Некомпентността на държавните „калинки” лъсна за чуждите инвеститори*

Доскоро страната ни заемаше непрестижната 48-ма позиция по конкурентоспособност, но в класацията, която е за м.г., а бе публкувана наскоро, България се срина до 53-то място от общо 64 държави в Годишника на световната конкурентоспособност, който се изготвя от швейцарския Институт за развитие на управлението (IMD). Класацията се прави от 1989 г. и оценява доколко една държава насърчава благоденствието на народа си, като измерва икономическото благосъстояние чрез реални данни и проучвания сред изпълнителни директори. Кои са причините да заемаме това непрестижно място, питам г-н Васил Велев.Той е председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България и е изпълнителен директор на „Стара планина холд”. Т.г. той е ротационен председател на Асоциацията на българските работодатели и зам.-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество и зам.-председател на Икономическия и социален съвет.

„Това е много авторитетна класация за развитието на бизнеса, направена от Британския институт за развитие на управлението и според мен е сравнима с „Да правим бизнес” на Световната банка например. Класификацията се чете от международната инвестиционна общност и се прави всяка година за предходната.

През 2020 година става ясно, че отстъпваме с няколко позиции от и без това незавидното си място – от 64 държави, ние вече сме поставени на 53-то място. Всички страни, с които се сравняваме по един или друг повод, са преди нас – Румъния е на 48-мо място, Русия е на 45-то, Унгария е 42-ра, Словения е 40-та, Прибалтийските страни са преди нас и т.н.. Ние сме в компанията на Украйна, Филипините, Колумбия...

След нас са малко страни като Ботсвана, Венецуела...

Най-ниската оценка от 15 показателя, която са ни дали допитваните, е за компетентност на държавното управление. От 100 възможни процента затова, ние имаме едва 2,2%. Не много по-висока е оценката и за ефективността на правната система у нас, стабилност и предсказуемост на средата, където също имаме под 10%. Всъщност,  50 на сто имаме само по три показателя – ниски разходи за бизнес, конкурентен данъчен режим и динамика на икономиката, т.е. потенциал за бърз растеж.

Всичко друго е срамно ниско. Ние говорим за тези проблеми, които се насложиха върху коронакризата от една година. Може да се каже, че коронакризата освети тази некомпетентност на държавните „калинки”. Например една година и повече след първата вълна, средствата за ликвидна подкрепа на средните предприятия са платени по-малко от 1/3. А за по-големите още не е започнало плащане. Със средствата за подкрепа на заетостта като дизайн, формат на мярката, не сме стигнали доникъде, в сравнение с онова, което останалите държави използват. Подкрепа на фиксираните разходи на предприятия пък е една мярка, до която изобщо не успяхме за една година да се доберем. През 2020 година бяхме свидетели на скандални опити за

слагане на ръка върху акциите на около 2 милиона души.

Този законопроект за „спящите” акции, получи организиран отпор от страна на над 30 организации, които се обявиха против и може би само недоволството на хората го спря, защото иначе служителите си го придвижваха напред. Това бе нескрит опит да се сложи ръка върху собствеността на близо 2 млн.души, върху стотици предприятия и труда на стотици предприемачи от 20 години насам. Това показва

нестабилността и несигурността на бизнес средата у нас.

Ниската защита на собствеността и неефективната правна среда. Това показва класацията, която обсъждаме с вас сега. Гледаме обаче напред и това, което трябва да се подобри е във всички проблеми, които изброих до тук – да се създаде сигурност за бизнес средата, да се работи върху ефективността на правната система и всичко останало. Поради тези проблеми бягат инвеститорите от България, въпреки ниските разходи за труда и благоприятния данъчен ръжим.

Служебният кабинет сега прави каквото може да подобри качеството на управление, чрез съответни кадрови рокади. Но в отсъствието на парламент, на възможности за промяна на бюджета и законодателството, неговите възможности са силно ограничени. Не бива да имаме нереално високи очаквания към този кабинет, защото не може за 2-3 месеца да се поправи всичко, което от повече от 30 години у нас се разваля и руши”.

*Заглавието е на редактора

Последвайте канала на