Проф. Коста Костов пред novini.bg: Здравната ни система функционира като лакомо бебе с безконтролно дупе

Проф. Коста Костов е известен наш специалист по белодробни болести и консултант по белодробни болести на медицински център INSPIRO. Разговарям с него за ефективността на мерките в ограничаването на разпространението на Ковид 19, за състоянието на здравната ни система, за ролята на ваксините в овладяването на пандемията. Също така: защо вече не се говори за грипни заболявания и лекуване на бронхопневмонии.

Защо локдаунът не помогна за ограничаването на разпространението на заразата 

и положението у нас върви от черно към по-черно, вместо да просветлява?
Защото ефективното „заключване“ (локдаун) изисква голяма продължителност и стриктен режим на социална изолация, за да умре вирусът там, където го затворим – в ограничения кръг на семейната среда. Подобни, гранични с домашен арест строги мерки са възможни само в страни с диктаторски, полу-диктаторски или безкомпромисен режим на управление. Най-успешните страни в тази пандемия без изключение са азиатски страни, където подобни режими са традиционни – Китай, Сингапур, Тайланд, Южна Корея, Тайван…Държавите с либерални демокрации се провалиха в ограничаването на епидемията, защото дефинитивна социална изолация се налага трудно на обществата в тях, а поддържането й във времето е още по-трудно. В тези държави заложиха предимно на индивидуалните противоепидемични мерки и спасителен локдаун тогава, когато здравните им системи започваха да агонизират. 

Относително добре се справиха общества, 

които спазваха стриктно противоепидемичните индивидуални мерки, малко по-добре тези, които заедно с индивидуалните мерки въведоха и широко тестване на населението, а най-голям провал претърпяха държавите, в които хората не спазваха стриктно индивидуална дисциплина (субективен фактор), а управляващите пандемията не създадоха необходимите условия за широко и достъпно диагностично тестване на населението за SARS-CoV-2. 

В България, епидемията разкри дефицитите в здравната ни система. 

В последните десетилетия държавните болници постепенно бяха превърнати в сирачета, доведени деца на държавата –мащеха, а частните болници станаха нейните галени чеда. По време на пандемията обаче,  стана ясно, че именно държавните болници понасят най-големия товар и доказаха, че без добре подготвени държавни болници, държавата няма да се справи в бъдеще с подобно предизвикателство. От друга страна общопрактикуващите лекари нямаха физическата възможност да се справят с огромния брой инфектирани, за които носят отговорност и това показа, че в системата на доболничната помощ има проблеми, които трябва да бъдат решавани в бъдеще. Стана пределно ясно, че в епидемична обстановка един общопрактикуващ лекар не е в състояние да обгрижва няколкостотин болни и достъпът до медицинска помощ беше силно затруднен. Беше осветен и недостигът на специалисти – пулмолози, инфекционисти, реаниматори, интернисти, физиотерапевти, вирусолози, лабораторни лекари – които намаляха драстично в годините, поради небалансираната здравна политика.

Дисбалансът между налични легла и обслужващи екипи, недостигът на апаратура, са другите проблеми, които не останаха скрити. Такъв дефицит не би бил възможен по време на старата система на здравеопазване, защото държавата контролираше процесите и не допускаше подобни драстични несъответствия. Ако изброя всички дефицити, 

ще съставя предаутопсионна епикриза на здравната ни система, която е само привидно солидарна.

Най-точната дума за нея е – имитирана солидарност. Тя функционира като система с дефицит на емпатия към болните. В България има най-много болници, легла и  хоспитализации спрямо броя на населението, но най-малко профилактика, най-висока заболеваемост и смъртност в рамките на Европейския съюз. Всичко това на фона на недостиг на медици от всички категории и критичен дефицит на медицински сестри и лекари. Някои специалности са на изчезване така, както изчезнаха някои болести, поради липса на клинични пътеки за тях. От две десетилетия не е регистриран нито един случай на хроничен бронхит, една от най-честите болести сред пушачите.  Специалистите по белодробни болести ще бъдат вписани в книгата на изчезващите видове – средна възраст 56 години, което означава, че огромен брой колеги са вече в пенсионна възраст. Пределно ясно е, че 

