят кабинет, или не, няма голямо значение, защото е ясно, че няма да получи подкрепа от останалите партии.

И идва третият възможен вариант – даване на мандат на трета политическа формация, която да иска да подреди кабинет и да подходи разумно, т.е. да търси обединение около много ясен и добре структуриран дневен ред, който да отговаря на очакванията на повечето български граждани и на исканията на протестите от м.г.

Какво се промени между двата избора на 4 април и на 11 юли?

Това се питат много български граждани, но липсват отговори, което отказа мнозина да гласуват на тези предсрочни избори. Политиците трябваше да дадат формули и хоризонт между двата вота. Но не го направиха и предопределиха почти еднаквите резултати на първото и второто гласуване. С една малка разлика, която има много силно обозначение, но е пренебрежима за перспективите за кабинет. Това е, че ИТН стана първа политическа сила и изтика ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в от тази позиция. Не е малко политическо достижение, но не е достатъчно да създаде нова структура на политиката в България. Това е и голямата и основна политическа задача, с която партиите трябва да се заемат.

ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в, БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е и ДПСДвижението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с понесоха големи електорални загуби,

защото вече имаше институционален разказ за всички порочни практики, за които през годините досега обществото само подозираше. Служебното правителство освети практики, които обществото поназнайваше, но те не бяха официализирани от институциите. Всичко това нямаше как да не се отрази на проводниците на тези практики като изброените партии. Колкото и БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е да се опитва да се позиционира като алтернатива, оценката на обществото е еднозначна – и те са част от проблемите. Не съм привърженик на деленето на партиите на статуквото и останалите, защото и в новите има политици от старите формации или пък организации, които са участвали в системата досега.

Важно е да се търси

възможност за алтернативен политически модел.

Това е желанието на българските граждани, които не могат да го формулират, но не е и тяхна работа. Провалът е на политиците, които до момента не успяват да опишат как изглежда алтернативният политически модел. Ясно е, че обществото не иска старият политически модел. Трябва да сме много внимателни, защото в подобна среда може да се стигне до радикални решения, които да подкопаят още повече институционалната среда. Примерно, вижда се, че една партия като„Възраждане” е много близо до влизането в парламента. Колкото повече останалите политици не намират подход и начин да комуникират ясен политически модел пред своите избиратели, толкова повече  напират радикалните формации. Има много подобни примери в Европа – във Франция, в Италия и т.н. Рецепти затова как се произвеждат радикални популизми има, но е важно ние да ги избегнем.

Политическите партии не направиха свои кампании

преди вота, това беше сторено от служебния кабинет. Всички партии се възползваха от нея като публика, в резултат на което активността сред избирателите падна, както видяхме.

Не зная дали ще отидем на трети избори наесен, заедно с президентските, но не смятам, че избирателите ще реагират положително на това. Те бяха на избори на два пъти през два месеца и активността пада. Колкото и да е трудно, сега политическите партии трябва да се опитат да съставят кабинет, за да не се явяваме отново на избори.

Последвайте канала на