здравната ни система функционира в някои сектори с последните си запаси гориво 

и не трябва да се лъжем. Ларошфуко пише, че „хората не биха могли да живеят в общество, ако не се мамеха един друг“. Истината е, че здравната ни система функционира като лакомо бебе с безконтролно дупе. За хората остават направленията и клиничните пътеки. Отгоре пълним кацата на НЗОК, а отдолу чучурът й тече като крайпътна чешма. 
Неприемливо и пагубно за контрола на епидемията е заплащането за диагностичен PCR тест при цени около 100 лева, защото немалко българи нямат финансова възможност да плащат тестове, в редица случаи по няколко пъти, а други бягат от тестване, поради страх от карантина и невъзможност да работят при позитивен резултат от теста. Това разшири периметъра на епидемичния взрив. Държавата трябваше да поеме заплащането на диагностичните тестове, за да ограничи по-успешно епидемията чрез откриване и изолиране на много повече инфектирани, голяма част от тях безсимптомни преносители на инфекцията, които останаха извън противоепидемичния контрол. Ако сме социална държава, трябваше да се погрижим и за най-уязвимите групи – възрастни и хора с придружаващи болести, които продължават да висят по опашки за ваксини и покачват заболеваемостта и смъртността. След всичко това не можем да очакваме 70% колективен имунитет до края на лятото.

Има ли натиск върху здравната система и къде е истината - 

едни лекари казват, че има легла, други че няма и хората съвсем се объркват?
Има легла, но няма достатъчно медици, които да обслужват тези легла. Добавянето на легла не решава въпроса с недостига на медици за обслужването им. В една ръкавица не се събират две ръце и един крак. Един лекар и една медицинска сестра обслужват десетки болни и това не води до високо качество, защото липсва физическа възможност за осигуряване на това качество. В България цялата ни здравна система функционира на грешна основа – количеството преди качеството. Количеството носи пари, качеството забавя паричния поток, защото изисква повече време и ресурс, а триглавата ламя, която се храни от здравеопазването ни,  няма време да чака, защото страда от булимия. Такава безконтролна булимия не помня за всичките 40 години на моето пребиваване в системата на здравеопазване. 
Константин Павлов някога, преди 30 години казваше, че преди да нахраним човека, трябва да нахраним Системата. Ето това е прозрение за нашата здравна система.
Истината за българския модел на справяне с пандемията е, че тя се стовари на плещите на самоотвержените медици, които се посветиха изцяло на болните си и без тяхната професионална посветеност, здравните последствия и жертвите щяха да бъдат много повече. 

Надеждни ли са така създадените ваксини 

за намаляването на разпространението на болестта и доколко са верни твърденията, че те се налагат като средство предимно за укрепване на националните икономики, а не на здравето на хората?

Ваксините са единствената възможност да сложим прът на пътя на каруцата. Не можем да спрем потока на милиардите, които текат към фармацевтичните гиганти, но те и без това никога не са сядали на празна софра. Ако бойкотираме ваксините те няма да обеднеят, но ние ще оредеем и загубите ще са за наша сметка. Решението е в мащабното ваксиниране, което единствено може да осигури протекция от тежко боледуване. Ваксините срещу SARS-CoV-2 не са „стерилизиращи“, т.е. не гарантират, че ваксинираните няма да се инфектират отново и няма да  разпространяват инфекцията. Ваксините няма да ликвидират напълно циркулацията на вируса сред човешката популация, но предпазват индивида от тежка болест и свалят интензитета на епидемията. При пандемия от вирус, който предизвиква нетраен имунитет, 

единственият сполучлив ход е масова ваксинация. 

Ваксини има, но надежден антивирусен медикамент все още няма и нямаме време да го чакаме. Сигурни медикаменти няма и за грипния вирус, който въпреки наличните антивирусни средства нито е напуснал популацията, нито е спрял да взема човешки жертви. Ваксинирането срещу грип все пак предпазва от тежко протичане и тази стратегия ни е позната. Някои експерти твърдяха,  че с течение на времето SARS-CoV-2 ще еволюира в по-малко патогенни форми, понеже било в негов „интерес“ да не убива човека, за да има достатъчно живи гостоприемници, в които да се приюти отново. Както се вижда, с появата на новите варианти на вируса, това съвсем не е така. Коварството на SARS-CoV-2 и неговите варианти се крие в сравнително дългия инкубационен период и големия брой безсимптомни случаи, които имат потенциал за  разпространяване на инфекцията.  Вирусите са по-древни и по-хитри от хората. Те са не само далеч преди нас на тази планета, но и в нас, в генома ни, където имат свое запазено пространство от 8%. Както обичам да се шегувам – те са ни посрещнали на тази земя, те ще ни и изпратят.

Защо сме последни в класациите на ЕС по желаещи да се ваксинират?

Защото в България обществените нагласи и настроения срещу ваксините са най-силни и най-мащабни в цяла Европа. Това не е комплимент за онези, които допуснаха това. Причините са в слабата информационна кампания предшестваща ваксинациите, несъобразяване с особеностите на българското общество при съставяне на ваксинационния план, който остави най-уязвимите последни, превес в медийното говорене на някои „експерти“, които нямат достатъчна подготовка за такава експертиза, но изграждаха медийния образ на епидемията. Не се сещам за европейска държава, която да управлява епидемията така хаотично. Уилям Ослер ни остави една шеговита мисъл, която често цитирам: „Работата на лекаря е да забавлява пациента докато природата свърши своята работа“. Някои експерти забавляваха народа, докато той очакваше от тях надежда за спасение, други го плашеха, а трети го подхранваха с илюзии и заблуди. Заблудите, разпространявани по време на пандемията, доведоха до това, че много хора бяха подведени и загубиха здравето си, а някои и живота си. Първите научиха истината по лошия начин и късно, вторите не успяха да стигнат живи до нея. Няма как да се опазиш от сексуално преносима инфекция без презерватив. Това е руска рулетка. Същото е и при SARS-CoV-2, особено с новите му варианти, които съвсем не се шегуват.

По какви причини вече не се говори за грипни заболявания и лекуване на бронхопневмонии?

Грипните епидемии траят кратко – до три-четири седмици в зимните месеци. Тези епидемии са самоограничаващи се и не се срещат в останалото време от годината. При нас, а и във всички останали държави по света, се отчете изумителен спад на случаите с доказан грипен вирус. Това се дължи на въвеждането на противоепидемични мерки, които рязко снижиха циркулацията на грипния вирус по целия свят. Никога в зимните месеци, в период на грипни епидемии, не са въвеждани толкова строги противоепидемични мерки и затова не регистрирахме грипна епидемия и случаите на грип са изключително редки. 
Що се отнася до „бронхопневмониите“, те са налице при почти всеки болен със симптоми на Ковид-19 и ние ги диагностицираме ежедневно. Пулмолозите познаваме този вариант на пневмонии и ги назоваваме „атипични пневмонии“. Особеното при тях е отсъствието на обичайните за бактериалната пневмония аускултаторни признаци, които се установяват при преглед със стетоскоп. Макар да познаваме този „атипичен“ характер на вирусните пневмонии, 

никога не се е случвало да наблюдаваме толкова много пневмонии, 

с такава тежест, при такава заблуждаваща липса на диагностична находка в белия дроб. Този феномен продължаваме да наблюдаваме и при настоящата, трета вълна на епидемията, причинена от по-агресивния британски вариант (B.1.1.7), изолиран все по-често, който е не само 40%-50% по-контагиозен (с по-голям потенциал за разпространение), но и 30% по-вирулентен (с по-голям потенциал да предизвика болест) от своя родител, поради наличието на N501Y мутация, осигуряваща над два пъти по-висок афинитет на „S“ протеина към ACE2 рецептора. 
И това не е всичко. Вероятно вирусът ни готви нови изненади и ще свикваме с неговото продължително лицемерно присъствие около нас. Въпросът е кой кого и кога? Провалът на либералните демокрации в тази пандемия може да е начало на нов, по-консервативен световен ред, който ще подготви човечеството за бъдещите още по-зловещи атаки на вирусите, застрашаващи личната свобода и задълбочаващи социалните неравенства. Предстои ни да живеем в по-различен свят, който няма да ни хареса, но ще трябва да приемем, защото не осъзнахме смисъла на пребиваването в него.

Последвайте канала на